Всичко започва през 1968 година някъде в столицата на Гана.

Всичко стартира през 1968 година някъде в столицата на Гана. В Акра се ражда момченце, наречено Оденке Абей. Биологичният му татко в началото не го припознава и като множеството африканци в тези години Абей живее много оскъдно. Майка му е продавачка в локален магазин, само че това надали е подсигурило необикновен доход за фамилията. И в случай че безпаричието е мъчно за преглъщане, то това, което в последна сметка кара чашата на търпението на Елизабет Ади (майката на Оденке) да прелее и тя да вземе съществено решение за личния си живот и битието на децата си, се оказва многобрачието на бащата, което тя не желае да търпи повече. Съдбата й дава опция да се запознае с френския консул в страната, който е отзован по-рано от предстоящото и през 1972 се прибира в Нант.

Дали от чисто достойнство или от към този момент построените по-солидни връзки със фамилията, дипломатът води със себе си Ади, както и децата й, измежду които Оденке и полубрат му Сет Одонкор. Историята на това семейство ще се промени вечно. Оденке приема ново име – това на новия си френски татко, с което ще се прочуе години по-късно.

Като характерен представител на висшата класа, френският посланик не желае дребният Оденке да се занимава със спорт в ранните му години и непрекъснато го окуражава да учи, да бъде по-старателен в клас и да мисли по-сериозно за бъдещето си. Абей въпреки всичко взема решение да се запише на тренировки по плуване, само че се оказва, че има рядко срещана алергия към водата и бързо завършва с това начинание. По-големият със седем години брат – Сет Одонкор – заиграва в школата на Нант и окуражава по-младия си родственик да го последва и да опитва шанса си във футбола. Именно при първите си стъпки с топката в крайници (която доведеният му татко иронично не стопира в никакъв случай да назовава " яйце " ), Оденке се среща с Дидие Дешан. Двамата стават най-близки другари, като даже и не подозират какво ги чака в идващите 20 години. Оденке научава чудесно френски, въпреки вкъщи да продължава да употребява френския и разновидността на ганайски, която се е употребявала в Акра. Всичко върви повече отлично – през сезон 1982/1983 с брат му Сет Одонкор в редиците си Нант става първенец на Франция с убийствена преднина от 10 точки пред цялостния със звезди тим на Бордо. Но още веднъж – всичко внезапно прави завой в непредвидена посока в един момент. На 18 ноември 1984 година Сет Одонкор умира в злополука, при която животът си губи още един състезател на Нант, а трети от футболистите на отбора оцелява, само че в никакъв случай повече не се връща на терена. Със задачата да каже за преждевременната кончина на брат му е претрупан Дидие Дешан…

Оденке изживява мъчно случилото се, само че въпреки всичко съумява да си стъпи на краката и прекарва още няколко години в Нант, преди да е видян от Олимпик Марсилия, с които печели Шампионската лига. После отива в Милан в златната ера на " росонерите " и още веднъж печели Шампионската лига, като на два пъти победи и в Серия " А ". Сетне поема към британския Челси, където и до ден сегашен е извънредно почитан.

Изиграва 116 мача за Франция, като паралелно до най-хубавия си другар Дидие Дешан печели европейската купа през 2000 и става международен първенец през 1998. През 2004 Пеле го слага в класацията за 100-те най-велики живи футболисти. Телевизионен анализатор за най-големите британски малките екрани, член на Laureus Academy, дипломат на OrphanAid Africa Lifetime и на УНИЦЕФ за Гана. През 2011 отваря комплекса " Лизи Спортс " в Акра в памет на и кръстен на майка му, където ганайските деца да стартират да се занимават със спорт. Невероятната, само че изцяло действителна история на Оденке Абей. Познат на всички места по света с другото си име – Марсел Десаи.

Автор: Стефан Георгиев



Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,