Посветено на един Скорпион…
Всяка есен мирише на теб...
Напомня ми, че колкото и да е красива, пленителна и омагьосваща, колкото и да не мога да отлепя очи от нея, работи погубващо, завладяващо и печално. И не завършва добре за мен.
А след нея идва зимата и студът довършва безнадеждността, която ми остави.
Първият път, когато те видях, към този момент знаех, че желая да виждам отражението си в очите ти постоянно.
Досега постоянно беше противоположното. Мъжете, влюбени и зашеметени от мен, ме боготворяха. Не бях изпадала в обстановката аз да издигам индивида до себе си в фетиш.
„ Сигурно е било от зодията “, споделяха ми приятелки, до момента в който ме утешаваха след теб.
Просто един Скорпион, който ме взриви прочувствено, а след това разпръсваше парченцата постепенно и трудно във вселени, в които сама бях заключила себе си.
Това си бил, нали?
Помня сутрините, когато бяхме дружно. Пиех кафето си безпределно горчиво, само че отново носеше наслада - спрямо чувствата, които ми даряваше. Прочитах първо твоя хороскоп, даже преди моя. Как не ме предизвестиха: „ Ще те унищожи “ ?
Дните след тях ме изпепеляваха в твоите изкусни умения на манипулатор. Контролираше мислите ми и аз ти се доверявах, въпреки да знаех, че мамиш.
Вечерите не ги помня. Не желая!
Мъжете скорпиони били неповторими… Така казвали звездите.
„ Дано! “, промълвям си и до ден сегашен с упованието в никакъв случай да не ми се случваш още веднъж!
Леонардо ди Каприо, Раян Гослинг, Матю Макконъхи, Ален Делон… Ах, тези мъже скорпиони! Дали и те са като теб?
Не те обвинявам, обвинявам себе си. Как ти се предадох!
Как ти разреших да си играем на Рак и Скорпион, на ангажирания мъж в командировка и дамата, която не признаваше пред себе си, че ѝ изневеряват, на мъжкаря и страхливката…
Бих те описала като тези мъже, които размазват и спиралата, и грима, и червилото… и възприятията.
Edna предлага Със силата на българския мед разгласявам ръцете ви за супер меки
В един съвършен свят, всеки човек щеше да носи етикета си на очевидно за всички други място. И аз щях да прочета в твоя „ Не пипай, рисково за живота! “ още на първата ни среща.
Но пък неперфектността на събитията носят опит. И аз към този момент нямам доверие – нито на есента, нито на скорпионите.
Исках да виждам очите ти постоянно. Така беше в миналото. Ала спирам и поставям точка.
Защото тези твои очи ми носят единствено сълзи… А дъждът в погледа не ми отива, задоволителни са ми капките. Онези, от времето и сезоните.
Автор: Edna, която претърпя Скорпиона
* * *
Прочетете още текстове от нашите надарени читатели в рубриката "Из Edna@ ":
Скалата и мъжът Пепеляшке, ти унищожи живота ми! Станете грамотни и се забавлявайте! С мирис на есен Аз, любовницата Жени, уважавайте мъжете си
* * *
Напомня ми, че колкото и да е красива, пленителна и омагьосваща, колкото и да не мога да отлепя очи от нея, работи погубващо, завладяващо и печално. И не завършва добре за мен.
А след нея идва зимата и студът довършва безнадеждността, която ми остави.
Първият път, когато те видях, към този момент знаех, че желая да виждам отражението си в очите ти постоянно.
Досега постоянно беше противоположното. Мъжете, влюбени и зашеметени от мен, ме боготворяха. Не бях изпадала в обстановката аз да издигам индивида до себе си в фетиш.
„ Сигурно е било от зодията “, споделяха ми приятелки, до момента в който ме утешаваха след теб.
Просто един Скорпион, който ме взриви прочувствено, а след това разпръсваше парченцата постепенно и трудно във вселени, в които сама бях заключила себе си.
Това си бил, нали?
Помня сутрините, когато бяхме дружно. Пиех кафето си безпределно горчиво, само че отново носеше наслада - спрямо чувствата, които ми даряваше. Прочитах първо твоя хороскоп, даже преди моя. Как не ме предизвестиха: „ Ще те унищожи “ ?
Дните след тях ме изпепеляваха в твоите изкусни умения на манипулатор. Контролираше мислите ми и аз ти се доверявах, въпреки да знаех, че мамиш.
Вечерите не ги помня. Не желая!
Мъжете скорпиони били неповторими… Така казвали звездите.
„ Дано! “, промълвям си и до ден сегашен с упованието в никакъв случай да не ми се случваш още веднъж!
Леонардо ди Каприо, Раян Гослинг, Матю Макконъхи, Ален Делон… Ах, тези мъже скорпиони! Дали и те са като теб?
Не те обвинявам, обвинявам себе си. Как ти се предадох!
Как ти разреших да си играем на Рак и Скорпион, на ангажирания мъж в командировка и дамата, която не признаваше пред себе си, че ѝ изневеряват, на мъжкаря и страхливката…
Бих те описала като тези мъже, които размазват и спиралата, и грима, и червилото… и възприятията.
Edna предлага Със силата на българския мед разгласявам ръцете ви за супер меки В един съвършен свят, всеки човек щеше да носи етикета си на очевидно за всички други място. И аз щях да прочета в твоя „ Не пипай, рисково за живота! “ още на първата ни среща.
Но пък неперфектността на събитията носят опит. И аз към този момент нямам доверие – нито на есента, нито на скорпионите.
Исках да виждам очите ти постоянно. Така беше в миналото. Ала спирам и поставям точка.
Защото тези твои очи ми носят единствено сълзи… А дъждът в погледа не ми отива, задоволителни са ми капките. Онези, от времето и сезоните.
Автор: Edna, която претърпя Скорпиона
* * *
Прочетете още текстове от нашите надарени читатели в рубриката "Из Edna@ ":
Скалата и мъжът Пепеляшке, ти унищожи живота ми! Станете грамотни и се забавлявайте! С мирис на есен Аз, любовницата Жени, уважавайте мъжете си
* * *
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ