Емоцията Laver Cup и какво е да си сред тенис елита: Разказ от първо лице на Валери Андреев
Всяка година се старая да навестявам най-малко по един шампионат от АТР календара дружно с моето семейство и този път взехме решение това да бъде Laver Cup. Истината е, че до момента не бях участвал на сходна отборна конкуренция, само че наличието на Григор Димитров беше един страховит тласък да усетя от страстите на този толкоз сполучлив тенис опит, който се трансформира в неделима част от Тура.
7-ото издание на конкуренцията беше изключително особено, тъй като тимът на Европа представляваше един истински дриймтийм и нямах самообладание да следя по какъв начин всички тези играчи от топ 10 ще се сработят като тим.
Самите тенисисти неколкократно споделяха, че на сходно събитие атмосферата е друга от нормалната, тъй като тук не играеш за себе си и имаш страхотната опция да опознаеш по-отблизо своите огромни съперници, които за един къс момент можеш да си позволиш да наречеше съотборници, а за какво не и даже другари.
Тенисът безспорно е е един от най-джентълменските спортове, само че и в него споровете и напрежението сред състезалите са незибежни, само че Laver Cup предлага едно друго преживяване, в което опълчването сред " сини " и " червени " няма нищо с футболните пристрастености и на напред във времето остава спортсменството, както и множеството незабравими страсти, които изживях през двата си дни в Берлин.
Самият шампионат за мен стартира още в петък, когато след голям брой инциденти с немските влакове сполучливо дойдох в берлинската зала " Uber Arena ". Влизането ми съответства тъкмо с началото на представянето на двата тима, а още с него ми стана ясно, че ще видя нещо изцяло ново, имайки поради по какъв начин тенисистите излизаха един след различен под оглушителните аплодисименти на публиката, което подсещаше по-скоро за " Мачът на звездите в NBA ", в сравнение с за тенис събитие, а самите имена, които виждах несъмнено отговаряха на описанието " звезда ".
Нивото на тенис беше уместно високо за събитие от подобен сан и бях извънредно прелестно впечатлен от играта на Франсиско Серундоло, чийто нападателен тенис напълно доминираше над Каспър Рууд, а Джон Макенроу беше на седмото небе от благополучие за разлика Бьорн Борг, от чието изражние мъчно можеше да се разбере какво тъкмо изпитва.
Впоследствие Циципас направи същинско тенис показно на Танаси Кокинакис, с цел да изравни точките в мача, а това означаваше, че можеше да затая мирис, тъй като идваше вечерната сесия и черешката на тортата за мен в шампионата, а точно появяването на Григор Димитров.
Времето за шоу настъпи, а аз бих могъл самоуверено да заявя от името на всички българи в залата, че срещата на Григор се оказа най-емоционалната и качествена за деня, като никой в трибуните не остана безучастен към протичащото се на корта.
Българските флагове се вееха гордо в чест на международния номер 10, а нашият съотечественик сътвори такива шедьоври на корта, че даже " Ледения " Бьорн Борг не можа да скрие усмивката от лицето си, а залата безусловно щеше да падне след точката на шампионата, която Григор сътвори в тайбрека на първия сет и неговите съотборници не можеха да прикрият своето учудване от фемоменалния демараж на Димитров, който се бори като същински български лъв, с цел да обърне втория сет от 1:5 гейма и по този начин да донесе краткотрайна преднина в резултата на своя отбор.
Последвалите двойки въобще не можаха да вдигнат трибуните по същия метод, макар че в тях присъединяване взе локалния любим Александър Зверев, който на всичкото от горната страна си партнираше с Карлос Алкарас, само че за следващ път се потвърди проверенето във времето предписание, че синглите и двойките са изцяло разнообразни спортове и в последна сметка Бен Шелтън и Тейлър Фриц сложиха звездния тандем в дребния си джоб, а аз изпратих един паметен тенис ден.
В събота пропуснах утринните мачове, само че бях на линия за вечерната сесия, което ми даде опция да се насладя на още една доза първокачествен тенис, а макар отсъствието на Григор, то за мен беше повече от любопитно да го видя в ролята на един истински втори треньор за своя тим, само че за жалост самите европейски играчи на корта надалеч не горяха в играта, както нашия съотечественик и това докара до тежки провали за Александър Зверев и дуото Циципас / Рууд, а Световният тим набра сериозна преднина.
На следващя ден трябваше да напусна Берлин и нямах опция да следя развръзката на конфликта сред двата тима и церемонията по награждаването, само че се убедих за следващ път, че тенисистите имат и друго лице отвън корта.
Франсис Тиафо се открои за следващ път с неспирните си смешки и своя мощен екипен дух, а всички други играчи очевидно живо се интересуваха от протичащото се на корта и надалеч не одобряваха Laver Cup за просто един демоснтративен шампионат, какъвто той изрично не е, тъй като всеки един мач беше с голям интензитет и всички тези огромни първенци играеха като за последно.
Надявам се в бъдеще още веднъж да посетя това същинско украшение в тенис календара, което е един страховит мост сред спортния тенис и атракцията в спорта, която е толкоз нужна на нашата обичана игра, с цел да бъде все толкоз обичана и настояща измежду идващото потомство тенис почитатели.
7-ото издание на конкуренцията беше изключително особено, тъй като тимът на Европа представляваше един истински дриймтийм и нямах самообладание да следя по какъв начин всички тези играчи от топ 10 ще се сработят като тим.
Самите тенисисти неколкократно споделяха, че на сходно събитие атмосферата е друга от нормалната, тъй като тук не играеш за себе си и имаш страхотната опция да опознаеш по-отблизо своите огромни съперници, които за един къс момент можеш да си позволиш да наречеше съотборници, а за какво не и даже другари.
Тенисът безспорно е е един от най-джентълменските спортове, само че и в него споровете и напрежението сред състезалите са незибежни, само че Laver Cup предлага едно друго преживяване, в което опълчването сред " сини " и " червени " няма нищо с футболните пристрастености и на напред във времето остава спортсменството, както и множеството незабравими страсти, които изживях през двата си дни в Берлин.
Самият шампионат за мен стартира още в петък, когато след голям брой инциденти с немските влакове сполучливо дойдох в берлинската зала " Uber Arena ". Влизането ми съответства тъкмо с началото на представянето на двата тима, а още с него ми стана ясно, че ще видя нещо изцяло ново, имайки поради по какъв начин тенисистите излизаха един след различен под оглушителните аплодисименти на публиката, което подсещаше по-скоро за " Мачът на звездите в NBA ", в сравнение с за тенис събитие, а самите имена, които виждах несъмнено отговаряха на описанието " звезда ".
Нивото на тенис беше уместно високо за събитие от подобен сан и бях извънредно прелестно впечатлен от играта на Франсиско Серундоло, чийто нападателен тенис напълно доминираше над Каспър Рууд, а Джон Макенроу беше на седмото небе от благополучие за разлика Бьорн Борг, от чието изражние мъчно можеше да се разбере какво тъкмо изпитва.
Впоследствие Циципас направи същинско тенис показно на Танаси Кокинакис, с цел да изравни точките в мача, а това означаваше, че можеше да затая мирис, тъй като идваше вечерната сесия и черешката на тортата за мен в шампионата, а точно появяването на Григор Димитров.
Времето за шоу настъпи, а аз бих могъл самоуверено да заявя от името на всички българи в залата, че срещата на Григор се оказа най-емоционалната и качествена за деня, като никой в трибуните не остана безучастен към протичащото се на корта.
Българските флагове се вееха гордо в чест на международния номер 10, а нашият съотечественик сътвори такива шедьоври на корта, че даже " Ледения " Бьорн Борг не можа да скрие усмивката от лицето си, а залата безусловно щеше да падне след точката на шампионата, която Григор сътвори в тайбрека на първия сет и неговите съотборници не можеха да прикрият своето учудване от фемоменалния демараж на Димитров, който се бори като същински български лъв, с цел да обърне втория сет от 1:5 гейма и по този начин да донесе краткотрайна преднина в резултата на своя отбор.
Последвалите двойки въобще не можаха да вдигнат трибуните по същия метод, макар че в тях присъединяване взе локалния любим Александър Зверев, който на всичкото от горната страна си партнираше с Карлос Алкарас, само че за следващ път се потвърди проверенето във времето предписание, че синглите и двойките са изцяло разнообразни спортове и в последна сметка Бен Шелтън и Тейлър Фриц сложиха звездния тандем в дребния си джоб, а аз изпратих един паметен тенис ден.
В събота пропуснах утринните мачове, само че бях на линия за вечерната сесия, което ми даде опция да се насладя на още една доза първокачествен тенис, а макар отсъствието на Григор, то за мен беше повече от любопитно да го видя в ролята на един истински втори треньор за своя тим, само че за жалост самите европейски играчи на корта надалеч не горяха в играта, както нашия съотечественик и това докара до тежки провали за Александър Зверев и дуото Циципас / Рууд, а Световният тим набра сериозна преднина.
На следващя ден трябваше да напусна Берлин и нямах опция да следя развръзката на конфликта сред двата тима и церемонията по награждаването, само че се убедих за следващ път, че тенисистите имат и друго лице отвън корта.
Франсис Тиафо се открои за следващ път с неспирните си смешки и своя мощен екипен дух, а всички други играчи очевидно живо се интересуваха от протичащото се на корта и надалеч не одобряваха Laver Cup за просто един демоснтративен шампионат, какъвто той изрично не е, тъй като всеки един мач беше с голям интензитет и всички тези огромни първенци играеха като за последно.
Надявам се в бъдеще още веднъж да посетя това същинско украшение в тенис календара, което е един страховит мост сред спортния тенис и атракцията в спорта, която е толкоз нужна на нашата обичана игра, с цел да бъде все толкоз обичана и настояща измежду идващото потомство тенис почитатели.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ