Всяка една война е престъпление срещу хората, колкото и да

Всяка една война е закононарушение против хората, колкото и да е обоснована от позиция на започващите я. Това съобщи през сълзи Ваня Джаферович при гостуването си в предаването " 120 минути " по bTV. Сраженията в Украйна върнаха някогашния футболист към тежките мемоари от неговото детство, когато едвам 8-годишен е заставен да напусне родния си Босарски Брод в Босна поради гражданската война, а татко му и дядо му остават.

" Трудно ми е да приказвам за тези моменти, само че в този момент, като се случи това, всичко ми се върна, макар че тогава бях дете. Много добре разбирам протичащото се в Украйна. Тогава се наричаше революция, тъй като към момента беше Югославия. Сега е малко по-различно - Украйна от доста години е суверенна страна. Тази офанзива против тях, аз не желая да вземам страна, само че се вижда кой е агресорът във войната. Да не разясня това нещо, да го оставим на хора, които схващат повече от политика. "

" Аз си припомням доста добре, когато започнаха да стрелят по моя град, то беше сред сърби и хървати мюсюлмани. С майка ми и татко ми се скрихме под стълбищата в нашия блок. Страхът в очите на родителите ми и техните диалози, че всичко ще е наред и няма по какъв начин да стане като във Вуковар. Когато стартира да се случва, виждах този боязън в техните очи. Те знаеха, че всичко е изгубено и отиваме някъде, където няма връщане обратно. Тогава не съм разбирал татко ми и дядо ми, които хванаха пушките и останаха, а доста техни другари си потеглиха. Аз в никакъв случай не съм разбирал по какъв начин човек със семейство и деца ще остане и ще рискува живота си, обаче в този момент го разбирам. Никога не съм го казвал това нещо. Аз се удивлявам на украинците, че се борят, за тях също няма връщане обратно. "

" Всяка една война, колкото и да е обоснована от позиция на започващите я, е закононарушение. Престъпление против хората, против децата. Аз може би съм имал шанса - направил съм нещо, имам си деца. Успял съм, само че аз съм един дребен %. За доста хпра, които са минали през това нещо, то е горест. Тъжен живот. Аз също съм печален човек. Когато минавам през Хърватия и поглеждам към моя град, който е от другата страна, се наскърбявам. Ти нямаш към този момент дом, не принадлежиш към нещо, което си имаш. Вие тук имате къща на баба си и дядо си, аз не, изгубил съм го от дълго време. Бежанците нямат дом. Музиката, филмите и хората, които си гледал, ги няма към този момент. Започваш напълно нов живот, който при мен се случи да е добър. "

" Аз си припомням всички бункери и убежища, в които сме спали с баба ми и дядо ми. Спомням си като ден-днешен по какъв начин баба гладеше униформата на дядо. Той постоянно се бръснеше преди да излезе да се бори, в никакъв случай излизаше насмачкан. Тези моменти в никакъв случай няма да ги не помни, ще бъдат белег ", показа още Джаферович, който игра за " Берое " и " Локомотив " София в интервала 2005-2012 година