В кои страни пият най-много алкохол, България не е далеч от върха
Всяка година в Европа всеки човек на възраст 15 и повече години употребява приблизително 9,5 литра чист алкохол, което се равнява на към 190 литра бира, 80 литра вино или 24 литра спиртни питиета.
Това сочи отчетът на Световната здравна организация (СЗО) за опазването на здравето в Европа през 2021 година, представен от Euronews.
Общото ползване на алкохол на глава от популацията е намаляло с 2,5 литра (21%) сред 2000 и 2019 година в Европейския район на СЗО, който обгръща обширна географска област от 53 страни, в това число Русия и някогашни руски републики като Молдова.
Хората обаче не престават да пият, изключително в Западна Европа. От 10-те страни, които пият най-вече в света (и при отчитане на туристическата консумация), девет се намират в Европейския съюз (ЕС).
През 2019 година 8,4% от възрастното население на Европейски Съюз (на 15 и повече години) употребява алкохол всеки ден, 28,8% всяка седмица, 22,8% всеки месец, а 26,2% са декларирали, че в никакъв случай не са консумирали алкохолни питиета или не са консумирали такива през последните 12 месеца.
Между страните от Европейски Съюз има огромни разлики в оценката на потреблението на алкохол, само че една наклонност остава преобладаваща: мъжете пият повече от дамите: 13,0 % от мъжете против 4,1 % от дамите пият алкохол всеки ден; 36,4 % от мъжете против 21,7 % от дамите пият всяка седмица.
Най-големите разлики в пиенето сред половете са в Португалия (33,4% от мъжете пият всекидневно против 9,7% от жените) и Испания (20,2% против 6,1%).
В коя страна в Европа се пие най-вече?
През 2019 година десетте европейски страни с най-висока консумация на алкохол на глава от популацията са: Чехия (14,3 литра), Латвия (13,2), Молдова (12,9), Германия (12,8), Литва (12,8), Ирландия (12,7), Испания (12,7), България (12,5), Люксембург (12,4) и Румъния (12,3).
Десетте страни, които употребяват минимум алкохол в европейския район на СЗО, са Таджикистан (0,9 литра), Азербайджан (1,0), Турция (1,8), Узбекистан (2,6), Туркменистан (3,1), Израел (4,4), Армения (4,7), Казахстан (5,0), Албания (6,8) и Северна Македония (6,4).
Заслужава да се означи, че в множеството страни от този лист, като се изключи Северна Македония, Армения и Израел, популацията е с преобладаващо мюсюлманско, за което потреблението на алкохол е неразрешена и осъждана.
За разлика от тях, в границите на Европейски Съюз нито една страна няма годишна консумация на глава от популацията под пет литра чист алкохол, в действителност единствено пет страни са под годишна консумация на глава от популацията от 10 литра: Италия (8,0 литра), Малта (8,3 литра), Хърватия (8,7 литра), Швеция (9,0 литра) и Нидерландия (9,7 литра).
Данните демонстрират, че с напредването на възрастта се усилва и дневната консумация на алкохол.
Хората на възраст сред 15 и 24 години са най-малката група в статистиката на всекидневно пиещите алкохол (представляват единствено 1%), до момента в който при хората на 75 и повече години е по-вероятно да пият всеки ден (16%).
В групата на възрастните обаче е и най-големият дял на хората, които въобще не употребяват алкохол или не са го консумирали през последните 12 месеца (40,3%).
В Европейски Съюз всекидневното пиянство е най-често срещано в Португалия, където една пета (20,7%) от популацията употребява алкохол всекидневно, следвана от Испания (13,0%) и Италия (12,1%). Най-нисък е делът на всекидневно употребяващите алкохол в Латвия и Литва - към 1 %.
Страната от Европейски Съюз с максимален дял от популацията, което пие алкохол всяка седмица, е Нидерландия (47,3%), следвана от Люксембург (43,1%) и Белгия (40,8%).
В Хърватия максимален е делът на популацията (38,3%), което декларира, че в никакъв случай не е консумирало алкохол или не е консумирало подобен през последните 12 месеца.
Във всички европейски страни дамите, които стоят надалеч от алкохола, са доста повече от мъжете.
Жените са най-трезвени в Италия, където 46,7 % от тях декларират, че в никакъв случай не употребяват алкохол или не са консумирали подобен през последните 12 месеца (в съпоставяне с 21,5 % от мъжете).
В Кипър този индикатор е 44,2 % от дамите против 12,8 % от мъжете, а в България - 42,0 % от дамите против 16,2 % от мъжете.
През 2019 година съвсем един на всеки пет европейци (19 %) оповестява, че е имал епизоди на тежко пиянство най-малко един път месечно. Най-голям дял от възрастните е открит в Дания (38%), Румъния (35%), Люксембург (34%), Германия (30%) и Белгия (28%).
Интересно е, че някои страни, в които забележителна част от популацията пие алкохол всеки ден, като Испания и Италия, се подреждат доста ниско в скалата на тежкото пиянство, надлежно с 6 и 4 %.
Евростат твърди, че постоянната рискова консумация на алкохол за един случай е непропорционално по-разпространена измежду мъжете. По същия метод процентът е по-висок измежду хората с висше приблизително и колежанско/университетско обучение и с най-високи приходи.
СЗО свързва алкохола с 30% от смъртните случаи, породени от непреднамерени пострадвания, като удавяния и пътнотранспортни катастрофи, и с 39% от смъртните случаи, породени от умишлени пострадвания, като самоубийства и убийства.
Пиенето се свързва и с рискови психически и обществени последствия, в това число с приобщаване на младежите към приложимост на други субстанции и към разхвърлян секс, което играе основна роля за предаването на заболявания като ХИВ и вирусен хепатит.
Според СЗО, алкохолът е причина за съвсем един милион смъртни случая годишно в европейския район на организацията и за три милиона смъртни случая в международен мащаб.
Това сочи отчетът на Световната здравна организация (СЗО) за опазването на здравето в Европа през 2021 година, представен от Euronews.
Общото ползване на алкохол на глава от популацията е намаляло с 2,5 литра (21%) сред 2000 и 2019 година в Европейския район на СЗО, който обгръща обширна географска област от 53 страни, в това число Русия и някогашни руски републики като Молдова.
Хората обаче не престават да пият, изключително в Западна Европа. От 10-те страни, които пият най-вече в света (и при отчитане на туристическата консумация), девет се намират в Европейския съюз (ЕС).
През 2019 година 8,4% от възрастното население на Европейски Съюз (на 15 и повече години) употребява алкохол всеки ден, 28,8% всяка седмица, 22,8% всеки месец, а 26,2% са декларирали, че в никакъв случай не са консумирали алкохолни питиета или не са консумирали такива през последните 12 месеца.
Между страните от Европейски Съюз има огромни разлики в оценката на потреблението на алкохол, само че една наклонност остава преобладаваща: мъжете пият повече от дамите: 13,0 % от мъжете против 4,1 % от дамите пият алкохол всеки ден; 36,4 % от мъжете против 21,7 % от дамите пият всяка седмица.
Най-големите разлики в пиенето сред половете са в Португалия (33,4% от мъжете пият всекидневно против 9,7% от жените) и Испания (20,2% против 6,1%).
В коя страна в Европа се пие най-вече?
През 2019 година десетте европейски страни с най-висока консумация на алкохол на глава от популацията са: Чехия (14,3 литра), Латвия (13,2), Молдова (12,9), Германия (12,8), Литва (12,8), Ирландия (12,7), Испания (12,7), България (12,5), Люксембург (12,4) и Румъния (12,3).
Десетте страни, които употребяват минимум алкохол в европейския район на СЗО, са Таджикистан (0,9 литра), Азербайджан (1,0), Турция (1,8), Узбекистан (2,6), Туркменистан (3,1), Израел (4,4), Армения (4,7), Казахстан (5,0), Албания (6,8) и Северна Македония (6,4).
Заслужава да се означи, че в множеството страни от този лист, като се изключи Северна Македония, Армения и Израел, популацията е с преобладаващо мюсюлманско, за което потреблението на алкохол е неразрешена и осъждана.
За разлика от тях, в границите на Европейски Съюз нито една страна няма годишна консумация на глава от популацията под пет литра чист алкохол, в действителност единствено пет страни са под годишна консумация на глава от популацията от 10 литра: Италия (8,0 литра), Малта (8,3 литра), Хърватия (8,7 литра), Швеция (9,0 литра) и Нидерландия (9,7 литра).
Данните демонстрират, че с напредването на възрастта се усилва и дневната консумация на алкохол.
Хората на възраст сред 15 и 24 години са най-малката група в статистиката на всекидневно пиещите алкохол (представляват единствено 1%), до момента в който при хората на 75 и повече години е по-вероятно да пият всеки ден (16%).
В групата на възрастните обаче е и най-големият дял на хората, които въобще не употребяват алкохол или не са го консумирали през последните 12 месеца (40,3%).
В Европейски Съюз всекидневното пиянство е най-често срещано в Португалия, където една пета (20,7%) от популацията употребява алкохол всекидневно, следвана от Испания (13,0%) и Италия (12,1%). Най-нисък е делът на всекидневно употребяващите алкохол в Латвия и Литва - към 1 %.
Страната от Европейски Съюз с максимален дял от популацията, което пие алкохол всяка седмица, е Нидерландия (47,3%), следвана от Люксембург (43,1%) и Белгия (40,8%).
В Хърватия максимален е делът на популацията (38,3%), което декларира, че в никакъв случай не е консумирало алкохол или не е консумирало подобен през последните 12 месеца.
Във всички европейски страни дамите, които стоят надалеч от алкохола, са доста повече от мъжете.
Жените са най-трезвени в Италия, където 46,7 % от тях декларират, че в никакъв случай не употребяват алкохол или не са консумирали подобен през последните 12 месеца (в съпоставяне с 21,5 % от мъжете).
В Кипър този индикатор е 44,2 % от дамите против 12,8 % от мъжете, а в България - 42,0 % от дамите против 16,2 % от мъжете.
През 2019 година съвсем един на всеки пет европейци (19 %) оповестява, че е имал епизоди на тежко пиянство най-малко един път месечно. Най-голям дял от възрастните е открит в Дания (38%), Румъния (35%), Люксембург (34%), Германия (30%) и Белгия (28%).
Интересно е, че някои страни, в които забележителна част от популацията пие алкохол всеки ден, като Испания и Италия, се подреждат доста ниско в скалата на тежкото пиянство, надлежно с 6 и 4 %.
Евростат твърди, че постоянната рискова консумация на алкохол за един случай е непропорционално по-разпространена измежду мъжете. По същия метод процентът е по-висок измежду хората с висше приблизително и колежанско/университетско обучение и с най-високи приходи.
СЗО свързва алкохола с 30% от смъртните случаи, породени от непреднамерени пострадвания, като удавяния и пътнотранспортни катастрофи, и с 39% от смъртните случаи, породени от умишлени пострадвания, като самоубийства и убийства.
Пиенето се свързва и с рискови психически и обществени последствия, в това число с приобщаване на младежите към приложимост на други субстанции и към разхвърлян секс, което играе основна роля за предаването на заболявания като ХИВ и вирусен хепатит.
Според СЗО, алкохолът е причина за съвсем един милион смъртни случая годишно в европейския район на организацията и за три милиона смъртни случая в международен мащаб.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ