Всяка година през месец май чуваме младежи, които броят до

Всяка година през месец май чуваме младежи, които броят до 12, последвани от мощни крясъци. Завършването на междинното обучение у нас е придружено от същински панаир на суетата, в който всеки зрелостник се вживява в ролята на кино звезда от международна класа. Българските сватби също не отстъпват по помпозност и на най-хубавите холивудски практики.

Какво е общото сред тези две събития? Те са се трансформирали в самобитни обществени правила в България. В тази публикация ще разгледаме по какъв начин те могат да се отразят на нашия джоб (и този на родителите ни), и дали не ни излизат прекомерно скъпо тези национални особености.

Един неразлъчен клас

Колко бързо минаха тези години. „ Един нераздееее-леееен клас, с общи тревогиии и мечти… че ни чакат единствено празници… ” се чува от учебната уредба, до момента в който „ зайците “ изпращат зрелостниците. Учителите едвам сдържат сълзите си. Завършващите имат единствено още една вечер дружно – абитуриентската. За нея са се подготвяли последните 5-6 месеца, а някои даже повече. Подлагали са се на неща, които в Средновековието са считани за мъчения, единствено и единствено да са красиви и неотразими довечера. Мама е купила стилните дрешки от Дубай, а тати е уредил Майбаха на неговия началник (или най-малко Зил - да, и това съм го виждал). Вечерта и нощта по-късно са в действителност незабравими. „ Кълна се, в никакъв случай да не не помня теб…. пет години всичко съм делил ” пее Кирил Маричков, а всички са прегърнати и се поклащат. За повече детайлности от това паметно събитие, може да потърсим момчето с видеокамерата, тъй като едва ли някой си спомня нещо след влизането в ресторанта и първото „ Наздраве! ”.

„ Целта оправдава средствата “ е споделил народът. Ако задачата на абитуриентските празненства е да се покаже коя ученичка е с най-скъпата рокля и кой е намерил най-луксозната кола за бала, всичко е тъкмо. Шапка смъквам на българските родители, които работят интензивно, икономисват и теглят големи заеми, с цел да може техните наследници да са неотразими в най-важният ден от живото им. Цената на месечните вноски по заема е нищо спрямо гордостта да показваш фотография на всичките си съседи и познати, по какъв начин Вики-то е била с дизайнерска рокля от най-хубавия дупнишки моделиер, а бижутата са купени от чак от Италия.

Всичко това не е на ниска цена. В взаимозависимост от облеклата, ресторанта, бижутата, обувките, прическата, броя посетители на тържеството и от екскурзията след бала, сумата може да набъбне до 10,000 лв., даже повече.