Нано/Биотероризъм
„ Всяка задоволително развита технология е неотличима от магията ”
Артур Кларк
Свидетели сме на необратимия развой на глобализация и технологическа конкуренция за обезпечаване на конкурентноспособност и резистентност на стопанските системи. Конвенционалните оръжия отстъпват на високотехнологичните и в резултат на това мъчно към този момент може да се дефинира плацдарма на стълкновението на ползи. Няма към този момент дефинирана фронтова линия, тя се измества в тила на съперника. При тази режисура все по-трудно става дефинирането на враг-приятел и изисква нови способи и организация за протипоставяне и ограничение въздействието на некореспондиращи с националните цели дейности на лица, организации, институции.
Предизвикателството на 20 век станаха нанотехнологиите. Терминът „ нанотехнологии” е въведен през 1974 год. от японския професор Норио Танигучи като „ обработка, делене, консолидация и дисторция на материалите, на равнище 1 атом или 1 молекула”. Територията на нанотехнологиите е 1 – 100 нанометъра ( 1 нанометър е 1 милиардна част -10 -9, от метъра). За съпоставяне нанометъра е 1/80 000 от дебелината на човешкия косъм (80 микрона). Разстоянието сред атомите в молекулата са в диапазона 0,12 – 0,15 нм, а ДНК спиралата има диаметър 2 нм. Най-малката известна едноклетъчна форма на живот Микоплазмата (Mycoplasma) има дължина 200 нм.
В този нов свят учените срещнаха още едно предизвикателство – в наносвета работят други физически закони и правила. Материалите трансформират своите свойства – например наночастици на медта с диаметър по-малък от 50 нм се смятат за свръхтвърди материали, т.е медта губи своята гъвкавост, даже става транспарантна. Неутрални материали стават активни(платината), стават горими (алуминия), твърди се трансформират в течни при стайна температура (златото), изолатори става проводници (силиция). Физици от техническия институт на Джорджия откриха че, елементарната питейна вода в наноканали се държи като твърдо тяло, в несъгласие на класическата хидродинамика.
При наноразмерите се трансформират механичните, електрическите, магнитните, оптическите характерности на материалите – метали, неметали, керамика.
Наночастиците на въглерода – нишки, тръбички с една или двойна стена с открити или закрити крайща, с права или спирална форма са синтезирани през последните 10 години. Установено е, че те имат неповторими свойства, неотстъпчивост и издръжливост, по-голяма от който е различен материал, с изключителни електронни характерности. Въглеродните нанотръбички са устойчиви до 28000С във вакуум, а организират електрическия ток 1000 пъти по-добре спрямо медните проводници, тяхната топлопроводност е 2 пъти по-добра спрямо диаманта, който също по този начин е форма на въглерода.
Етапи в развитето на нанотехнологиите:
2000 година: Пасивни наноструктури
а. Контакт с наноструктури: аерозоли, колоиди
б. Продукти, с интегрирани нанопродукти: покрития, полимери, керамика, композити
2005 година: Активни наноструктури
а. Био-активни, резултати върху здравето: портативни медикаменти, биоструктури;
б. Физико-химически дейни: 3D транзистори, усилватели, адаптивни структури
2000 година: Системи от наноструктури
Управляемо асемблиране, 3D мрежи, нови ирархични архитектури, роботи
2010-2015 година: Молекулярни наносистеми
Молекулярни структури по план, планове на равнище атоми, непредвидими функционалности
Риск на ръководство
За развиването на нанотехнологиите се дават обилни средства – за интервала 1997 – 2005 вложенията са се увиличили 9 пъти от 432 млн. $ на 4,2 милиарда $. В рамките на 6 и 7 Рамкова стратегия на ( 2003 – 2006 год.) Европа е вложила 1,3 млрд.евро.
В резултатсме очевидци все по-често на шумни реклами за нови артикули, при производството на които са употребявани нанотехнологии – региона на козметиката, медикаментите (много успешно против рака), облеклото, филтри за прахуляк, въздух, бои и лакове, дребни слънчеви кафези.
Появи се нанобиотехнологията, развиването на която е в три посоки:
Нанобиотехнологии на живите системи – да се предадат на живите системи (основно микроорганизми) посредством целенасочени модификации, такива свойства, които са нужни за обезпечаване на избрани функционалности – например основаване на изцяло изкуствени наноконструкции или
произвеждане на наноматериали. Тук би трябвало де се добави и опцията
за приемане на естествени биореактори – бактериални кафези – и
разнообразни наночастици ( магнитни, квантови точки и т.н.). Такива частици намират приложение в имунохимията,клетъчната сепарация, надзор за адресната доставка на медикаменти, локалната хипотермия; .
„ полусинтетични нанобиотехнологии” – потреблението на биополимери, белтъци, нуклеинови киселини, други молекули за основаването на разнообразни нанобиотехнологически устройства ( биомотори, сензори). След това посредством правилото на самоорганизацията или синтеза на органичен и неорганически молекули да бъдат основани устройства, изпълняващи строго избрани функционалности, които копират чисто биологическите структури. Възможно е даже основаването на биокомпютри, които да се употребяват за диагностика на заболявания;
„ синтетични нанобиотехнологии” – основаване на устройства, предопределени да поправят неточности на молекулярно равнище и първична диагностика на тъканите, клетките на организма. За задачата още веднъж ще се употребява правилото за самоасамблиране сред органичен и неорганически молекули. Следва да чакаме, че след 15-20 години ще бъде допустимо израстване на донорски органи....в личния организъм.
Холандският академик Алфред ван Руусмален даже разгласи, че до 2015 година с помощта на нанотехнологиите ще има опция да бъде основан компютър, мислещ със скоростта на човешкия мозък или даже по-бързо.
Очаква се, че към 2025 година ще се появят първите роботи, основани на база нанотехнологиите. Тези молекулярни роботи ще могат да създават храна без да позват селскостопанските растения, мляко напряко от тревата, без да се употребява междинното звено – кравата.
Дотук с образците за хуманното приложение на нанотехнологиите. Фактът, че за това се употребява опцията на наночастиците да преодоляват защитните бариери на човешкия организъм, води до извода, че този развой би трябвало да се управлява, с цел да не стигне до нежелателни въздействия.
Шейла Дейвис - шеф на екологичната организация Silicon Valley ToxicsCoalition, организира следния опит. Поставя в една колба с дестилирана вода 6 чифта мъжки чорапи, обработени с наносребро за прекъсване развиването на бактерии и премахмане на неприятния аромат. След разлюляване на колбата в течение на 3 часа ( реплика на перална машина) във водата се оказали огромен брой наночастици от сребро. Добавайки тази вода в аквариум тя предизвиква неплодородие и рак на мозъка. А по какъв начин се стопира наличието на наночастиците от сребро след пречистването на отпадните води и тяхното следващо отклоняване в естествените водоеми.
Подобно е въздействието на въглеродните тръбични, които могат да проникват посредством лигавицата за подушване при мишки и да провокират впоследствение инфектиране на мозъка, разстройство на сърдечната активност, да намалят интензивността на имунната система. Защитниците на организима – микрофагите не разпознават частици с диаметър по-малки от 70 нм.
Поражения на разнообразни органи в организма провокират наночастици от мед, алуминий, желязо, цинк, силиций, никел, титановия диоксид. Най-големия растеж в козметиката с размер към 20 млрд.евро имат кремовете за отбрана от изгаряне ( 29,7%), а в тях главно e наличието на титанов диоксид –ТiO2 ( ориентировъчно се употребяват към 1200 тона за тази козметика). В Съединени американски щати през м.юли 2007 година са били на пазара към 300 продукта – кремове, пасти за зъби и шампоани, при които са употребявани наноматериали.
Вдишването на наночастици от полистирол провокира инфектиране на плеврата, тромбоза на кръвоносните съдове,
Появиха се известия за нанопокритие от сребро на мобилните апарати, за предотвратяване от вируси, бактерии. Но поглъщането на отделени от това покритие частици от наносребро се натрупват в черния дроб и мозъка с следващи отрицателно въздействие върху положението на индивида. Това демонстрира, че видимо хуманното приложение на наноматериалите може да води до трайно увреждане на човешкия организъм. Същевременно мъчно се открива източника на болестта, тъй като се изисква специфична инсталация и такива проучвания костват скъпо.
Във връзка с горното поражда нова просвета – нанотоксилогията. Тя се занимава с проучване токсичността на наноматериалите, даже от инертни съединения, например като златото, които в нанодиапазона стават високоактивни.
Днес се създават към 2000 наноматериали, само че нито един не е изучен (официално) детайлно във връзка с неговата токсичност.
Докато евентуалните благоприятни условия за противопоставяне на стандартното, нуклеарното и химическото оръжие са добре проучени, при биологическите сътрудници
обстановката е радикално друга. Причината е, че огромното многообразие и конфиденционалността върху осъществяваните проучвания. От друга страна биологическите сътрудници имат латентен/инкубационен интервал и мъчно може да се дефинира източника/причината за заобляването. Причината за болестта може да е и косвено – например посредством растения или животни
Според експертите в арсенала на актуалното биологично въоръжение се използуват на първо място: а) 13 бактериални болестотворни причинители; б) 7 вирусни болестотворни причинители; и в) 2 гъбични болестотворни причинители; като всичките те се използуват както посредством непосредствено отключване на поразяващата им мощ, по този начин и посредством косвеното им разпространяване посредством инфектирани инсекти, кърлежи и животни.
На извършена през 1999 година в Центъра по надзор върху инфекциозните болести в Съединени американски щати са създадени общи критерии за 40 (четиридесет) биологически сътрудници и за тяхното систематизиране по степен на заплаха, при което те били групирани в 3 (три) категории – А, В и С.
През 2002 година този точно лист е използуван от Националния институт по алергии и инфекциозни болести в Съединени американски щати при изработването на краткосрочни и дълготрайни проекти за противопоставяне на биотероризма. В тази връзка било категорично очебийно, че понастоящем на науката са известни не повече от няколко проценти от действително съществуващите вируси и бактерии, и че в природата непрекъснато се откриват нови, като единствено през последните 40 години са разпознати повече от 30 нови инфекционни сътрудници, за които към момента няма създадени средства за лекуване и профилактика. Било маркирано, също по този начин, че особено внимание заслужават и така наречен “химерни организми”, изкуствено основани посредством разнородни генетически операции.
Нанотехнологиите имат и ослепително военно бъдеще. Днес са известни към 6 посоки като например:
- технология за основаване и протоводействие на „ Невидимостта”;
- енергетически ресурси;
- самовъстановяващи се системи ( например автоматическо възобновяване на повреденна повърхнина на танк или аероплан, промяна на цвета);
- изкуствени органи за боеца на 2020 год. ( например черен дроб, мускули);
- комуникации;
- устройства за разкриване на химически и биологически замърсявания;
По поръчка от Пентагона учени от университета Мисури-Колумбия са основали нови тип взривно вещество – нанотермит, който се състои от нанопръчици от меден оксид и наноалуминий. При гърмеж този нанотермит основава ураганна взривна вълна, която се популяризира със скорост, 3 пъти по-висока от скоростта на звука.
Възможно е да си представим по какъв начин едно устройство с размерите на най-малкото насекомо ( към 200 микрона) е способно да намира беззащитни хора и да им пръска токсини. Смъртоносната доза на токсина ботулизъм е към 100 нанограма или към 1/100 от размера на цялото устройство. 50 милиарда единици от сходно оръжие – количество, което е задоволително да унищожи всички хора по земята се събира в един куфар.
Въпросът е:
-в кои ръце ще попаднат разработките;
- резултатите, кой ще управлява направленията на изследванията;
- кой ще прави оценка въздействието на резултатите от проучванията върху околната среда и човечеството.
Съединени американски щати и други страни се пробват да оценят риска от потреблението и усъвършестването на нанотехлогиите. В тази връзка е основана организацията - Project on Emerging Nanotechnologies, която работи по 160 плана, за които са предоставени единствено 39 благ. $, към 4% от общия размер за финансиране развиването на нанотехнологиите. Неправителствените организации упорстват за 10-20% от държавните разноски за нанотехнологии да се отделят за оценка на риска от тяхното потребление.
В Съединени американски щати надзор в региона на нанотехлогиите се прави от Агенцията за запазване на околната среда, ( ЕРА), Администрацията за храни и медикаменти (FDA), Агенцията за сигурност и здраве при работа (OSHA ). От 2006 година излиза списанието „ Нанотоксикология”, под управлението на Националния институт по здравето.
Английската Soil Association (SA) – сертифицираща органични артикули, разгласи, че изкуствено основаните наночастици основават заплаха за здравето на индивида и артикули с потребление на наноматериали с диаметър по-малък от 125 нм. няма да бъдат сертифицирани.
Много интернационалните и национални екологически и профсъюзни организации създават през 2007 год. „ Декларация – правила за надзор на нанотехнологиите и наноматериалите”.
Европейският орган по сигурност на храните ( EFSA) приготвя формален документ по оценка на евентуалния риск от потреблението на натохенологиите при производството на храни, който би трябвало да бъде подготвен към м. юли 2010 год.
Нарастването на опасността от използването от терористи на биологическо оръжие върху гражданското население е заставило държавните управления на разнообразни страни и ведущи международни организации да изготвят съответни проекти за секване на биотерора и за понижаване на провалите от него. Така, в Съединени американски щати още през юни 1995 година е издадена секретна инструкция на Президента на Съединени американски щати, предвиждаща повишение на готовността на страната в случаи на терористични актове, включително и на биотероризъм, а през май 1998 година в Съединени американски щати било подхванато създаването на всеобхватна тактика за битка против биотероризма. През 2000 година в Националния център по надзор върху инфекциозните болести е квалифициран и оповестен Национален стратегически проект за подготвеност за дейности в случаи на биологически и химически тероризъм.
През лятото на 2001 година са оповестени и препоръчваните от Световната здравна организация така наречен “Ответни ограничения на системите за публично опазване на здравето при заплаха от използването на биологическо и химическо оръжие”. В този документ главно внимание е отделено на националните проекти за противопоставяне на биотероризма.
Според мнение на Световната здравна организация в днешно време нито една страна не е в положение сама да упражни в задоволително ефикасна степен противопоставяне против биотероризма, а съображение за подобен извод е и фактът, че даже и естествено зараждащите инфекции от време на време слагат обособени, въпреки и стопански мощни страни, на лимита на техните благоприятни условия.
През 2005 год. в Съединени американски щати от запалянковци е основана организацията – Център на надеждните Нанотехнологии (Center for Responsible Nanotechnology, http://CRNano.org) за направа на надеждни посоки за развиването на бъдещата наноера и за разбор на рисковете и опастностите при погрешно потребление на плодовете на напредъка.
На 9 септември 2008 год. водещи експерти от Германия, Ирландия, Швеция, Япония, Англия, Съединени американски щати по материалознание и токсилогия учредиха интернационална организация (International Alliance for NanoEHS Harmonization, IANH) по време на най-голямата токсикологична конференция Nanotox 2008.
На 8 април 2009 год. Европейският парламент одобри отчета на Комисия по околна среда, публично здраве и сигурност на храните по отношение на наноматериалите от позиция на регулаторната уредба (2008/2208(INI))
Изводи: 1. В България популацията е към момента под въздействието практическото приложение на наноматериалите в строителството, автокозметиката, в лицето на вносители от европейските страни. Няма политика и проекти за информиране на обществото за това ново направление в опознаването устройството на света.
2. Нанотехнологиите към момента не са приоритет за Правителството и българската просвета. Бе основан Национален координационен съвет по нанотехнологии, който координара присъединяване на български научни звена в интернационалните планове. Предстои да бъде открит Център за развиването на нанотехнологиите към Великотърновския университет благодарение на партьори от Русия.
3. По линия на Националния иновационен фонд се финансираха 3 разработки по приложението на нанотехнологиите при обработката на повърхности.
4. Проф Ставри Ставрев е единственият академик с патенти в региона на нанодиамантите и в предприятието „ НАНО_ СС” се правят съответни на практика приложения на нанодиаманта.
5.Тероризмът се третира още в класическата му форма на проявяване, респ. ползват се обичайните форми за противодействието му.
Нано/биотероризмът не е навлязъл даже в лексиката на съответните органи, които би трябвало да пазят популацията. Не се приготвят експерти, не се работи върху методологическата и метрологическата обезпеченост на контрола на наноматериалите и продуктите, съдържащи наночастици.
Тази обстановка слага българския народ в ролята на „ опитното зайче”, което в последна сметка ще се отрази върху икономическото положение на страната.
„ Не е толкоз заплашителен дяволът – колкото неговото дете”.
Дано дяволът на нано/биотероризмът не се появи на пътя на България, до момента в който Правителството на страната не го одобри като действителна заплаха.
„ Този, който знае за заплахата и си мълчи е враг”- Йохан Волфганг Гьоте
* 20.05.2010 Александър Трифонов - Сертифициран съветник по ръководство
Кн. 3 на списание „ Международни отношения” август 2010.
Артур Кларк
Свидетели сме на необратимия развой на глобализация и технологическа конкуренция за обезпечаване на конкурентноспособност и резистентност на стопанските системи. Конвенционалните оръжия отстъпват на високотехнологичните и в резултат на това мъчно към този момент може да се дефинира плацдарма на стълкновението на ползи. Няма към този момент дефинирана фронтова линия, тя се измества в тила на съперника. При тази режисура все по-трудно става дефинирането на враг-приятел и изисква нови способи и организация за протипоставяне и ограничение въздействието на некореспондиращи с националните цели дейности на лица, организации, институции.
Предизвикателството на 20 век станаха нанотехнологиите. Терминът „ нанотехнологии” е въведен през 1974 год. от японския професор Норио Танигучи като „ обработка, делене, консолидация и дисторция на материалите, на равнище 1 атом или 1 молекула”. Територията на нанотехнологиите е 1 – 100 нанометъра ( 1 нанометър е 1 милиардна част -10 -9, от метъра). За съпоставяне нанометъра е 1/80 000 от дебелината на човешкия косъм (80 микрона). Разстоянието сред атомите в молекулата са в диапазона 0,12 – 0,15 нм, а ДНК спиралата има диаметър 2 нм. Най-малката известна едноклетъчна форма на живот Микоплазмата (Mycoplasma) има дължина 200 нм.
В този нов свят учените срещнаха още едно предизвикателство – в наносвета работят други физически закони и правила. Материалите трансформират своите свойства – например наночастици на медта с диаметър по-малък от 50 нм се смятат за свръхтвърди материали, т.е медта губи своята гъвкавост, даже става транспарантна. Неутрални материали стават активни(платината), стават горими (алуминия), твърди се трансформират в течни при стайна температура (златото), изолатори става проводници (силиция). Физици от техническия институт на Джорджия откриха че, елементарната питейна вода в наноканали се държи като твърдо тяло, в несъгласие на класическата хидродинамика.
При наноразмерите се трансформират механичните, електрическите, магнитните, оптическите характерности на материалите – метали, неметали, керамика.
Наночастиците на въглерода – нишки, тръбички с една или двойна стена с открити или закрити крайща, с права или спирална форма са синтезирани през последните 10 години. Установено е, че те имат неповторими свойства, неотстъпчивост и издръжливост, по-голяма от който е различен материал, с изключителни електронни характерности. Въглеродните нанотръбички са устойчиви до 28000С във вакуум, а организират електрическия ток 1000 пъти по-добре спрямо медните проводници, тяхната топлопроводност е 2 пъти по-добра спрямо диаманта, който също по този начин е форма на въглерода.
Етапи в развитето на нанотехнологиите:
2000 година: Пасивни наноструктури
а. Контакт с наноструктури: аерозоли, колоиди
б. Продукти, с интегрирани нанопродукти: покрития, полимери, керамика, композити
2005 година: Активни наноструктури
а. Био-активни, резултати върху здравето: портативни медикаменти, биоструктури;
б. Физико-химически дейни: 3D транзистори, усилватели, адаптивни структури
2000 година: Системи от наноструктури
Управляемо асемблиране, 3D мрежи, нови ирархични архитектури, роботи
2010-2015 година: Молекулярни наносистеми
Молекулярни структури по план, планове на равнище атоми, непредвидими функционалности
Риск на ръководство
За развиването на нанотехнологиите се дават обилни средства – за интервала 1997 – 2005 вложенията са се увиличили 9 пъти от 432 млн. $ на 4,2 милиарда $. В рамките на 6 и 7 Рамкова стратегия на ( 2003 – 2006 год.) Европа е вложила 1,3 млрд.евро.
В резултатсме очевидци все по-често на шумни реклами за нови артикули, при производството на които са употребявани нанотехнологии – региона на козметиката, медикаментите (много успешно против рака), облеклото, филтри за прахуляк, въздух, бои и лакове, дребни слънчеви кафези.
Появи се нанобиотехнологията, развиването на която е в три посоки:
Нанобиотехнологии на живите системи – да се предадат на живите системи (основно микроорганизми) посредством целенасочени модификации, такива свойства, които са нужни за обезпечаване на избрани функционалности – например основаване на изцяло изкуствени наноконструкции или
произвеждане на наноматериали. Тук би трябвало де се добави и опцията
за приемане на естествени биореактори – бактериални кафези – и
разнообразни наночастици ( магнитни, квантови точки и т.н.). Такива частици намират приложение в имунохимията,клетъчната сепарация, надзор за адресната доставка на медикаменти, локалната хипотермия; .
„ полусинтетични нанобиотехнологии” – потреблението на биополимери, белтъци, нуклеинови киселини, други молекули за основаването на разнообразни нанобиотехнологически устройства ( биомотори, сензори). След това посредством правилото на самоорганизацията или синтеза на органичен и неорганически молекули да бъдат основани устройства, изпълняващи строго избрани функционалности, които копират чисто биологическите структури. Възможно е даже основаването на биокомпютри, които да се употребяват за диагностика на заболявания;
„ синтетични нанобиотехнологии” – основаване на устройства, предопределени да поправят неточности на молекулярно равнище и първична диагностика на тъканите, клетките на организма. За задачата още веднъж ще се употребява правилото за самоасамблиране сред органичен и неорганически молекули. Следва да чакаме, че след 15-20 години ще бъде допустимо израстване на донорски органи....в личния организъм.
Холандският академик Алфред ван Руусмален даже разгласи, че до 2015 година с помощта на нанотехнологиите ще има опция да бъде основан компютър, мислещ със скоростта на човешкия мозък или даже по-бързо.
Очаква се, че към 2025 година ще се появят първите роботи, основани на база нанотехнологиите. Тези молекулярни роботи ще могат да създават храна без да позват селскостопанските растения, мляко напряко от тревата, без да се употребява междинното звено – кравата.
Дотук с образците за хуманното приложение на нанотехнологиите. Фактът, че за това се употребява опцията на наночастиците да преодоляват защитните бариери на човешкия организъм, води до извода, че този развой би трябвало да се управлява, с цел да не стигне до нежелателни въздействия.
Шейла Дейвис - шеф на екологичната организация Silicon Valley ToxicsCoalition, организира следния опит. Поставя в една колба с дестилирана вода 6 чифта мъжки чорапи, обработени с наносребро за прекъсване развиването на бактерии и премахмане на неприятния аромат. След разлюляване на колбата в течение на 3 часа ( реплика на перална машина) във водата се оказали огромен брой наночастици от сребро. Добавайки тази вода в аквариум тя предизвиква неплодородие и рак на мозъка. А по какъв начин се стопира наличието на наночастиците от сребро след пречистването на отпадните води и тяхното следващо отклоняване в естествените водоеми.
Подобно е въздействието на въглеродните тръбични, които могат да проникват посредством лигавицата за подушване при мишки и да провокират впоследствение инфектиране на мозъка, разстройство на сърдечната активност, да намалят интензивността на имунната система. Защитниците на организима – микрофагите не разпознават частици с диаметър по-малки от 70 нм.
Поражения на разнообразни органи в организма провокират наночастици от мед, алуминий, желязо, цинк, силиций, никел, титановия диоксид. Най-големия растеж в козметиката с размер към 20 млрд.евро имат кремовете за отбрана от изгаряне ( 29,7%), а в тях главно e наличието на титанов диоксид –ТiO2 ( ориентировъчно се употребяват към 1200 тона за тази козметика). В Съединени американски щати през м.юли 2007 година са били на пазара към 300 продукта – кремове, пасти за зъби и шампоани, при които са употребявани наноматериали.
Вдишването на наночастици от полистирол провокира инфектиране на плеврата, тромбоза на кръвоносните съдове,
Появиха се известия за нанопокритие от сребро на мобилните апарати, за предотвратяване от вируси, бактерии. Но поглъщането на отделени от това покритие частици от наносребро се натрупват в черния дроб и мозъка с следващи отрицателно въздействие върху положението на индивида. Това демонстрира, че видимо хуманното приложение на наноматериалите може да води до трайно увреждане на човешкия организъм. Същевременно мъчно се открива източника на болестта, тъй като се изисква специфична инсталация и такива проучвания костват скъпо.
Във връзка с горното поражда нова просвета – нанотоксилогията. Тя се занимава с проучване токсичността на наноматериалите, даже от инертни съединения, например като златото, които в нанодиапазона стават високоактивни.
Днес се създават към 2000 наноматериали, само че нито един не е изучен (официално) детайлно във връзка с неговата токсичност.
Докато евентуалните благоприятни условия за противопоставяне на стандартното, нуклеарното и химическото оръжие са добре проучени, при биологическите сътрудници
обстановката е радикално друга. Причината е, че огромното многообразие и конфиденционалността върху осъществяваните проучвания. От друга страна биологическите сътрудници имат латентен/инкубационен интервал и мъчно може да се дефинира източника/причината за заобляването. Причината за болестта може да е и косвено – например посредством растения или животни
Според експертите в арсенала на актуалното биологично въоръжение се използуват на първо място: а) 13 бактериални болестотворни причинители; б) 7 вирусни болестотворни причинители; и в) 2 гъбични болестотворни причинители; като всичките те се използуват както посредством непосредствено отключване на поразяващата им мощ, по този начин и посредством косвеното им разпространяване посредством инфектирани инсекти, кърлежи и животни.
На извършена през 1999 година в Центъра по надзор върху инфекциозните болести в Съединени американски щати са създадени общи критерии за 40 (четиридесет) биологически сътрудници и за тяхното систематизиране по степен на заплаха, при което те били групирани в 3 (три) категории – А, В и С.
През 2002 година този точно лист е използуван от Националния институт по алергии и инфекциозни болести в Съединени американски щати при изработването на краткосрочни и дълготрайни проекти за противопоставяне на биотероризма. В тази връзка било категорично очебийно, че понастоящем на науката са известни не повече от няколко проценти от действително съществуващите вируси и бактерии, и че в природата непрекъснато се откриват нови, като единствено през последните 40 години са разпознати повече от 30 нови инфекционни сътрудници, за които към момента няма създадени средства за лекуване и профилактика. Било маркирано, също по този начин, че особено внимание заслужават и така наречен “химерни организми”, изкуствено основани посредством разнородни генетически операции.
Нанотехнологиите имат и ослепително военно бъдеще. Днес са известни към 6 посоки като например:
- технология за основаване и протоводействие на „ Невидимостта”;
- енергетически ресурси;
- самовъстановяващи се системи ( например автоматическо възобновяване на повреденна повърхнина на танк или аероплан, промяна на цвета);
- изкуствени органи за боеца на 2020 год. ( например черен дроб, мускули);
- комуникации;
- устройства за разкриване на химически и биологически замърсявания;
По поръчка от Пентагона учени от университета Мисури-Колумбия са основали нови тип взривно вещество – нанотермит, който се състои от нанопръчици от меден оксид и наноалуминий. При гърмеж този нанотермит основава ураганна взривна вълна, която се популяризира със скорост, 3 пъти по-висока от скоростта на звука.
Възможно е да си представим по какъв начин едно устройство с размерите на най-малкото насекомо ( към 200 микрона) е способно да намира беззащитни хора и да им пръска токсини. Смъртоносната доза на токсина ботулизъм е към 100 нанограма или към 1/100 от размера на цялото устройство. 50 милиарда единици от сходно оръжие – количество, което е задоволително да унищожи всички хора по земята се събира в един куфар.
Въпросът е:
-в кои ръце ще попаднат разработките;
- резултатите, кой ще управлява направленията на изследванията;
- кой ще прави оценка въздействието на резултатите от проучванията върху околната среда и човечеството.
Съединени американски щати и други страни се пробват да оценят риска от потреблението и усъвършестването на нанотехлогиите. В тази връзка е основана организацията - Project on Emerging Nanotechnologies, която работи по 160 плана, за които са предоставени единствено 39 благ. $, към 4% от общия размер за финансиране развиването на нанотехнологиите. Неправителствените организации упорстват за 10-20% от държавните разноски за нанотехнологии да се отделят за оценка на риска от тяхното потребление.
В Съединени американски щати надзор в региона на нанотехлогиите се прави от Агенцията за запазване на околната среда, ( ЕРА), Администрацията за храни и медикаменти (FDA), Агенцията за сигурност и здраве при работа (OSHA ). От 2006 година излиза списанието „ Нанотоксикология”, под управлението на Националния институт по здравето.
Английската Soil Association (SA) – сертифицираща органични артикули, разгласи, че изкуствено основаните наночастици основават заплаха за здравето на индивида и артикули с потребление на наноматериали с диаметър по-малък от 125 нм. няма да бъдат сертифицирани.
Много интернационалните и национални екологически и профсъюзни организации създават през 2007 год. „ Декларация – правила за надзор на нанотехнологиите и наноматериалите”.
Европейският орган по сигурност на храните ( EFSA) приготвя формален документ по оценка на евентуалния риск от потреблението на натохенологиите при производството на храни, който би трябвало да бъде подготвен към м. юли 2010 год.
Нарастването на опасността от използването от терористи на биологическо оръжие върху гражданското население е заставило държавните управления на разнообразни страни и ведущи международни организации да изготвят съответни проекти за секване на биотерора и за понижаване на провалите от него. Така, в Съединени американски щати още през юни 1995 година е издадена секретна инструкция на Президента на Съединени американски щати, предвиждаща повишение на готовността на страната в случаи на терористични актове, включително и на биотероризъм, а през май 1998 година в Съединени американски щати било подхванато създаването на всеобхватна тактика за битка против биотероризма. През 2000 година в Националния център по надзор върху инфекциозните болести е квалифициран и оповестен Национален стратегически проект за подготвеност за дейности в случаи на биологически и химически тероризъм.
През лятото на 2001 година са оповестени и препоръчваните от Световната здравна организация така наречен “Ответни ограничения на системите за публично опазване на здравето при заплаха от използването на биологическо и химическо оръжие”. В този документ главно внимание е отделено на националните проекти за противопоставяне на биотероризма.
Според мнение на Световната здравна организация в днешно време нито една страна не е в положение сама да упражни в задоволително ефикасна степен противопоставяне против биотероризма, а съображение за подобен извод е и фактът, че даже и естествено зараждащите инфекции от време на време слагат обособени, въпреки и стопански мощни страни, на лимита на техните благоприятни условия.
През 2005 год. в Съединени американски щати от запалянковци е основана организацията – Център на надеждните Нанотехнологии (Center for Responsible Nanotechnology, http://CRNano.org) за направа на надеждни посоки за развиването на бъдещата наноера и за разбор на рисковете и опастностите при погрешно потребление на плодовете на напредъка.
На 9 септември 2008 год. водещи експерти от Германия, Ирландия, Швеция, Япония, Англия, Съединени американски щати по материалознание и токсилогия учредиха интернационална организация (International Alliance for NanoEHS Harmonization, IANH) по време на най-голямата токсикологична конференция Nanotox 2008.
На 8 април 2009 год. Европейският парламент одобри отчета на Комисия по околна среда, публично здраве и сигурност на храните по отношение на наноматериалите от позиция на регулаторната уредба (2008/2208(INI))
Изводи: 1. В България популацията е към момента под въздействието практическото приложение на наноматериалите в строителството, автокозметиката, в лицето на вносители от европейските страни. Няма политика и проекти за информиране на обществото за това ново направление в опознаването устройството на света.
2. Нанотехнологиите към момента не са приоритет за Правителството и българската просвета. Бе основан Национален координационен съвет по нанотехнологии, който координара присъединяване на български научни звена в интернационалните планове. Предстои да бъде открит Център за развиването на нанотехнологиите към Великотърновския университет благодарение на партьори от Русия.
3. По линия на Националния иновационен фонд се финансираха 3 разработки по приложението на нанотехнологиите при обработката на повърхности.
4. Проф Ставри Ставрев е единственият академик с патенти в региона на нанодиамантите и в предприятието „ НАНО_ СС” се правят съответни на практика приложения на нанодиаманта.
5.Тероризмът се третира още в класическата му форма на проявяване, респ. ползват се обичайните форми за противодействието му.
Нано/биотероризмът не е навлязъл даже в лексиката на съответните органи, които би трябвало да пазят популацията. Не се приготвят експерти, не се работи върху методологическата и метрологическата обезпеченост на контрола на наноматериалите и продуктите, съдържащи наночастици.
Тази обстановка слага българския народ в ролята на „ опитното зайче”, което в последна сметка ще се отрази върху икономическото положение на страната.
„ Не е толкоз заплашителен дяволът – колкото неговото дете”.
Дано дяволът на нано/биотероризмът не се появи на пътя на България, до момента в който Правителството на страната не го одобри като действителна заплаха.
„ Този, който знае за заплахата и си мълчи е враг”- Йохан Волфганг Гьоте
* 20.05.2010 Александър Трифонов - Сертифициран съветник по ръководство
Кн. 3 на списание „ Международни отношения” август 2010.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ