Макар и малобройна, българската общност в Грузия ревностно пази традициите си
Всяка година, още преди да пристигна Баба Марта, българите в Грузия се събират, с цел да изплетат най-веселите и красиви мартеници. Българската общественост там не е многочислена, само че ревниво пази нашите обичаи.
Историята на българската общественост в Грузия стартира преди повече 140 години. В навечерието на Руско-турската освободителна война няколко български фамилии вземат решение да избягат от робството и търсят по-светло бъдеще оттатък Черно море.
В Грузия идват два кораба с българи. Те даже били облечени в националните си носии. Ръка им подава съветската императрица Екатерина II Велика - дава земи и занаят.
Едно от фамилиите на кораба са дедите на Райна Белева. Самата тя е родена в Съветския съюз, само че се е върнала в Грузия. Определя себе си като българка, тъй като родителите ѝ са българи. Казва го с високо вдигната глава. Но на съветски.
Райна Белева, създател на Съюза на българите в Грузия „ Възраждане “: Не притежавам български, тъй като преди време родителите ми е трябвало да крият националността си. Беше фамилна загадка. Не говорехме родния език, бяхме принудени да приказваме на съветски.
Това се наложило поради Втората международна война, когато българите са считани за неблагонадеждни, паралелно с немските националисти.
© Българска национална телевизия
Така Райна усеща на плещите си както интервалите на дружба сред България и Русия, по този начин и тези, в които са от противоположната страна на барикадата. Райна се взема решение да каже на глас, че е българка след 1989 година, когато се открива в Грузия.
Нещо повече - основава българска общественост за да възроди българското на непозната земя.
Райна Белева, създател на Съюза на българите в Грузия „ Възраждане “: Разрових се архиви и разбрах, че има 700 българи в Грузия.
Кръщава българската общественост „ Възраждане “. Днес не е ясно какъв брой са българите в Грузия, само че в общността членуват единствено 50 души.
Райна Белева, създател на Съюза на българите в Грузия „ Възраждане “: Наша цел стана да следваме всички български обичаи. Всяка година създаваме мартеници. Подаряваме ги на всички тук и ги срещаме с нашата просвета. Те към този момент ги чакат с неспокойствие, тъй като знаят, че са за здраве и шанс.
Старият град на грузинската столица Тбилиси © БГНЕС
Горда е, че българското посолство е основало и неделно учебно заведение, в което вървят и млади, и остарели.
София Лазарова-Вардоян: В ранното си детство моята внучка посещаваше това учебно заведение, а в този момент и аз отивам на учебно заведение. Искаме да сме покрай българското. Затова и вършим мартеници.
Любимият празник на тези дами е 24 май, макар че не приказват български. Приели са за персонална идея да споделят на всички, които не знаят, че родината на кирилицата е България.
И по този начин всякога, когато закичат някого с мартеница, припомнят какъв брой популярен народ е българският.
© Българска национална телевизия 
В Грузия се пази хитонът на Христос
В идващия репортаж се преплитат истории за вярата от античен град, който е първата столица на Грузия. Тук се счита, че е заровен хитонът на Исус Хрис...
Историята на българската общественост в Грузия стартира преди повече 140 години. В навечерието на Руско-турската освободителна война няколко български фамилии вземат решение да избягат от робството и търсят по-светло бъдеще оттатък Черно море.
В Грузия идват два кораба с българи. Те даже били облечени в националните си носии. Ръка им подава съветската императрица Екатерина II Велика - дава земи и занаят.
Едно от фамилиите на кораба са дедите на Райна Белева. Самата тя е родена в Съветския съюз, само че се е върнала в Грузия. Определя себе си като българка, тъй като родителите ѝ са българи. Казва го с високо вдигната глава. Но на съветски.
Райна Белева, създател на Съюза на българите в Грузия „ Възраждане “: Не притежавам български, тъй като преди време родителите ми е трябвало да крият националността си. Беше фамилна загадка. Не говорехме родния език, бяхме принудени да приказваме на съветски.
Това се наложило поради Втората международна война, когато българите са считани за неблагонадеждни, паралелно с немските националисти.
© Българска национална телевизия Така Райна усеща на плещите си както интервалите на дружба сред България и Русия, по този начин и тези, в които са от противоположната страна на барикадата. Райна се взема решение да каже на глас, че е българка след 1989 година, когато се открива в Грузия.
Нещо повече - основава българска общественост за да възроди българското на непозната земя.
Райна Белева, създател на Съюза на българите в Грузия „ Възраждане “: Разрових се архиви и разбрах, че има 700 българи в Грузия.
Кръщава българската общественост „ Възраждане “. Днес не е ясно какъв брой са българите в Грузия, само че в общността членуват единствено 50 души.
Райна Белева, създател на Съюза на българите в Грузия „ Възраждане “: Наша цел стана да следваме всички български обичаи. Всяка година създаваме мартеници. Подаряваме ги на всички тук и ги срещаме с нашата просвета. Те към този момент ги чакат с неспокойствие, тъй като знаят, че са за здраве и шанс.
Старият град на грузинската столица Тбилиси © БГНЕС Горда е, че българското посолство е основало и неделно учебно заведение, в което вървят и млади, и остарели.
София Лазарова-Вардоян: В ранното си детство моята внучка посещаваше това учебно заведение, а в този момент и аз отивам на учебно заведение. Искаме да сме покрай българското. Затова и вършим мартеници.
Любимият празник на тези дами е 24 май, макар че не приказват български. Приели са за персонална идея да споделят на всички, които не знаят, че родината на кирилицата е България.
И по този начин всякога, когато закичат някого с мартеница, припомнят какъв брой популярен народ е българският.
© Българска национална телевизия В Грузия се пази хитонът на Христос В идващия репортаж се преплитат истории за вярата от античен град, който е първата столица на Грузия. Тук се счита, че е заровен хитонът на Исус Хрис...
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ