Лора Секорд – история за война, смелост и кураж
Всичко стартира по време на Британско-американската война през 1812-1813 година в Куинстън, Онтарио. Съпругът на Лора – Джеймс бил сержант и откакто изчезва по време на борба, Лора стартира да го търси измежду мъртвите и ранените на бойното поле. Тя го открива оцапан с кръв от огнестрелни рани и го води в дома им, където го лекува.
Докато Джеймс се възвръща, войната продължава и регионът, в който двамата живеят, е окупиран от противников войски. Но нито американците, нито британците имат непоколебим надзор над територията. Един ден през юни 1813 година американски бойци отиват в дома на Лора Секорд и желаят от нея да им подготви вечеря. Докато им сервира, Лора слуша деликатно диалога на бойците, в който те обсъждали идна изненадваща офанзива против британците при един от постовете им в Тхоролд, който бил под командването на лейтенант Джеймс Фицгибон.
Семейство Секорд, които били правилни на английската корона и отдадени на защитатa, знаели, че Фицгибон би трябвало да бъде предизвестен за идната офанзива, тъй като в противоположен случай, целият рaйон щял да остане в ръцете на американците. Тъй като Джеймс бил сакат от раните си и не можел да се движи, Лора взема решение сама да отиде до английския пост в Тхоролд.
Лора Секорд
На идната заран Лора стартира своето 32-километрово пътешестване, при което тя трябвало да върви цели 18 часа. Пътищата, по които вървяла, минавали около дома на снаха ѝ, където братът на Лора се възстановявал от тежка болест – събитие, което Лора решила да употребява, при положение, че американците я попитат къде отива и каква е повода за пътуването ѝ. Когато Лора идва в дома на брат си, тя споделя на снаха си Елизабет същинската причина за появяването ѝ. Елизабет предлага на Лора да я придружи до английския пост.
Вече заобикаляйки основните пътища, Лора и Елизабет избрали да поемат по труднопроходими терени край река Twelve Mile Creek. Елизабет нямала шанса и издръжливостта на Лора и откакто минават през гората, тя припада, оставяйки Елизабет сама през най-опасната част от пътуването. Лора идва до поста вечерта, гладна и изтощена, и убеждава началника да я заведе при Фицгибон, с цел да предизвести лейтенанта за идната офанзива.
Два дни по-късно, на 24.06.1813 година английската войска посреща сполучливо офанзивата и принуждава американците да се предадат в борбата при Beaver Dams. През 1814 година в действие влиза мирният контракт сред Съединени американски щати и Канада и оттогава границата сред двете страни в никакъв случай повече не е видяла неприязън.
Макар че Лора Секорд получава 100 паунда от принца на Уелс през 1860 година, изминават доста години, преди нейният самоуверен героизъм да бъде приет за акт на подвиг. След гибелта ѝ са издигнати два паметника в нейна чест – единият е построен от държавното управление на Канада в Куинстън, а другият от Orlando Historical Society.
Един от паметниите на Лора Секорд
