Всяка година губим по един областен град като население, заяви

Всяка година губим по един регионален град като население, съобщи в изявлението си при откриването на второто издание на Форума за прогресивни леви решения „ Демографската картина – цената на неравенствата “ евродепутатът от Българска социалистическа партия и някогашен министър председател Сергей Станишев.

България се трансформира в донор на работна ръка, 27% от българите биха емигрирали в чужбина, цитира социологически проучвания някогашният министър председател.

Станишев обърна внимание, че всяко политическо деяние се отразява на демографията. Обърна внимание на стачката на миньорите и енергетиците и предизвести, че т-нар. въглищни региони са застрашени и от обезлюдяване, в случай че хората останат без работа.  " Решенията: всичко е демография! Примирихме се с умирането на Северозапада, в този момент да чакаме такава орис и за Стара Загора? ", уточни той.

" При толкоз остри въпроси Народно събрание ще излезе в отпуск, с цел да пропагандира за локални избори! А когато работи, ни занимава с конституционни промени за датата на националния празник или по какъв начин ръководещите да сложат свои хора в управленията на специфичните служби. Това е цялостна некомпетентност и безнаказаност “, сподели Станишев.

В словото си той уточни, че „ в целия Европейски Съюз има съществени проблеми с демографските трендове. Неслучайно Групата на социалистите и демократите в Екологичен потенциал дефинира демографската промяна като едно от най-сложните провокации пред Европа, сравнимо със зеления и цифровия преход. Нужни са визия, тактика и запаси. При нас, обаче, картината е надалеч по-тревожна от междинната за Европейски Съюз. Понятията „ демографска гибел ” и „ демографска злополука “ са пресилени, само че в случай че не стартира систематична държавна политика в този момент, сигурно ще стигнем и до такава степен. “

„ България е единствената страна в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-голям негативен натурален приръст. В половината от това време, сме преди всичко, както е и сега, а популацията ни е намаляло с над 2 млн. души.
Всяка година губим популацията един огромен град с мащабите на регионален център и от ден на ден следим свръхконцентрация в няколко града, както и разширяваща се „ демографска пустиня “. Ако тази наклонност не бъде пречупена, доникъде на века ще наброяваме към 5 млн., а делът на популацията над 65-годишна възраст ще доближи близо 40 на 100. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от обществено изключване. При такава картина за каква обществена страна, разцвет и въобще бъдеще можем да приказваме!? “, сподели евродепутатът.

„ С часове можем да приказваме за аргументите за тази мрачна демографска статистика. Има справедливи такива, присъщи за целия развъртян свят като стопанска система, културни и публични промени. Но има и характерни за ЦИЕ и за България. Към тях ще отнеса най-много икономическите вероятности, приходите и качеството на живот. Неслучайно, единственият интервал, в който кривата на раждаемостта у нас пораства е този от 2003 до 2009 година, когато доближава пика от 81 572 новородени. Оттогава имаме резистентен и все по-бърз спад, като през 2022 стигаме до 57 000 раждания.
Младото потомство в един отворен пазар няма желание да похаби живота си в очакване на това постепенно да допълзим до средноевропейското равнище на живот. България се трансформира в последните 5-10 години в експортьор на работна ръка и всъщност на нашия демографски приръст – младите раждат децата си в чужбина и те остават там. Във всяко българско семейство, съгласно социологическите изследвания, най-малко по един член обмисля миграция в границите на или отвън страната. От изследването на Изследователски център ТРЕНД е видно, че 27% от респондентите биха емигрирали в чужбина. А в България 38% от интервюираните младежи се въздържат да имат деца – поради терзания и неустановеност в приходите, работата и материалните условия на живот; 49% от респондентите показват, че имат по едно дете, само че не възнамеряват друго заради сходни аргументи. “, разяснява числата Станишев.

„ Какви са решенията? Първо, би трябвало да осъзнаем, че няма една политика, която като с магическа пръчка да промени днешните действителности и трендове. Често чуваме: „ Ще си внесем етнически българи от Молдова и Украйна, нали сме в Европейски Съюз “, или „ Три пъти ще увеличим парите за майчинство. “

Второ, би трябвало да осъзнаем, че положението и политиките във всеки един бранш се отразяват върху демографията. Тази седмица страната беше блокирана от митинги на българските енергетици, тъй като безусловно непрозрачно бяха изпратени в Брюксел териториалните проекти на трите въглищни района в България. Защото липсва управническа визия и всичко се прави на парче, с небосвод идващите избори. Но с изключение на чисто енергийните и стопански измерения на затварянето на ТЕЦ-овете, тук още веднъж приказваме за демография. За бъдещето на тези райони, на хората и на фамилиите там, за обезлюдяване и качество на живот. Някак си се примирихме с умирането на Северозапада, в този момент сходна орис грози Стара Загора, забележителна част от Хасковска и Сливенска област, поради икономическата им обязаност. "

Демографията би трябвало да е новата национална цел пред България, безапелационен е той.

Бившият министър председател уточни, че е нужна необятна институционална и социална полемика, чийто резултат би желал да бъде превръщането на демографската политика в приоритет на всички институции – президент, Народно събрание, държавно управление. „ Често се приказва от политици и медии за потребността от консенсуси – евроатлантическа ориентировка, Еврозона, Шенген. Бих попитал, за какво след участието на България в Европейски Съюз, все безпомощно се лутаме в търсене на външнополитически национални цели? Иска ми се от днешния конгрес да прозвучи ясно посланието: дано превърнем позитивната смяна в демографските трендове в национална цел! Не просто като раждаемост, в духа на лозунга: „ Да станем още веднъж 9 милиона! ” Това са празни приказки. А България да е страна със крепко, съвременно и образовано общество на квалифицирани и конкурентноспособни младежи в работеща стопанска система и на възрастни жители с заслужен живот. Каква по-важна цел може да има за една страна и едно общество? “

Станишев сподели още, че „ демографската политика изисква смяна незабавно. Инвестициите в нея изискват забележителен запас и резултатите ще дойдат постепенно. За да реализираме позитивни резултати, демографската политика изисква систематичен метод – синхронизирани политики във всички браншове – от стопанската система и обществената сфера, през районната политика и локалното самоуправление, до основните обучение и опазване на здравето. “

Той уточни и стряскащ образец с репродуктивното здраве на младежите. „ Рязко е паднала възрастта, на която младежите у нас стартират да имат репродуктивни проблеми – 25 години! Получава се по този начин, че когато младите двойки решат да имат деца, доста постоянно това към този момент е невероятно. “

Къде е страната, попита Станишев.

„ Оказва се, че мъжете у нас под 50 годишна възраст въобще не са таргет в стратегиите за профилактика, а при дамите нито стратегиите на Министерство на здравеопазването, нито НЗОК покриват проучвания за репродуктивно здраве – хромонални и такива за съществуване на яйчников запас. Процедурите за заледяване на яйцеклетки са извънредно скъпи и не са налични за огромна част от младежите. Мога да изреждам още доста образци по какъв начин страната не си е свършила работата, само че не това е задачата ми през днешния ден. Ще изтъквам единствено оценката, която Националната мрежа за децата й слага в своя бележник за 2022 година – за детско опазване на здравето – 2.98, а за обучение – 3.40. “

Нужен е консенсус, тъй че всяко държавно управление да не стартира от нулата. Иначе най-после ще имаме нулев резултат, сподели още той.

„ Необходими са дейности без отсрочване:

Политически: би трябвало оптимално бързо да се премине от общи приказки към активен народен консенсус. Конкретна стъпка би била занапред нататък всеки български кабинет да има вицепремиер, претрупан с тази отговорност.

Бюджетни: още в идната процедура за бюджет 2024 година би трябвало да се заложат съответни политики. Например, обезпечаването на профилактиката за репродуктивно здраве и грижа за бременните дами – в най-луксозния вид това би коствало по-малко от 500 млн. лева годишно. Звучи значително, само че за съпоставяне, разходната част на бюджета за 2024 година се чака да бъде към 80 милиарда лева “, даде решения Станишев.