Трети март -националният празник, който разделя нацията
Всяка година с наближаването на датата 3 март - разногласието би трябвало ли той да е националния празник на България избухва с нова мощ. Миналата година даже бе импортирано предложение в Народното събрание за смяна на празника в Конституцията, само че в следствие ГЕРБ и Политическа партия Демократична България го изтеглиха, с цел да не разделят електоратите си.
Прочетете още
Всъщност Трети март е разгласен за народен празник с декрет на генералния секретар на Българска комунистическа партия Петър Младенов от 27 февруари 1990 година Дотогава народен празник е 9 септември - датата на комунистическия прелом през 1944 година, ознаменуващ руската окупация на Царство България и началото на комунистическата диктатура в страната. Датата е показана като „ избавление ” от фашизма и по този начин се учи години наред от генерации българи.
На 3 март 1878 година Руската империя подписва прелиминарен контракт за мир с Османската империя, а не финален кротичък контракт, приет от всички велики сили. Този контракт е в действителност протокол за прелиминарен мир, проектодоговор, който няма международноправна стойност. При подписването на протокола в Сан Стефано няма българско присъединяване. Никой не се допитва до български представители. Руската империя не позволява българи да участват нито на 3 март в Сан Стефано, нито в Берлин през юли същата година, когато се подписва същинският интернационален контракт за мир. Т.е на 3 март 1878 година не се е случило нищо, което да има трайни последствия и да е обвързвано с някакво българско присъединяване. Две империи, след войната между тях подписват прелиминарен кротичък контракт, под формата на протокол, който няма никакви обвързващи клаузи, тъй като е ясно, че дълготраен мир не може да се подписа без присъединяване и на другите Велики сили. Формалното и фактическо основаване от Великите сили на самостоятелното Българско княжество става на 13 юли 1878 година на Берлинския конгрес, с което завършва Руско-османската война 1877/1878 година
Проф. Пламен Цветков с съображение написа, че последното нещо, което е целял договорът от Сан Стефано, е било основаването на същински самостоятелна страна на българите. " Това е контракт, който всъщност съставлява акт на легализиране на една на практика неограничена окупация на България от съветската войска ".
По силата на Санстефанския контракт, Румъния, Сърбия и Черна гора стават самостоятелни страни. Въпреки това в нито една от тези страни не считат Русия за избавител и изобщо не означават тази дата. Всяка от тези страни си има собствен народен празник, нямащ нищо общо с 3-и март.
За България този контракт планува съветска окупационна администрация и съветска окупационна армия (50 000), неограничени с някакъв краен период. Сиреч - безсрочна окупация. Въпреки това у нас 3- ти март се счита за Деня на освобождението и на всичко от горната страна е и народен празник, споделя професорът.
Доказателство, че Русия е нямала никакво желание да ни освобождава, е нейното отношение към основаването на Българската екзархия и националноосвободителното ни придвижване. А то е рязко негативно. Русия освен не оказва помощ, а се отнася извънредно враждебно към нашите революционери, праща шпиони и следи тяхната активност. Отношението на българомразеца граф Игнатиев - Лъжко паша в процеса срещу Васил Левски е едно от доказателствата за това.
Митът за " Освобождението на 3 март " разделя трагично българската нация, възражда комплексът на непълноценност на българите. Той освен няма нищо общо с идеалите на Възраждането, само че и ги подменя. Това разцепление е изключително видно през последните години. И през днешния ден 3 март разделя българите на " русофили " и " русофоби ".
Датите, които са безспорни и сплотяващи българския народ като мощна и самостоятелна национална общественост са 24 май - денят на българската книжовност, култура и просвета, 6 септември - денят на обединяване на княжество България с Източна Румелия, и 22 септември - денят на Независимостта. Всички тези дати са почтени за наш народен празник.
Прочетете още
Всъщност Трети март е разгласен за народен празник с декрет на генералния секретар на Българска комунистическа партия Петър Младенов от 27 февруари 1990 година Дотогава народен празник е 9 септември - датата на комунистическия прелом през 1944 година, ознаменуващ руската окупация на Царство България и началото на комунистическата диктатура в страната. Датата е показана като „ избавление ” от фашизма и по този начин се учи години наред от генерации българи.
На 3 март 1878 година Руската империя подписва прелиминарен контракт за мир с Османската империя, а не финален кротичък контракт, приет от всички велики сили. Този контракт е в действителност протокол за прелиминарен мир, проектодоговор, който няма международноправна стойност. При подписването на протокола в Сан Стефано няма българско присъединяване. Никой не се допитва до български представители. Руската империя не позволява българи да участват нито на 3 март в Сан Стефано, нито в Берлин през юли същата година, когато се подписва същинският интернационален контракт за мир. Т.е на 3 март 1878 година не се е случило нищо, което да има трайни последствия и да е обвързвано с някакво българско присъединяване. Две империи, след войната между тях подписват прелиминарен кротичък контракт, под формата на протокол, който няма никакви обвързващи клаузи, тъй като е ясно, че дълготраен мир не може да се подписа без присъединяване и на другите Велики сили. Формалното и фактическо основаване от Великите сили на самостоятелното Българско княжество става на 13 юли 1878 година на Берлинския конгрес, с което завършва Руско-османската война 1877/1878 година
Проф. Пламен Цветков с съображение написа, че последното нещо, което е целял договорът от Сан Стефано, е било основаването на същински самостоятелна страна на българите. " Това е контракт, който всъщност съставлява акт на легализиране на една на практика неограничена окупация на България от съветската войска ".
По силата на Санстефанския контракт, Румъния, Сърбия и Черна гора стават самостоятелни страни. Въпреки това в нито една от тези страни не считат Русия за избавител и изобщо не означават тази дата. Всяка от тези страни си има собствен народен празник, нямащ нищо общо с 3-и март.
За България този контракт планува съветска окупационна администрация и съветска окупационна армия (50 000), неограничени с някакъв краен период. Сиреч - безсрочна окупация. Въпреки това у нас 3- ти март се счита за Деня на освобождението и на всичко от горната страна е и народен празник, споделя професорът.
Доказателство, че Русия е нямала никакво желание да ни освобождава, е нейното отношение към основаването на Българската екзархия и националноосвободителното ни придвижване. А то е рязко негативно. Русия освен не оказва помощ, а се отнася извънредно враждебно към нашите революционери, праща шпиони и следи тяхната активност. Отношението на българомразеца граф Игнатиев - Лъжко паша в процеса срещу Васил Левски е едно от доказателствата за това.
Митът за " Освобождението на 3 март " разделя трагично българската нация, възражда комплексът на непълноценност на българите. Той освен няма нищо общо с идеалите на Възраждането, само че и ги подменя. Това разцепление е изключително видно през последните години. И през днешния ден 3 март разделя българите на " русофили " и " русофоби ".
Датите, които са безспорни и сплотяващи българския народ като мощна и самостоятелна национална общественост са 24 май - денят на българската книжовност, култура и просвета, 6 септември - денят на обединяване на княжество България с Източна Румелия, и 22 септември - денят на Независимостта. Всички тези дати са почтени за наш народен празник.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ