„Сине, не забравяй, че всичко се връща“. Горчивата мъдрост на един баща
Вслушайте се, до момента в който не е късно! Едно трогателно писмо на умен татко до своя наследник:
„ Синко, откогато се помня, животът ми е бил тежък. Но в този момент ми е надалеч по-трудно, в сравнение с преди. Някога животът беше по-лек.
Хората бяха небогати, само че сърцата им бяха положителни. Бяха изпълнени с обич и почитание към околните си. Бащите бяха татковци, майките – майки, а децата – почтени деца.
Днес от ден на ден хора от целия свят се мият със сълзи, тъй като за мнозина „ благополучие “ е дума от приказките.
Ще ти кажа, синко, че от доста от дълго време не съм изпитвал наслада и покой. Даже не помня по кое време за финален път съм се смял – смял от сърце, смял от душа…
Срамувам се, само че за своя живот мога да кажа единствено едно: това беше живот същия като всеки различен.
Не живях по някакъв специфичен метод. Моите деца са положителни към мен. Всичко, което желая, е да бъдат добре.
Те имат своя живот, своите фамилии, своите деца. Те идват при мен, когато могат, и ме радват, когато могат.
Седя на прозореца и очаквам по кое време ще дойдат. Когато дойдат, за мен това е като безоблачен лъч зад облаците. Но слънцето рядко ми се усмихва.
Те споделят, че имат доста работа и отговорности, че им е мъчно да намерят време, с цел да ме навестяват по-често. Когато дойдат, от самото начало бързат, с цел да си тръгнат по-скоро. Но аз ги разбирам и въпреки всичко се веселя на идването им.
Знаеш ли какво си мисля? Че всичко се повтаря. Всичко, което Бог ни дава на нас, хората, се повтаря.
Моите деца се отнасят към мен по същия метод както аз се отнасях към своите родители.
Днес сме млади и енергични, а на следващия ден сме грихнали старци. Днес сме мощни, а на следващия ден – слаби. Кой знае какво ни чака в бъдеще?
Някога бях радостен, цялостен със сили и наслада. Тези времена отминаха. Сега седнал съм и виждам през прозореца. И очаквам. Както са чакали моите родители.
Помни, сине: всичко се повтаря! Всичко се повтаря…
