Избиването на 1.5 млн. арменци не е изтребление, а геноцид
Всяка година на 24 април в доста страни в света се отдава респект на жертвите на арменския геноцид. Датата е определена не инцидентно, тя е оповестена публично за Международен ден в памет на жертвите на този геноцид.
На 24 април 2015 година, когато арменския народ почиташе 100 годишнината от започването на кланетата в Османската империя, трансформирали се в геноцид, по време на който до 1922 година умират към 1.5 млн. арменци, партия " Атака " внася в Народното събрание внасят проекторешение за признание на дата за ден на жертвите на арменския геноцид. Разгарят се остри разногласия, като против проекторешението се афишира обичайно защищаващата турските ползи етническа парламентарна партия Движение за права и свободи. Когато от Патриотичния фронт оферират да бъдат почетени жертвите на геноцида с едноминутно безмълвие, депутатите на Движение за права и свободи напущат залата. Предложението на " Атака " би могло да бъде признато, в случай че е било подкрепено от ръководещата партия ГЕРБ, само че това не става. В Народното събрание идва персонално министър председателят Бойко Борисов, който от името на ГЕРБ предлага витиево решение- да се признае, че е имало арменски жертви, само че не като геноцид. " Казах доста ясно - декларира той- всеобщото изтребване на арменците, това е българската дума или българските думи, или българският речник ". Думата " геноцид " съгласно него не съществувала в българския език. Но самичък изплюва камъчето, като подсказва съображенията си да отхвърли предлагането за признание на геноцида над арменците, а те са да не засягаме сензитивната на тази тематика прилежаща Турция. " Те направиха жестове в този момент към нас, знаете, с износа на месо " - разяснява той. И по предложение на ръководителя на Народното събрание от ГЕРБ, Цвета Караянчева, думата " геноцид " е сменена с " изтребване ". Така се сътворява нов термин, незачитан в интернационалния лексикон във връзка с понятието на думата геноцид.
За всеобщото физическо заличаване на арменците, както и на евреите по време на Втората международна война обаче има формален термин и той не е някакво „ всеобщо изтребване “, а геноцид. Според член 2 от Конвенцията на Организация на обединените нации за гонене и наказване на закононарушението геноцид, която е в действие у нас от 1950 година, под „ геноцид “ се схващат дейности, осъществени за да се унищожи - частично или напълно, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава.
На света думата " геноцид " се свързва основно с геноцида по отношение на еврейския народ по време на Втората международна война. Но думата " геноцид " е използвана за първи път през 1944 година във връзка с арменците в Турция от роденият в Полша правист от еврейски генезис Рафаел Лемкин.
Срамното и печалното в тази ситуация е, че историческата истина бива изкривявана у нас заради конюнктурни съображения. А историческата истина си е истина. И тя е, че към края на XIX век в Османската империя живеят близо 2.5 милиона арменци, които се борят за автономност. За османската империя това е " арменски въпрос ", който би трябвало да бъде позволен.
След Руско турската война от 1978 година, според решения на Берлинския конгрес Западна Армения остава в границите на Османската империя, само че е разграничена по този начин, че арменците остават малцинство в четирите съществени вилаети, които населяват- Ван, Битлис, Ерзурум и Диарбекир. В тези региони, те са подложени на принуждение от обслужващи централната власт кюрдски и черкезки военни групировки. Съгласно член 61 на Берлинския контракт от 13 юли 1978 година от султана се изисква да вкара „ без повече закъснение усъвършенствания и промени, изисквани от локалните условия в областите, обитаеми с арменци, и да обезпечи сигурността им от черкезите и кюрдите ", само че това не става. Арменците основават свои революционни организации и вършат несполучливи опити за въстания. След две такива въстания в областите Сасун и Ван, през 1895-1896 година при султан Абдул Хамид Втори се правят всеобщи убийства на арменци. Според някои сведения жертвите са към 300,000.
На 23 януари 1913 година В Османската империя е осъществен държавен прелом от партията на младотурците " Единство и напредък " и на власт идват ” Тримата паши” – Талат паша, Енвер паша и Джемал паша, които изповядват идеологията на пантюркизма и панисламизъма и са отявлени съперници на нетурското население, състоящо се по това време от обилни маси арменци, както и към 300 000 българи в Одринска Тракия. През 1914 година османската империя подписва боен съюз с Германия и влиза в Първата международна война. Една против друга във войната се изправят армиите на Османската и Руската империя, само че турците търпят провали, като на страната на руснаците се бият доброволчески арменски батальони. Това поражда мощни настроения против арменците в Османската империя, те са упрекнати, че са " пета колона " на Русия и " тримата " паши се одобряват радикални ограничения за решаването на " арменския въпрос ". На 15 април 1915 година Министерството на Вътрешните работи на Османската империя разпраща разпореждане до всички регионални и околийски шефове и племенни вождове, в което от името на " Правителството и великият комитет на Иттихад (така се наричала младотурската партия “Справедливост и напредък”) " се дават инструкции " на 24 април при изгрев слънце " да стартира депортиране на арменците през арабските пустини към Сирия и Месопотамия, без да се жалят " ни дами, ни деца, ни инвалиди ". И навръх 24 април стартира решаването на " арменския въпрос " по най- нечовечен и жесток метод. На този ден през 2015 година в Истанбул са задържани и убити видни представители на арменската интелигенция. Арменци от всички краища на Османската империя са подложени на всеобщи изтезания и изселвания. В убийствата вземат участие турски бойци и служители на реда, членове на паравоенната формация " Специална организация”, формирана преобладаващо от освободени от пандиза престъпни нарушители и от и така наречен „ батальони от месари” – кюрдски и черкезки нередовни войскови формирования. По време на депортирането през пустинята, доста арменци, възрастни, дами и деца измират от апетит и заболявания. Хиляди дами и деца са насилени. Десетки хиляди са принудително помохамеданчени. В редица турски градове локалното население е насъсквано против арменците. В град Ерзурум, административен център на вилаета Ерзурум, наброявал многохилядно арменско население, арменците са оповестени обществено за предатели и фамилиите им са депортирани, като против тях е приложено принуждение, в това число убийства. Подобна е и участта на арменците в град Орду. Арменското имущество е иззето и разграбено, разрушени са арменски черковни храмове и монументи на културата. Загиват към 1.5 млн. арменци, освен мъже, само че дами и деца. Репресиите принуждават хиляди арменци да бягат и доста от тях намират заслон в България. Българите, сами изпитали турските кланета след Априлското въстание се отнасят със състрадание към прокудените от домовете им арменски емигранти. То е изразено в покъртителните четиристишия в стихотворението " Арменци " на огромният български стихотворец Пейо Яворов:
Изгнаници клети, отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец...
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги на всички места веч -
тиранин беснеещ, кръвник безмилостен,
върху им издигна за всеки път меч;
оставили в кърви нещастна татковина,
оставили в пламък и бащин си ъгъл,
немили-недраги в далека чужбина...
Главни уредници на арменския геноцид са „ тримата паши “- военният министър на Енвер паша, министърът на вътрешните работи, роденият в Кърджали Талат паша и главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша. Последните двама заплащат с живота си за своите закононарушения - Талат е погубен през 1921 година в Берлин, а Джемал - в Тифлису сегашен Тбилиси през 1922 година В разнообразни европейски страни, проведени арменски отмъстители убиват сред 1974 и 1984г. към 30 турски дипломати.
Следва да се означи, че арменският геноцид е предшестван от сходно изселване и изтребване на българи в Одринска Тракия.
На 16 против 17 юни 2013г., без да се дочака предлаганият от Русия арбитраж за споразумяване на разногласията сред България, Гърция и Сърбия за разделяне на Македония, цар Фердинанд дава неразумно разпореждане за нахлуване против сръбските и гръцките позиции в Македония. Започва Междусъюзническата война, в която от север Румъния подло атакува България и завзема Добруджа. В тази усложнена за България конюнктура, на 3 юни 1913 година разгромената от съдружниците Османска империя взема решение да си възвърне отстъпените на България територии по силата на Лондонския контракт от 17 май 1913 година и нахлува в Одринска Тракия, където претърпяват към 300,000 българи. Турската войска и башибозук подхващат етническо пречистване от българи, съпроводено от грабежи, принуждение и всеобщи убийства на спокойно население убийства.
Изстъпленията на турската войска и башибозук за документирани в детайли от учен Любомир Милетич, който в края на 1913 и началото на 1914 година обикаля териториите, където е преживявало българско население, в неговата книга, издадена през 1918 година „ Разорението на тракийските българи”. Това, което е станало от юли до октомври 1913 година, написа акад. Любомир Милетич, „ надминава по смут най-ужасните всеобщи избивания, на които българщината е била подлагана даже и в историческото Баташко клане”. Ето някои от потресаващи образци:
На 6 юли село Българкьой, Сешанско в Източна Тракия, цветущо село с повече от
2 000 поданици и 25 000 малък и наедрял рогат добитък е подложено на османска сеч. Около 350 мъже са изкарани отвън селото и разстреляни, като бойците със щикове доубивали ранените. Потери преследват избягалите селяни из горите и ги избиват, наред с дами и деца, броят на убитите възлиза над хиляда. От пленените останали към 900 души, единствено 60 са мъже, останалите са дами и деца са отвлечени и потурчени. Селото е запалено, затрито от земята. По същото време е високомерен Одрин, където са избити 521 българи. Околни села са опожарени, в фамозното с винарството си село Залъф са избити 876 души.
Етническото пречистване и изтребване в Западна Тракия се концентрира върху българските села по течението на река Марица от Дедеагач до Свиленград. Село Каяджик с близо 1 900 поданици, хванатите мъже са съсечени с брадвн, селото е изгорено. Особено тежка е ориста на огромните и многолюдни села Доганхисар, Манастир и Сачанли. Търсейки избавление от турските орди към град Дедеагач се стичат над 20 000 души. Турската войска навлиза обаче в града на 19 септември и подрежда на бежанците да се насочат към България.
Път към Голгота.
Близо до гр. Фере бежанците са нападнати от башибозук и колоната се разпръсва. Една част с отклонява към Марица, където, подложени на сеч дами и деца се хвърлят в реката, друга част се насочва към високите родопски хребети над Доганхисар и Сачанли. Гладни и изтощени, нещастниците сядат да почиват в Армаганската котловина и там са нападнати. В тази котловина на гибелта са съсечени стотици старци, дами и деца.
Оживелите от разнообразни села и оживели по време на човешка сеч от турски ятагани българи пресичат родопските върхари и долини на Крумовград и Ивайловград се спускат към река Арда, където в този момент е град Маджарово, и където минава тогава остарялата граница сред Турция и България. В опит да спасят себе си и по-големите си деца, майки са изоставяли по-малките си дечица, обречени на заколение и. При прекосяването на р. Арда при с. Ятаджик през днешния ден град Маджарово, турците са устроили засада и стартира грубо изтребване на беззащитните бежанци, мъже, дами и деца, чиито трупове се понасят по течението на реката. Загиват към 2 000 души.
Акад. Любомир Милетич е сравнил тези клането с Баташкото кръвопролитие, само че Батак, написа той, е единствено едно село, а единствено в Западна Тракия са осъществени всеобщи кланета в цели 17 села.
Изтреблението на българи продължава и в късната есен. Между 1 и 8 ноември са избити към 900 мъже, дами, старци и деца от село Едекьой, Софлийска околия. В село Каракьойот същата околия са избити цели фамилии с децата им, някои на две и четири години, убито е и бебе на осем месеца. Убийствата се правят по нечовечен метод, постоянно съпроводени с мъчения, млади дами и девойки, някои 10-12 годишни са изнасилвани. Според проучванията на акад.. Милетич, към 30% от популацията на Одринска Тракия е избито или умира от мъчения, апетит, заболявания или бежански несгоди в интервала 1913-1914 година По данни на Карнегиевата анкета, разследвала нарушаванията на интернационалното право, позволени от воюващите страни, към 60 хиляди българи са били избити по време на прогонването на тракийци от Западна Тракия. Международната комисия заключава - Одринска Тракия е изцяло опустошена: обезлюдени са общо 108 български села с 10 935 къщи и 51 125 души население. Цялото им имущество е разграбено. Изоставени са 34 062 здания, 1 961 440 дка. ниви, ливади и лозя, 216 043 дка. гори, 131 231 глави наедрял рогат добитък и 649 431 малък рогат добитък.
Изтреблението на тракийските българи дава отговор на всички условия да бъде несъмнено като геноцид, сходно на арменския геноцид.
Арменският геноцид е приет от Европейския парламент и от доста страни в света, сред тях Канада, Австралия, Франция, Германия, Белгия, Ватикана, Швеция, Австрия, Нидерландия, Швейцария, във Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, Русия и и с резолюция от 13 декември 2019г. на двете камари на американския Конгрес, както и от 42 от петдесетте американски щата. На 24 май 2021г. самичък президентът на Съединени американски щати Джо Байдън дефинира като геноцид всеобщите убийства на арменците в Османската империя от началото на 20 век.
Арменският геноцид не е приет от Турция, съгласно която арменците са били просто са били жертва по време на " революция ", при която са починали и турци. Но и в самата Турция се чуват гласове, които признават арменския геноцид. В Турция лауреатът на Нобелова премия за литература, писателят Орхан Памук съобщи през 2005г.: „ Никой не смее да го каже, само че аз го споделям – турците са избили 1 000 000 арменци ". Заради което е задържан и едвам отървава пандиза.
Арменският геноцид е приет и от прилежаща Гърция, която за разлика от България не се тормози, че приемането на историческата истина ще скапе връзките й с Турция. Ала геноцидът срещу арменците ще остава незачитан от България, до момента в който не бъде наименуван някой ден от Народното събрание с същинското му име.
ВАЖНО!!!!
Редакцията на и ПогледТВ
посредством Клубовете „ Приятели на “
осведоми, че провежда по предварителна поръчка срещи-дискусии в съответните градове по настоящи вътрешнополитически и геополитически тематики с
доцент Валентин Вацев, Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши създатели и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email:
Заявки с изключение на от самите клубове могат да постъпват и от обособени читатели на и фенове на ПогледТВ.
Колкото повече самостоятелни поръчки има от един град, толкоз вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на и ПогледТВ
На 24 април 2015 година, когато арменския народ почиташе 100 годишнината от започването на кланетата в Османската империя, трансформирали се в геноцид, по време на който до 1922 година умират към 1.5 млн. арменци, партия " Атака " внася в Народното събрание внасят проекторешение за признание на дата за ден на жертвите на арменския геноцид. Разгарят се остри разногласия, като против проекторешението се афишира обичайно защищаващата турските ползи етническа парламентарна партия Движение за права и свободи. Когато от Патриотичния фронт оферират да бъдат почетени жертвите на геноцида с едноминутно безмълвие, депутатите на Движение за права и свободи напущат залата. Предложението на " Атака " би могло да бъде признато, в случай че е било подкрепено от ръководещата партия ГЕРБ, само че това не става. В Народното събрание идва персонално министър председателят Бойко Борисов, който от името на ГЕРБ предлага витиево решение- да се признае, че е имало арменски жертви, само че не като геноцид. " Казах доста ясно - декларира той- всеобщото изтребване на арменците, това е българската дума или българските думи, или българският речник ". Думата " геноцид " съгласно него не съществувала в българския език. Но самичък изплюва камъчето, като подсказва съображенията си да отхвърли предлагането за признание на геноцида над арменците, а те са да не засягаме сензитивната на тази тематика прилежаща Турция. " Те направиха жестове в този момент към нас, знаете, с износа на месо " - разяснява той. И по предложение на ръководителя на Народното събрание от ГЕРБ, Цвета Караянчева, думата " геноцид " е сменена с " изтребване ". Така се сътворява нов термин, незачитан в интернационалния лексикон във връзка с понятието на думата геноцид.
За всеобщото физическо заличаване на арменците, както и на евреите по време на Втората международна война обаче има формален термин и той не е някакво „ всеобщо изтребване “, а геноцид. Според член 2 от Конвенцията на Организация на обединените нации за гонене и наказване на закононарушението геноцид, която е в действие у нас от 1950 година, под „ геноцид “ се схващат дейности, осъществени за да се унищожи - частично или напълно, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава.
На света думата " геноцид " се свързва основно с геноцида по отношение на еврейския народ по време на Втората международна война. Но думата " геноцид " е използвана за първи път през 1944 година във връзка с арменците в Турция от роденият в Полша правист от еврейски генезис Рафаел Лемкин.
Срамното и печалното в тази ситуация е, че историческата истина бива изкривявана у нас заради конюнктурни съображения. А историческата истина си е истина. И тя е, че към края на XIX век в Османската империя живеят близо 2.5 милиона арменци, които се борят за автономност. За османската империя това е " арменски въпрос ", който би трябвало да бъде позволен.
След Руско турската война от 1978 година, според решения на Берлинския конгрес Западна Армения остава в границите на Османската империя, само че е разграничена по този начин, че арменците остават малцинство в четирите съществени вилаети, които населяват- Ван, Битлис, Ерзурум и Диарбекир. В тези региони, те са подложени на принуждение от обслужващи централната власт кюрдски и черкезки военни групировки. Съгласно член 61 на Берлинския контракт от 13 юли 1978 година от султана се изисква да вкара „ без повече закъснение усъвършенствания и промени, изисквани от локалните условия в областите, обитаеми с арменци, и да обезпечи сигурността им от черкезите и кюрдите ", само че това не става. Арменците основават свои революционни организации и вършат несполучливи опити за въстания. След две такива въстания в областите Сасун и Ван, през 1895-1896 година при султан Абдул Хамид Втори се правят всеобщи убийства на арменци. Според някои сведения жертвите са към 300,000.
На 23 януари 1913 година В Османската империя е осъществен държавен прелом от партията на младотурците " Единство и напредък " и на власт идват ” Тримата паши” – Талат паша, Енвер паша и Джемал паша, които изповядват идеологията на пантюркизма и панисламизъма и са отявлени съперници на нетурското население, състоящо се по това време от обилни маси арменци, както и към 300 000 българи в Одринска Тракия. През 1914 година османската империя подписва боен съюз с Германия и влиза в Първата международна война. Една против друга във войната се изправят армиите на Османската и Руската империя, само че турците търпят провали, като на страната на руснаците се бият доброволчески арменски батальони. Това поражда мощни настроения против арменците в Османската империя, те са упрекнати, че са " пета колона " на Русия и " тримата " паши се одобряват радикални ограничения за решаването на " арменския въпрос ". На 15 април 1915 година Министерството на Вътрешните работи на Османската империя разпраща разпореждане до всички регионални и околийски шефове и племенни вождове, в което от името на " Правителството и великият комитет на Иттихад (така се наричала младотурската партия “Справедливост и напредък”) " се дават инструкции " на 24 април при изгрев слънце " да стартира депортиране на арменците през арабските пустини към Сирия и Месопотамия, без да се жалят " ни дами, ни деца, ни инвалиди ". И навръх 24 април стартира решаването на " арменския въпрос " по най- нечовечен и жесток метод. На този ден през 2015 година в Истанбул са задържани и убити видни представители на арменската интелигенция. Арменци от всички краища на Османската империя са подложени на всеобщи изтезания и изселвания. В убийствата вземат участие турски бойци и служители на реда, членове на паравоенната формация " Специална организация”, формирана преобладаващо от освободени от пандиза престъпни нарушители и от и така наречен „ батальони от месари” – кюрдски и черкезки нередовни войскови формирования. По време на депортирането през пустинята, доста арменци, възрастни, дами и деца измират от апетит и заболявания. Хиляди дами и деца са насилени. Десетки хиляди са принудително помохамеданчени. В редица турски градове локалното население е насъсквано против арменците. В град Ерзурум, административен център на вилаета Ерзурум, наброявал многохилядно арменско население, арменците са оповестени обществено за предатели и фамилиите им са депортирани, като против тях е приложено принуждение, в това число убийства. Подобна е и участта на арменците в град Орду. Арменското имущество е иззето и разграбено, разрушени са арменски черковни храмове и монументи на културата. Загиват към 1.5 млн. арменци, освен мъже, само че дами и деца. Репресиите принуждават хиляди арменци да бягат и доста от тях намират заслон в България. Българите, сами изпитали турските кланета след Априлското въстание се отнасят със състрадание към прокудените от домовете им арменски емигранти. То е изразено в покъртителните четиристишия в стихотворението " Арменци " на огромният български стихотворец Пейо Яворов:
Изгнаници клети, отломка оскъдна
от постоянно смел народ страдалец...
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги на всички места веч -
тиранин беснеещ, кръвник безмилостен,
върху им издигна за всеки път меч;
оставили в кърви нещастна татковина,
оставили в пламък и бащин си ъгъл,
немили-недраги в далека чужбина...
Главни уредници на арменския геноцид са „ тримата паши “- военният министър на Енвер паша, министърът на вътрешните работи, роденият в Кърджали Талат паша и главнокомандващият турските въоръжени сили Джемал паша. Последните двама заплащат с живота си за своите закононарушения - Талат е погубен през 1921 година в Берлин, а Джемал - в Тифлису сегашен Тбилиси през 1922 година В разнообразни европейски страни, проведени арменски отмъстители убиват сред 1974 и 1984г. към 30 турски дипломати.
Следва да се означи, че арменският геноцид е предшестван от сходно изселване и изтребване на българи в Одринска Тракия.
На 16 против 17 юни 2013г., без да се дочака предлаганият от Русия арбитраж за споразумяване на разногласията сред България, Гърция и Сърбия за разделяне на Македония, цар Фердинанд дава неразумно разпореждане за нахлуване против сръбските и гръцките позиции в Македония. Започва Междусъюзническата война, в която от север Румъния подло атакува България и завзема Добруджа. В тази усложнена за България конюнктура, на 3 юни 1913 година разгромената от съдружниците Османска империя взема решение да си възвърне отстъпените на България територии по силата на Лондонския контракт от 17 май 1913 година и нахлува в Одринска Тракия, където претърпяват към 300,000 българи. Турската войска и башибозук подхващат етническо пречистване от българи, съпроводено от грабежи, принуждение и всеобщи убийства на спокойно население убийства.
Изстъпленията на турската войска и башибозук за документирани в детайли от учен Любомир Милетич, който в края на 1913 и началото на 1914 година обикаля териториите, където е преживявало българско население, в неговата книга, издадена през 1918 година „ Разорението на тракийските българи”. Това, което е станало от юли до октомври 1913 година, написа акад. Любомир Милетич, „ надминава по смут най-ужасните всеобщи избивания, на които българщината е била подлагана даже и в историческото Баташко клане”. Ето някои от потресаващи образци:
На 6 юли село Българкьой, Сешанско в Източна Тракия, цветущо село с повече от
2 000 поданици и 25 000 малък и наедрял рогат добитък е подложено на османска сеч. Около 350 мъже са изкарани отвън селото и разстреляни, като бойците със щикове доубивали ранените. Потери преследват избягалите селяни из горите и ги избиват, наред с дами и деца, броят на убитите възлиза над хиляда. От пленените останали към 900 души, единствено 60 са мъже, останалите са дами и деца са отвлечени и потурчени. Селото е запалено, затрито от земята. По същото време е високомерен Одрин, където са избити 521 българи. Околни села са опожарени, в фамозното с винарството си село Залъф са избити 876 души.
Етническото пречистване и изтребване в Западна Тракия се концентрира върху българските села по течението на река Марица от Дедеагач до Свиленград. Село Каяджик с близо 1 900 поданици, хванатите мъже са съсечени с брадвн, селото е изгорено. Особено тежка е ориста на огромните и многолюдни села Доганхисар, Манастир и Сачанли. Търсейки избавление от турските орди към град Дедеагач се стичат над 20 000 души. Турската войска навлиза обаче в града на 19 септември и подрежда на бежанците да се насочат към България.
Път към Голгота.
Близо до гр. Фере бежанците са нападнати от башибозук и колоната се разпръсва. Една част с отклонява към Марица, където, подложени на сеч дами и деца се хвърлят в реката, друга част се насочва към високите родопски хребети над Доганхисар и Сачанли. Гладни и изтощени, нещастниците сядат да почиват в Армаганската котловина и там са нападнати. В тази котловина на гибелта са съсечени стотици старци, дами и деца.
Оживелите от разнообразни села и оживели по време на човешка сеч от турски ятагани българи пресичат родопските върхари и долини на Крумовград и Ивайловград се спускат към река Арда, където в този момент е град Маджарово, и където минава тогава остарялата граница сред Турция и България. В опит да спасят себе си и по-големите си деца, майки са изоставяли по-малките си дечица, обречени на заколение и. При прекосяването на р. Арда при с. Ятаджик през днешния ден град Маджарово, турците са устроили засада и стартира грубо изтребване на беззащитните бежанци, мъже, дами и деца, чиито трупове се понасят по течението на реката. Загиват към 2 000 души.
Акад. Любомир Милетич е сравнил тези клането с Баташкото кръвопролитие, само че Батак, написа той, е единствено едно село, а единствено в Западна Тракия са осъществени всеобщи кланета в цели 17 села.
Изтреблението на българи продължава и в късната есен. Между 1 и 8 ноември са избити към 900 мъже, дами, старци и деца от село Едекьой, Софлийска околия. В село Каракьойот същата околия са избити цели фамилии с децата им, някои на две и четири години, убито е и бебе на осем месеца. Убийствата се правят по нечовечен метод, постоянно съпроводени с мъчения, млади дами и девойки, някои 10-12 годишни са изнасилвани. Според проучванията на акад.. Милетич, към 30% от популацията на Одринска Тракия е избито или умира от мъчения, апетит, заболявания или бежански несгоди в интервала 1913-1914 година По данни на Карнегиевата анкета, разследвала нарушаванията на интернационалното право, позволени от воюващите страни, към 60 хиляди българи са били избити по време на прогонването на тракийци от Западна Тракия. Международната комисия заключава - Одринска Тракия е изцяло опустошена: обезлюдени са общо 108 български села с 10 935 къщи и 51 125 души население. Цялото им имущество е разграбено. Изоставени са 34 062 здания, 1 961 440 дка. ниви, ливади и лозя, 216 043 дка. гори, 131 231 глави наедрял рогат добитък и 649 431 малък рогат добитък.
Изтреблението на тракийските българи дава отговор на всички условия да бъде несъмнено като геноцид, сходно на арменския геноцид.
Арменският геноцид е приет от Европейския парламент и от доста страни в света, сред тях Канада, Австралия, Франция, Германия, Белгия, Ватикана, Швеция, Австрия, Нидерландия, Швейцария, във Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, Русия и и с резолюция от 13 декември 2019г. на двете камари на американския Конгрес, както и от 42 от петдесетте американски щата. На 24 май 2021г. самичък президентът на Съединени американски щати Джо Байдън дефинира като геноцид всеобщите убийства на арменците в Османската империя от началото на 20 век.
Арменският геноцид не е приет от Турция, съгласно която арменците са били просто са били жертва по време на " революция ", при която са починали и турци. Но и в самата Турция се чуват гласове, които признават арменския геноцид. В Турция лауреатът на Нобелова премия за литература, писателят Орхан Памук съобщи през 2005г.: „ Никой не смее да го каже, само че аз го споделям – турците са избили 1 000 000 арменци ". Заради което е задържан и едвам отървава пандиза.
Арменският геноцид е приет и от прилежаща Гърция, която за разлика от България не се тормози, че приемането на историческата истина ще скапе връзките й с Турция. Ала геноцидът срещу арменците ще остава незачитан от България, до момента в който не бъде наименуван някой ден от Народното събрание с същинското му име.
ВАЖНО!!!!
Редакцията на и ПогледТВ
посредством Клубовете „ Приятели на “
осведоми, че провежда по предварителна поръчка срещи-дискусии в съответните градове по настоящи вътрешнополитически и геополитически тематики с
доцент Валентин Вацев, Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши създатели и с екипа на редакцията.
Заявки изпращайте на email:
Заявки с изключение на от самите клубове могат да постъпват и от обособени читатели на и фенове на ПогледТВ.
Колкото повече самостоятелни поръчки има от един град, толкоз вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.
От редакцията на и ПогледТВ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ