Всяка държава на Балканите има своя гледна точка към историята,

Всяка страна на Балканите има своя позиция към историята, само че един от най-важните исторически уроци е, че след епохи на съперничества и несъгласия най-сетне сме осъзнали, че съдействието е доста по-добър избор от войните, съобщи президентът Румен Радев по време на Десетата годишна среща на Делфийския стопански конгрес в Гърция.

Той добави, че Европа може да се оправи с провокациите и да укрепи позициите си в мощно оспорвания свят, в случай че признае значимостта на проблемите, увеличи равнището си на упоритости и предприеме съответни дейности, като излезе от зоната си на комфорт.

В изявлението си Румен Радев акцентира, че динамичността на геополитическите процеси става все по-висока, разрушава се архитектурата на интернационалната сигурност, разпадат се открити бизнес модели, наложените нови мита раздрусват пазарите, а стагнацията визира водещи европейски стопански системи, което прави извънредно мъчно да се вършат прогнози за бъдещето.

Това слага и въпроса за равнището на упоритости на Европа по какъв начин да се оправи с тези провокации и да осмисли редица основни области за своето бъдеще. Като такива Румен Радев открои сигурността, геополитическото позициониране, конкурентоспособността на европейската стопанска система, финансовия пазар, енергетиката, нововъведенията и изкуствения разсъдък и европейското единение.

Президентът обърна внимание, че преди Европа да се заеме с решаването на проблемите на утрешния ден, тя би трябвало да се поучи от уроците от предишното, другояче вложените време, старания и пари надали ще доведат до резултати.

Държавният глава прикани за отговор по какъв начин Европа е позволила да изостане в нововъведенията и технологиите; по какъв начин е позволила да изпадне в енергийна рецесия и за какво цената на силата е няколко пъти по-ниска в Съединени американски щати и Китай; за какво Европейски Съюз не е в положение да взима бързо решения; можело ли е да бъде предотвратена войната в Украйна; за какво Русия създава 4 пъти повече боеприпаси от НАТО, както е подчертал генералният секретар на Алианса, макар голямото си икономическо превъзходство; за какво Русия продължава да напредва на бойното поле в Украйна, макар колосалната финансова и военна помощ за Украйна.

Каквито и да са отговорите, Европейски Съюз се нуждае от военна мощ и целеустремен метод за взимане на решения в този турбулентен свят. Трябва да си даваме и сметка, че единствено натрупването на оръжие не води автоматизирано до отбранителни качества. Нуждаем се преди всичко от ясна политическа визия и обща отбранителна тактика, акцентира Румен Радев.

Като провокации президентът открои обединяването на фрагментираната европейска отбранителна промишленост и убеждаването на европейските жители, че вложенията в сигурността са оправдани. Държавният глава уточни, че постигането от Европейски Съюз на стратегическа автономност ще изисква и време, и запаси, а сигурността на Европа продължава да е подвластна от трансатлантическата връзка, която следва да продължи да се развива.

„ Наша обща задача през днешния ден е прекратяването на кръвопролитието в Украйна и решително да поемем по пътя към постигането на резистентен и дългогодишен мир, без да губим повече историческо време “, съобщи президентът и добави, че изходът от тези общи старания има директно отношение както към новата архитектура на сигурността, по този начин и към икономическото развиване и конкурентоспособността на Европейския съюз.

„ В дълготраен проект гарантирането на нашата сигурност ще разчита от ден на ден на конкурентоспособността на европейската стопанска система, учредена на обща индустриална и финансова политика на Европейски Съюз и мощен европейски финансов пазар “, акцентира Румен Радев.

Като различен дирек на стратегическата автономност на Европа президентът открои енергийната сигурност и свързаността – области, в които България и Гърция не престават да се утвърждават като образец за чудесно съдействие.

Румен Радев уточни газовия интерконектор, плаващия терминал за полутечен газ край Александруполис, високоволтовата електрическа връзка „ Марица Изток –Неа Санта “, отвесния газов кулоар, чието създаване на българска територия стартира този месец, плана за основаване на петролопровод от Александруполис до Бургас.

Държавният глава означи като перспективни сфери на партньорството сред България и Гърция производството и съхранението на сила от възобновими източници, защото южната ни съседка има опция за произвеждане на огромно количество сила от слънчеви мощности, а България – с високопланинските си язовири – има благоприятни условия за развиването на ПАВЕЦ мощности за тяхното предпазване.

Румен Радев акцентира и вероятността за взаимно съдействие сред България и Гърция в основаването на огромни центрове за данни и гигафабрики за изкуствен интелект.

Държавният глава съобщи също, че двете страни ще продължат да задълбочават своята европейска интеграция и изрази признателността на страната ни за поддръжката на Гърция за постигнатото присъединение към Шенген.

Румен Радев подсети думите на датския мъдрец Киркегор, че „ животът може да бъде свестен, единствено гледайки обратно, само че би трябвало да бъде живян, единствено гледайки напред “. Затова, макар че на Балканите всяка страна има своя лична позиция към историята, един от най-важните исторически уроци е, че след епохи на съперничества и несъгласия, най-сетне сме осъзнали, че съдействието е доста по-добър избор от войните.

В рамките на изявлението си на интернационалния конгрес президентът Румен Радев подчертава и върху подхванатите от България дейности за рационализация на Българската войска като част от общите старания на Европейски Съюз и НАТО за гарантиране на сигурността и стабилността на нашия район.

На Делфийския стопански конгрес в Република Гърция се събират държавни и държавни ръководители, представители на университетските среди, на бизнеса и неправителствения бранш, които разискват вероятностите за стабилно развиване и конкурентоспособност в условия на преплитащи се рецесии.

Във фокуса на интернационалния конгрес са и въпросите, свързани с последствията от войните в Украйна и Близкия Изток, провокациите пред енергетиката и стопанската система, свързаността, европейското единение, бързото софтуерно развиване и други.