Студеното лято на 1816 г.: Как промените на времето повлияха на световната история
Всяка година негативното влияние на индивида върху климата става все по-очевидно. Катастрофално размразяване на ледници, наводнения, горски пожари и доста други отрицателни феномени – това е цената, платена за консуматорското отношението към планетата. И тя е в положение брутално да си отмъсти и 1816 година е прегледен образец за това. Урокът, тогава недостоен още от човечеството, би трябвало да ни накара да се замислим.
В цялата история на метеорологичните наблюдения, 1816 година била най-необичайната. Не на вятъра се назовава „ Година без лято ”. Европа и Северна Америка станали жертва на мощно намаляване на междинната годишна температура, което в действителност продължи не една година, а три, и оказа съществено въздействие върху човечеството.
Застудяването било предшествано от друго естествено злополучие. През 1815 година почнало изригването на вулкана Тамбора, на индонезийския остров Сумбава. Това бил най-сериозният сходен прелом в историята на човечеството. Изригването почнало с детонация, която се чула на над 2600 км от острова. Количеството вулканична пепел и пара било такова, че в радиус от 600 км от вулкана имало цялостен мрак за три дни.
На брега на островите в Индонезия блъснало четириметрово цунами, донесло гибел и заличаване. Според най-приблизителни оценки, самото изригване и последствията от него коствали живота на 71 хиляди поданици на архипелага. Но това надалеч не било всичко…
Огромното количество пепел, която се издигнала в атмосферата, провокирало резултата на вулканична зима в Северното полукълбо, която през идващите три години лишила още стотици хиляди животи в разнообразни елементи на света. Накратко казано, през 1816 година дълго чаканото лято в Северното полукълбо просто не пристигнало.
Изригването в Тамбора довело до понижаване на междинната годишна температура на въздуха с 2,5 градуса. Изглежда малко, само че следствията били ужасяващи. Заради студа през март пролетта не пристигнала и температурата в Европа и Америка останала зимна.
Лед на Темза в Лондон. 1816 година
Юни и юли, в по-голямата част от Европа били белязани от мраз, който в някои страни, да вземем за пример в Германия, бил съпроводен от мощни стихии, дъждове и градушка. Рейн препълнен и наводнил големи територии, а Швейцария няколко пъти през лятото била покрита от снеговалеж. Приблизително същите събития са се случили в Северна Америка, от Аляска до Панамския провлак.
За три години Северното полукълбо не запомнило лятната топлота, което довело до неприятна годишна продукция и апетит. В края на лятото на 1816 година цените на зърното почнали да се покачват, а до лятото на 1818 година те се покачили повече от 10 пъти. Руската империя имала условен шанс в това отношение, тъй като поради своята обширност не била толкоз наранена. Но и там пшеницата и ръжта не достигали.
За Европа, която към момента не била възобновена изцяло от наполеоновите войни, бедствието било прекомерно огромно тестване. В доста страни на фона на глада, избухнали епидемии от коремен тиф и холера. На места възмущението на националните масите надхвърлило нормалните протести и се превърнабо в погроми и открити грабежи на хранилища и магазини.
В Швейцария обстановката била толкоз разгорещена, че управляващите трябвало да наложат изключително състояние и полицейски час. В една от най-проспериращите страни в Европа, хората се убивали взаимно за храна и разграбване. В Ирландия, за три години съвсем 100 000 души умряли от апетит и заболявания.
Надявайки се да избягат от глада и размириците, десетки хиляди европейци напуснали домовете си и избягаха през океана към Америка. Те не знаеле, че там ги чакат съвсем същите проблеми.
„ Годината без лято “ докоснала и Азия. През 1816 година, в Индийска Бенгалия почнала жестока зараза от холера. Пред заболяването били безпомощни освен локалните поданици, само че и колониалните войски. Загинала съвсем една трета от английската войска, ситуирана в южните и централните щати на Индия.
Избухването на епидемията, траяло доста години и обхванала прилежащи и даже доста далечни страни. В годините 1830-1831 година холерата достигнала до европейската част на Русия и убивала хора, без да прави разлика от кои класи са. Според формалната статистика, 200 хиляди поданици на империята са починали, само че евентуално цифрите са по-големи.
Александър Сергеевич Пушкин претърпял най-опасния интервал на епидемията в имението си Болдино. Това било и най-продуктивният интервал от творчеството на поета. Творбата му “Болдинска есен “ е обвързвана с това световно злополучие. В Европа катаклизмът, обвързван със мраз, апетит и заболявания, също оживило творчеството на интелигенцията.
Мери Шели, лорд Байрън и Джон Полидори прекарали студеното лято на 1816 година във вила покрай Женевското езеро, където поради неприятно време и размириците били принудени да седят затворени. В този интервал се родил сюжетът на романа „ Франкенщайн ”, „ Съвременният Прометей ” от Шели и романът „ Вампир “ от Полидори. Последната творба дава началото на цяла епоха на вампири в литературата и въодушевила Брам Стокър да сътвори своя Дракула. Но това било единственият позитивен миг от тригодишните бедствия.
Гъстонаселеният Китай бил един от първите, които усетили последствията от бедствието. Студът унищожил оризовите култури, което обрекло популацията на апетит, заболявания и войни. Хората почнали всеобщо да умират от недохранване и епидемии. „ Опиумни войни “ избухнали, породени от прехода на локалното земеделие, от развъждане на ориз към по-малко претенциозния опиумен мак.
Китай, ставайки световен снабдител на опиат, бил нападнат от Британската империя, към която по-късно се включила и Франция. Опиумните войни траяли до 1860 година и лишили стотици хиляди животи. Така изригването на индонезийския вулкан траяло да убива хората даже и след половин век.
Дългогодишните бедствия, дали подтик на учени и изобретатели. Много велики мозъци от деветнадесети век гледали напред, с цел да се избегне повтаряне на нещастието.
Химикът Юстис декор Либиг, който съвсем станал жертва на глада през детството си в Дармщат, посветил живота си на проучването на растителното хранене и основал първите минерални торове. Катаклизмът се отразил и на софтуерния напредък. Масовата гладна гибел на европейските коне, довела до концепцията на барон Карл декор Дрес, който през 1817 година за първи път патентовал велосипеда.
Напълно явно е, че в наши дни последствията от всеобщото захлаждане или стопляне ще бъдат по-катастрофални, защото те ще се отличават с мащаб и необратимост. Вече започваме да страдаме, поради отношението си към нашата планета и нека скоро не ни изправи пред някое огромно тестване.
