Близо 412 българи умират годишно от хепатит С, докато терапията закъснява с месеци
Всяка година над 1,1 милиона души по света умират от хепатит B и C. В България единствено от хепатит C губим към 412 живота годишно – това е повече от един човек на ден. Това съобщи проф. доктор Красимир Антонов по време на полемика, отдадена на бъдещето на лекуването на вирусните хепатити у нас. Събитието бе проведено от Българското сдружение по гастроентерология и съдружие „ ХепАктив “, с поддръжката на Български лекарски съюз (БЛС).
Прочетете още
Данните сочат, че през 2024 година в България са лекувани едвам 752 души с хепатит C, при нужни над 9000 годишно, с цел да се доближат задачите, сложени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 година По отношение на хепатит B, лекуваните са към 2500 пациенти, при потребност от най-малко 28 000 новооткрити случая.
Според доктор Николай Брънзалов, ръководител на БЛС, триумфът на Втората Националната стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити зависи напълно от действителната ѝ реализация. Истината е, че каквото и да е написано в актуалната и идната стратегия, в случай че няма блян към осъществяване, не можем да чакаме напредък в задачата ни за елиминация на вирусните хепатити в България. “
Той уточни, че макар безплатното лекуване у нас, сме очевидци на тревожна разлика в две посоки: „ Първо, сред броя на действително диагностицираните пациенти и упованията на популационно равнище, с цел да реализираме елиминация. И второ – фрапиращото отклоняване сред броя на диагностицираните и тези, които действително получават лекуване. “
На фона на достъпа до модерно лекуване, изцяло покривано от НЗОК, обезпокоително остава забавянето сред диагнозата и началото на лечението – сред 49 и 135 дни за утвърждение на протокол, сочи изследване на „ ХепАктив “. „ От години сигнализираме, че по този начин основаната административна система не способства откритите лица да доближат дейно и бързо до терапия. Необходимо е да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и скъсен срокът за разглеждане на протоколите, тъй като в противоположен случай проектът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува единствено на хартия ”, предизвести Силвана Лесидренска, ръководител на сдружението и пациент с продължителен хепатит B.
Доц. доктор Радин Цонев, хепатолог от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „ Токуда “, разяснява: „ Епидемиологията ясно демонстрира, че имаме спад в обсега на имунизацията за хепатит B – от 90% на под 70% поради антиваксърски акции след COVID-19. Това слага в риск цяло потомство деца. “ Той акцентира, че измежду хронично болните доминират хора над 40 години, интравенозни наркозависими и пациенти със съпътстващи болести.
В полемиката взе участие и доцент доктор Ангел Кунчев, основен държавен здравен контрольор, който показа настоящи данни за разпространяването на вирусните хепатити в страната. Доц. Кунчев остана оптимист и означи от една страна, че с досегашната стратегия за предварителна защита и надзор на хепатита е изработен пробив и това предопределя триумфа и на Втората. Той добави, че без политическа воля и запас няма как програмата да бъде сполучлива.
Въпреки това, доцент Кунчев изрази своето терзание във връзка с разпространяването и заболеваемостта от хепатит С, които за последните четири години са се нараснали фрапантно. „ Очевидно сме неефективни за във връзка с предварителната защита, ранното разкриване на случаите, ограничение на неговото предаване. Ако вървим с този ритъм ние ще станем първенците на Европа по заболеваемост и разпространяване на хепатит С “, добави още той.
Силвана Лесидренска добави, че належащо незабавно отпадане на наложителната чернодробна биопсия при лекуване на хепатит В, която в нито една европейска страна не се ползва от години “, добави още тя.
С наближаването на крайния период, подложен от Световната здравна организация за елиминиране на хепатитите до 2030 година, България към момента изостава съществено в постигането на основни цели като ранна диагностика, своевременен достъп до лекуване и ефикасен скрининг. Участниците в полемиката бяха единомислещи, че Втората Национална стратегия ще има резултат единствено в случай че бъде приложена с явен проект за деяние, политическа воля и ангажираност от всички заинтригувани страни.
В този подтекст, участниците подчертаха и нуждата от стратегически промени в идната Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити (2026–2030 г.). Сред препоръчаните ограничения са провеждането на национално серологично проучване, опазване на актуалните целеви групи и разширение на обсега на скрининга измежду общата популация – в това число всички лица над 30 години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.). Целта е по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лекуването.
„ Имаме ресурсите, специалистите и нужната интернационална рамка – липсва само синхронизираната воля за смяна. Надяваме се този конгрес да е началото на един по-интензивен и действителен разговор за бъдещето на пациентите с хепатит в България “, заключи проф. доктор Красимир Антонов.
Прочетете още
Данните сочат, че през 2024 година в България са лекувани едвам 752 души с хепатит C, при нужни над 9000 годишно, с цел да се доближат задачите, сложени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 година По отношение на хепатит B, лекуваните са към 2500 пациенти, при потребност от най-малко 28 000 новооткрити случая.
Според доктор Николай Брънзалов, ръководител на БЛС, триумфът на Втората Националната стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити зависи напълно от действителната ѝ реализация. Истината е, че каквото и да е написано в актуалната и идната стратегия, в случай че няма блян към осъществяване, не можем да чакаме напредък в задачата ни за елиминация на вирусните хепатити в България. “
Той уточни, че макар безплатното лекуване у нас, сме очевидци на тревожна разлика в две посоки: „ Първо, сред броя на действително диагностицираните пациенти и упованията на популационно равнище, с цел да реализираме елиминация. И второ – фрапиращото отклоняване сред броя на диагностицираните и тези, които действително получават лекуване. “
На фона на достъпа до модерно лекуване, изцяло покривано от НЗОК, обезпокоително остава забавянето сред диагнозата и началото на лечението – сред 49 и 135 дни за утвърждение на протокол, сочи изследване на „ ХепАктив “. „ От години сигнализираме, че по този начин основаната административна система не способства откритите лица да доближат дейно и бързо до терапия. Необходимо е да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и скъсен срокът за разглеждане на протоколите, тъй като в противоположен случай проектът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува единствено на хартия ”, предизвести Силвана Лесидренска, ръководител на сдружението и пациент с продължителен хепатит B.
Доц. доктор Радин Цонев, хепатолог от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ „ Токуда “, разяснява: „ Епидемиологията ясно демонстрира, че имаме спад в обсега на имунизацията за хепатит B – от 90% на под 70% поради антиваксърски акции след COVID-19. Това слага в риск цяло потомство деца. “ Той акцентира, че измежду хронично болните доминират хора над 40 години, интравенозни наркозависими и пациенти със съпътстващи болести.
В полемиката взе участие и доцент доктор Ангел Кунчев, основен държавен здравен контрольор, който показа настоящи данни за разпространяването на вирусните хепатити в страната. Доц. Кунчев остана оптимист и означи от една страна, че с досегашната стратегия за предварителна защита и надзор на хепатита е изработен пробив и това предопределя триумфа и на Втората. Той добави, че без политическа воля и запас няма как програмата да бъде сполучлива.
Въпреки това, доцент Кунчев изрази своето терзание във връзка с разпространяването и заболеваемостта от хепатит С, които за последните четири години са се нараснали фрапантно. „ Очевидно сме неефективни за във връзка с предварителната защита, ранното разкриване на случаите, ограничение на неговото предаване. Ако вървим с този ритъм ние ще станем първенците на Европа по заболеваемост и разпространяване на хепатит С “, добави още той.
Силвана Лесидренска добави, че належащо незабавно отпадане на наложителната чернодробна биопсия при лекуване на хепатит В, която в нито една европейска страна не се ползва от години “, добави още тя.
С наближаването на крайния период, подложен от Световната здравна организация за елиминиране на хепатитите до 2030 година, България към момента изостава съществено в постигането на основни цели като ранна диагностика, своевременен достъп до лекуване и ефикасен скрининг. Участниците в полемиката бяха единомислещи, че Втората Национална стратегия ще има резултат единствено в случай че бъде приложена с явен проект за деяние, политическа воля и ангажираност от всички заинтригувани страни.
В този подтекст, участниците подчертаха и нуждата от стратегически промени в идната Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити (2026–2030 г.). Сред препоръчаните ограничения са провеждането на национално серологично проучване, опазване на актуалните целеви групи и разширение на обсега на скрининга измежду общата популация – в това число всички лица над 30 години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.). Целта е по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лекуването.
„ Имаме ресурсите, специалистите и нужната интернационална рамка – липсва само синхронизираната воля за смяна. Надяваме се този конгрес да е началото на един по-интензивен и действителен разговор за бъдещето на пациентите с хепатит в България “, заключи проф. доктор Красимир Антонов.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ