Спортни хроники: Първият евреин в германския елит беше заклеймен като предател
Всяка година н
Цели 20 години след края на Втората международна война връзките сред Федерална република Германия и Израел към момента са на точката на заледяване.
Футболистът е част от златното потомство на своята татковина, достигнало до четвъртфиналите на Олимпиадата в Мексико Сити през 1968-а. Две години по-късно идва и първото и само присъединяване на Мондиал – още веднъж в Мексико.
„ Още на Игрите през 1968-а тимът ни сподели, че е подготвен да направи нещо огромно “, спомня си Розентал. В Мексико Сити Израел преодолява груповата фаза, а на четвъртфиналите отпада от България. Двубоят приключва 1:1 в постоянното време. Хвърляне на монета праща българския тим в идната фаза, а Петър Жеков, Кирил Ивков и компания стигат до сребърните медали в конкуренцията, отстъпвайки на Унгария в дуела за купата с 1:4.
На Мондиала през 1970 година Израел се показва повече от почтено. Розентал и сътрудниците му губят в дебюта против Уругвай с 0:2, само че след това печелят историческа първа точка – 1:1 против Швеция. В третия дуел Израел е на път да сервира сензацията на шампионата, изпускайки успеха против бъдещия вицешампион Италия на Джани Ривера, Луиджи Рива и Сандро Мацола. Двубоят приключва 0:0.
Този мач трансформира историята в връзките сред Тел Авив и Бон. „ Когато у нас се говореше за Германия през 50-те или 60-те години, постоянно ставаше дума за войната, за закононарушенията, за Холокоста ”, споделя Розентал. “Но тогава към този момент смятах, че новото потомство, родено след 1945 година, би трябвало да направи няколко крачки към немците. “
По това време към момента е неразрешено да се карат немски коли в Израел, не се одобряват и помощи от Бундестага. Двете страни възобновяват дипломатическите си връзки през 1965-а и предвидлив политик като тогавашния канцлер Вили Бранд знае, че доближаването сред двете народи може да стане посредством футбола. Планът му сработва с контролата сред Борусия и Израел. 30 000 души гледат онлайн дуела на стадиона в Тел Авив. Германският отбор печели с 6:0, само че Нетцер, Фогтс и останалите звезди на Гладбах печелят благосклонностите на почитателите.
Заслуга за него имат и двамата треньори – Хенес Вайсвайлер на Борусия и Еди Шафер на Израел. Вайсвайлер е индивидът, който построява Шафер като треньор в фамозната футболна школа на града край река Рейн. След другарската среща, мениджърът на „ жребчетата “ Хелмут Грасхоф споделя на Розентал, че го желае в състава на Мьонхенгладбах. До този миг нито един израелски футболист не е излизал да играе в чужбина.
„ Тогава играех за Макаби Петах Тиква, само че трябваше да продавам застраховки, с цел да пребивавам. От футбол просто не се печелеше ” спомня си Розентал. “Не смятах и че съм задоволително добър, с цел да играя в чужбина. Но след резултатите на олимпиадата и международното към този момент повярвах, че мястото ми е там. “ Раната в душите на евреите още е жива, по тази причина и офертата от Мьонхенгладбах в началото се приема с неспокойствие от бащата на Розентал.
„ Аз съм жив с помощта на футбола. Моят татко е родом от Литва. През 1935-а с еврейския тим на страната той отива да играе на шампионат в Тел Авив и остава там. В идващите години цялото му семейство в Литва е избито от нацистите в концентрационни лагери. “Затова и когато тематиката „ Гладбах “ пристигна на дневен ред, той беше малко смутен. Защо тъкмо в Германия? Но откакто му обясних, той ми даде благословията си. Каза ми: „ Щом имаш опцията да играеш в един от топ клубовете на Европа, върви. Но желая да се върнеш някой ден. “
„ Това беше доста печален миг и промени доста обстановката за мен. След този случай посолството в Мюнхен беше закрепило човек, който да следи за сигурността ми. Веднъж трябваше да пътуваме за Либия. Мениджърът Грасхоф ме попита желая ли да пътувам. Казах му, че желая, само че евентуално няма да се върна. И контролата бе анулирана поради мен “, добавя Розентал. Той обаче изкарва единствено година в Германия. Печели Купата на страната, стига до финала за Купата на УЕФА, а отборът приключва пети в Бундеслигата.
“Но имаше серия от условия, които ме накараха да взема решение да напусна. Имах тригодишен контракт. Но студът беше нещо ново за мен. Играех за пръв път на сняг. И това смъкна равнището на моето показване. Усещах здрава носталгия. Може би трябваше да постъпя като Алан Симонсен, за който началото също беше мъчно, само че той устоя и доближи до върховете. “
„ Вече се плащаше както би трябвало. Две години преди този момент доста хора ме определяха като изменник. Не единствено, тъй като отивах да играя в Германия, а тъй като въобще избирах чужбина. Но за две години в родината ни бяха схванали, че моят избор е трансформирал историята на футбола ни въобще “, приключва Розентал.
