Всяка година на 29 юни православната църква почита едновременно паметта

...
Всяка година на 29 юни православната църква почита едновременно паметта
Коментари Харесай

Днес празнуват всички с името Петър и производните му

Всяка година на 29 юни православната черква уважава по едно и също време паметта на великите апостоли Петър и Павел, възпитаници на Христос.

Най-важните условия от техния живот са разказани в книгата " Деяния на апостолите " (Нов завет), а за деятел Петър четем и в евангелията. Петър се наричал изначало Симон и бил наследник на риболовец от Витсаида Галилейска. Брат му Андрей пръв станал възпитаник на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл " Кифа " (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи " камък ". Името на деятел Петър се загатва непрекъснато в Евангелието. Той бил един от обичаните възпитаници на Христос. Когато повели Исус на съд, единствено Петър и един от учениците вървели след него, оповестява pravoslavieto.com.
В двора на първосвещеника обаче, обзет от безволие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: " Казвам ти, Петре, не ще пропее през днешния ден петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял.

След Възкресението Христос се явил на първо време пред Петър, с цел да възвърне неговото апостолство. Традиционно се счита, че Петър е преподавател на юдеите, а Павел - на езичниците. Петър проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Кесария, Йерусалим, Сирия, Антиохия. Стигнал и до Египет. Пътувал до Британия, Гърция, бил в Коринт.

Около 67 година дошъл в Рим. Там император Нерон подхванал гонения против християните. Петър бил затворен в тюрма и на 29 юни предаден на гибел. Осъдили го на кръстна гибел. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не смятал себе си заслужен за идентична гибел със Спасителя.

Празникът в чест на светците Петър и Павел е и за предотвратяване от огън, пожар, мълния и град. В някои краища Павловден се чества настрана на 30 юни и се назовава Пальовден (от глагола паля). В националния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които стартират с първата седмица след Петдесетница. В този ден приключва постът и се отговява с младо петровско пиле.

Празникът съответствува с времето на жътвата и на него се работи, нормално през първата половина на деня. В някои региони на Петровден се вършат сборове. Месят се обредни хлябове и се ядат ранни ябълки петровки. На някои места те се раздават като помен за умрели деца. В доста селища на този ден се вършат сборове, колят курбани за светиите и се поставя обща софра с песни и хора. И тук, както в по-голямата част на националния ни календар, в границите на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални дейности с атропеен темперамент.

Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а знае се, че още в античните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът да вземем за пример е слънчев знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е знак на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и надлежно - с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така обвързваният с живота и гибелта петел символизира плодородието и продуктивността; по тази причина постоянно той е жертва и в сватбените обреди, която ще обезпечи плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

Именици на Петровден са: Петър, Петрана, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Пoлина, Пенка, Пенчо, Камен.
 
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР