Увеличава се броят на недоносените бебета у нас - вече всяко дванайсто е с увреждания
Всяка година в България се раждат над 6 500 недоносени бебета. По данни на Фондация " Нашите недоносени деца ", всяко 12-о дете у нас се е родило с друга степен на недоносеност. А преждевременните раждания са се нараснали с над 5% за последните 10 години. В борбата за живот се включват кардиолози, невролози, гастроентеролози, кинезитерапевти и психолози.
" Причините са сложни. У нас играе повече роля и самото следене на бременността, предварителната защита на разнообразни патологични положения, които могат да провокират прибързано раждане. Не по-малко значим е факторът за асистираната репродукция, която също крие риск от прибързано раждане, възрастта на майката. Многоплодната бременност в множеството случаи приключва с прибързано раждане ", сподели експертът по ранна детска намеса Маргарита Габровска от Фондация " Нашите недоносени бебета " в студиото на " България заран ". Според нея точно поради това следенето на бременността е толкоз значимо.
" Тенденциите са сходни през годините, като това идва и от компликациите ни във връзка с броя на медицинските експерти, които работят с недоносени бебета ", добави Габровска. Психотерапевтът Ния Коновска разкри, че терзанията на родители са в най-различни аспекти.
" На първо място стои терзанието за самия живот на детето - дали то ще оцелее. След това идва терзанието за това по какъв начин то ще се развива, какви последствия ще има. Знаете какъв брой мъчно е да се сътвори един човек и какъв брой са факторите, които го предопределят. Оттам нататък самите родители имат едно терзание, което е обвързвано с това дали ще съумеят да изградят връзка с детето си. Как изобщо те ще могат да живеят с тази контузия, която се е случила в резултат на недоносеността ", акцентира тя пред Bulgaria ON AIR. По думите ѝ вътрешната борба е изключително огромна.
" Интензитетът на работа е друг в другите стадии. Когато той е доста изострен първоначално, наложително е да се окаже психическа помощ. Всеки ден беседват и със своите близки. Много постоянно се усещат отговорни и потребността от това да се скрият от света. Това е един доста внимателен миг, значимо е да приказваме с схващане, тъй като е съвсем невероятно да влезем в обувките на някого ", разяснява още Коновска.
Попитана за какво у нас няма национална стратегия за следене, Габровска отговори: " Не е толкоз до финансиране, по отношение на организация на услуги и медицински прегледи, свързани с следенето. Става дума за един график, който да е типов, да е признат на национално равнище, тъй че да няма значение къде тъкмо си роден и при какви условия. Когато липсва указател, липсва предвидимост какво ще е нужно на тези деца като експерти, лекарства, изключително през по-рисковите месеци. " Психотерапевтът напомни, че доста от тези деца имат потребност от рехабилитация, кардиолог, пулмолог.
Последвайте канала на
" Причините са сложни. У нас играе повече роля и самото следене на бременността, предварителната защита на разнообразни патологични положения, които могат да провокират прибързано раждане. Не по-малко значим е факторът за асистираната репродукция, която също крие риск от прибързано раждане, възрастта на майката. Многоплодната бременност в множеството случаи приключва с прибързано раждане ", сподели експертът по ранна детска намеса Маргарита Габровска от Фондация " Нашите недоносени бебета " в студиото на " България заран ". Според нея точно поради това следенето на бременността е толкоз значимо.
" Тенденциите са сходни през годините, като това идва и от компликациите ни във връзка с броя на медицинските експерти, които работят с недоносени бебета ", добави Габровска. Психотерапевтът Ния Коновска разкри, че терзанията на родители са в най-различни аспекти.
" На първо място стои терзанието за самия живот на детето - дали то ще оцелее. След това идва терзанието за това по какъв начин то ще се развива, какви последствия ще има. Знаете какъв брой мъчно е да се сътвори един човек и какъв брой са факторите, които го предопределят. Оттам нататък самите родители имат едно терзание, което е обвързвано с това дали ще съумеят да изградят връзка с детето си. Как изобщо те ще могат да живеят с тази контузия, която се е случила в резултат на недоносеността ", акцентира тя пред Bulgaria ON AIR. По думите ѝ вътрешната борба е изключително огромна.
" Интензитетът на работа е друг в другите стадии. Когато той е доста изострен първоначално, наложително е да се окаже психическа помощ. Всеки ден беседват и със своите близки. Много постоянно се усещат отговорни и потребността от това да се скрият от света. Това е един доста внимателен миг, значимо е да приказваме с схващане, тъй като е съвсем невероятно да влезем в обувките на някого ", разяснява още Коновска.
Попитана за какво у нас няма национална стратегия за следене, Габровска отговори: " Не е толкоз до финансиране, по отношение на организация на услуги и медицински прегледи, свързани с следенето. Става дума за един график, който да е типов, да е признат на национално равнище, тъй че да няма значение къде тъкмо си роден и при какви условия. Когато липсва указател, липсва предвидимост какво ще е нужно на тези деца като експерти, лекарства, изключително през по-рисковите месеци. " Психотерапевтът напомни, че доста от тези деца имат потребност от рехабилитация, кардиолог, пулмолог.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ