Всяка година на 2 юни отдаваме почит на големия поет-революционер

Всяка година на 2 юни отдаваме респект на огромния поет-революционер Христо Ботев и другите герои, дали живота си за свободата на Майка България.

По мотив 143-годишнината в продължение на две минути ще бъде предаван акустичен сигнал „ Въздушна опасност”. На 2 юни 1948 година тъкмо в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно безмълвие в цялата страна.

Денят на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България се празнува всяка година в България в деня на гибелта на поета и бунтовник Христо Ботев (2 юни 1876 г.). За първи път се отбелязва във Враца и Пловдив през 1884 година Официално се празнува от 1901 година, когато на тържествата на връх Вола (Околчица) участват Ботеви четници.

На 27 години Ботев написа във в. "Знаме ", 13 юли 1875 година: "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави. " Дали с неговата сензитивност не е предусещал, че в името на тази независимост ще загине след по-малко от година - на 2 юни 1876 година във Врачанския Балкан. Но с отдадеността си на България, надали е подозирал, че денят на неговата героична и трагична крах ще продължи през столетията, с цел да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството.

Ботев остава вечно знак на необикновен революционен дух, даже до неблагоразумие, съчетано с необикновен поетически и журналистически гений. Парадоксът е, че и неговата крах на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски, означаваме в годините по-тържествено от рождените им дати.

Христо Ботев е роден в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател татко му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение. Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер. По това време във вестник "Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Ботев - "Майце си ". От октомври 1867 година живее в Румъния.

През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски. През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме ".

През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения ". Май 1876 година - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета, става нейн челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 година, по нов жанр 2 юни, е последният тежък пердах - по здрач след сражението патрон пронизва Ботев. Едва ли е предполагал, че когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър " невероятното му слово "Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира... " през времето ще се увековечи вечно и до неговото име.