Всяка година на 15 юни отбелязваме Видовден или Деня на

Всяка година на 15 юни означаваме Видовден или Деня на възмездието. Според националните поверия през днешния ден всеки ще си получи заслуженото и ще бъде осъден за сторените от него грехове.

Калина Найденова е самодеец в читалището в берковското село Гаганица. Тя споделя, че постоянно употребява израза „ Ще пристигна Видовден, ще си получиш заслуженото! “.

„ Вярвам, че в действителност има някакво отмъщение. Въпреки че аз не го поисквам никому, даже и на този, който ми е направил неприятно “, споделя дамата по Народоосвободителна въстаническа армия.

Според националните вярвания Вида има няколко братя и в никакъв случай не пропуща да види техните пакости. „ В нейния ден истината става ясно ”, разясни Красимира Живкова, завеждащ отдел „ Краезнание “- Монтана.

За Калина от читалището в село Гаганица, отмъщение за неверните политици - няма. „ За да сме на този хал през днешния ден в България, си мисля, че за тях към този момент няма Видовден “, споделя дамата.

Няма сведения да съществува светец с сходно име, по тази причина този ден не е включен в църковния календар. Смята се, че честваме Вида - сестра на Вартоломей и Елисей - двамата светци, наричани градушкари.

В националната митология Вида е образ на възмездието. Тя разделя вярното от неверното, а денят се приема като еманация на Страшния съд.

Според други празникът е отдаден на Свети Вит, покровител на зрението, живял в края на III и началото на IV век. 

Празникът се уважава, с цел да се предпазим от градушки. Поверията на този ден гласят, че през днешния ден не би трябвало да се работи, с цел да не се разгневят градушкарите. Хората вярвали, че градушките идват като отмъщение за греховете и това е довело до визията, че на Видовден нескрито излизат всички сторени несгоди.

У нас празникът се отбелязва главно в западните региони на Годечко, Трънско и Брезнишко. А по света се празнува в Черна гора, Босна и Херцеговина, Чехия и Сърбия.

В България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и мощ. Младите девойки изнасят облекла от чеиза си и ги простират по оградата, с цел да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.