Вследващите месеци в поредицата ни Искам да знам за еврото

Вследващите месеци в поредицата ни " Искам да знам за еврото " екипът на Клуб Z ще се опита да даде отговорите на най-важните въпроси, свързани с еврозоната - потребителски, институционални и макроикономически. Ще ви разкажем всичко, което знаем за новата валута, която ни следва да въведем на 1 януари 2026 година, когато България ще стане 21-вият член на валутния съюз на Европа. Поредният ни материал през днешния ден е, отдаден на това застрашена ли е България от така наречен гръцки сюжет, след приемането на еврото.

Накратко - " гръцки сюжет " е вероятен във всяка страна от еврозоната, всяка страна от Европейския съюз и всяка страна по света, само че не всяка страна има опция да бъде избавена от по-богатите и постоянни членки на еврозоната.

Дълги години Гърция водеше неразумна фискална политика, която се върна като бумеранг в лицето на тогавашните ръководещи. Но да стартираме през цялото време...
Защо Гърция съвсем банкрутира?
На първо място - поредност от гръцки държавни управления се възползваха от участието на страната в еврозоната и от доверието на интернационалните вложители в нея, с цел да зареждат своите обществени заплащания - които по това време са измежду най-щедрите в света - през задължения. Дълговете имат своята цена, наречена " доходоност ", която жестоко казано съставлява лихвата по тези заеми.

Когато си част от еврозоната, тази рентабилност е ниска, т.е. вложителите печелят по-малко от това, че те финансират, само че въпреки това ти дават постоянно пари, тъй като знаят, че ще ги върнеш.

Гърция обаче избра да тегли заеми и когато числата започнаха да наподобяват прекомерно огромни - да манипулира данните за своето икономическо и финансово положение.

По това време Гърция страда и от Финансовата рецесия през 2008 година и последствията, които пречат на всички страни по света. Туристическият бранш е мощно потърпевш, а туризмът е едно от големите пера в бюджета, без което гръцката стопанска система колабира.

Кризата с държавния дълг от своя страна смъква кредитния рейтинг на страната, и тя е лишена от достъп до на ниска цена финансов запас на свободния финансов пазар, което от своя страна в допълнение утежнява обстановката и Гърция изпада в неспособност да финансира бюджетния си недостиг. От друга страна, защото страната не разполага със лична валута, а е част от еврозоната, тя не може да емитира на пазара нови пари, с които да покрива старите си отговорности. Пряко наранени от гръцката финансова рецесия са гръцките банки, които са притежатели на огромна част от гръцките държавни скъпи бумаги с които се финансира държавният дълг.

Така се основава " съвършената стихия ", която на процедура води Гърция до банкрут.

На 23 април 2010 година страната публично е принудена да търси финансовата поддръжка на Европейски Съюз, за да се избегне държавен фалит. Получава заем от 240 милиарда евро от Европейски Съюз, ЕЦБ и МВФ (т.нар. тройка). Макар че през 2012 година някои от кредиторите отписват част от дълга, към февруари 2015 година Гърция дължи 315 милиарда евро, което съставлява 175% от Брутният вътрешен продукт. От тях 60% са към страни от еврозоната, 10% към МВФ и 6% към ЕЦБ, като остатъкът е разпределен към други финансови институции.

Днес е ясно на всички, че Гърция бе избавена от еврозоната, най-много от Германия, която заплати, каквото трябваше да се заплати.
Каква е обстановката в България?
От дълги години България води фискална политика, определяна като консервативна, подкрепена от рестриктивните мерки на валутния ръб. Днес българският дълг е под 30% и надалеч даже от прага, разрешен от еврозоната - 60% от Брутният вътрешен продукт.

След присъединението на България към еврозоната, дълговата спирачка, която валутният ръб съставлява ще бъде ликвидирана, а София ще може да се финансира от интернационалните пазари към този момент като приближен член на зоната.

Това не значи, че следва " гръцки сюжет ". Означава, че София ще може да употребява по-изгодни заеми, с цел да укрепи своята стопанска система.

Разбира се, в случай че политиците ни решат да постъпят като в Гърция, ще последва " гръцки сюжет ", само че еврозоната към този момент следи всички страни под лупа, повече манипулации не са вероятни и втори подобен случай като гръцките измами отпреди 2010 година - няма.

Трябва да е ясно, че всичко по фискалната политика на България е в ръцете на българските политици. Техните решения и политики нямат нищо общо с еврозоната, тя може да бъде само техен коректив. А българските жители са тези, които могат (чрез избори) да контролират сходни политики.

---

Ако имате някакви въпроси, свързани с идното приемане на еврото, в случай че се тревожите, очаквате загуби или напряко се страхувате какво ще се случи с парите ви след 1 янури 2026 година, пишете ни и питайте. Изпращайте ни вашите въпроси, терзания или съмнения на имейл , а в полето " Тема/Subject " отбележете:  " Искам да знам за еврото ". А ние ще се постараем да ви отговорим оптимално умело.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.