Всичко започва от два детски спомена с майка ѝ и

Всичко стартира от два детски загатна с майка ѝ и тежките времена след Иранската гражданска война. На 51 тя към този момент е знак на битката за смяна в страната, въпреки да е изгубила здравето, свободата и близостта си със фамилията. Преди дни активистката Наргес Мохамади получи Нобеловата премия за мир.

За последно тя чува гласовете на децата си преди година. Последният път, когато ги прегръща, е преди осем години. Това е единствено част от цената, която Наргес Мохамади заплаща поради битката си за смяна на режима в Иран.

В петък тя беше удостоена с Нобеловата премия за мир „ за битката ѝ против потисничеството на дамите в Иран и за битката ѝ за поощряване на човешките права и свободата за всички “.

Съпругът ѝ Таги Рахмани , който също е деятел, герой за смяна и някогашен пандизчия в Иран, сподели пред международните медии, че брачната половинка му „ би желала да посвети премията на всички дами, които се борят в Иран, на своите сподвижници и съкилийници “.

Към днешна дата Мохамади излежава 10-годишна присъда по голям брой обвинявания, измежду които и „ разпространение на агитация против политическата система “. Към 2023 година тя е осъждана на общо 31 години затвор и 154 удара с бич поради битката си за права и смяна в Иран.

Наргес Мохамади е родена в град Занджан в Северозападен Иран, който се намира на 300 км северно от столицата Техеран. Тя се ражда през 1972 година – седем години преди Иранската гражданска война , която води до края на монархията и началото на ислямската република.

По думите ѝ пътят ѝ към битката за смяна стартира от два детски загатна. Единият - по какъв начин майка ѝ слуша имената на екзекутирани съперници на режима в Иран, а другият - по какъв начин майка ѝ подготвя храна за брат ѝ, който е в пандиза.

Активностите на Мохамади стартират, когато учи физика в университета в Казвин . Тогава тя става водач в две групи – една за цивилен начинания и една за женско катерене. В университета се среща и с бъдещия си брачен партньор.

От този интервал е и първият ѝ арест. Тогава в академични вестник Мохамади написа публикации за правата на дамите. Така дава и първите си жертви – поради политическите си начинания тя получава възбрана да се включва в експедиции по катерене.

Макар че получава тапия за инженер, в продължение на години Мохамади работи в няколко реформистки издания в Иран. Тя издава и книга с политически есета, озаглавена „ Реформите, тактиката и тактиките “.

За пръв път попада в пандиза през 1998 година поради рецензии против държавното управление и остава там близо година. През 1999 година , когато излиза на независимост, се омъжва за Таги Рахмани, който като нея към този момент е одобрен герой за смяна в страната. През същата година той също попада в пандиза за пръв път.
Трябва да държа погледа си към хоризонта и към бъдещето, въпреки че стените на пандиза са близко
„ Трябва да държа погледа си към хоризонта и към бъдещето, въпреки че стените на пандиза са близко и са високи, и закриват взора ми “, споделя Мохамади в изявление за списание Таймс.

Нито една от несгодите, попадането в килия, развиването на тежко заболяване и заканите не отхвърлят Мохамади. През 2003 година тя се причислява към Центъра за бранители на човешките права , който е ръководен от Ширин Ебади .

Същата година Ебади е получила Нобел за мир поради битката си за независимост, права на дамите, децата и бежанците. Тогава Ебади е първата мюсюлманка и първият жител на Иран, който печели премията.

По-късно Мохамади разказва Ебади като своя дълготраен сътрудник и наставник.

Попадането на Мохамади в пандиза през 1998 година е начало на дълга серия, в която тя излежава присъди, излиза на независимост, а скоро по-късно още веднъж попада зад решетките.

През 2012 година , откакто е прекарал общо 14 години в пандиза, брачният партньор ѝ емигрира във Франция , където отива да живее дружно с двете деца на двойката – близнаците Али и Киана .

Мохамади обаче остава в Иран и не стопира битката.

Последната ѝ среща с децата ѝ е преди 8 години. За нея синът ѝ Али си спомня незадълбочено – яйца за закуска, апел да учат и изпращане на учебно заведение. Оттогава майка му не е била на независимост.
Вече нямам същински и явен спомен на близнаците ми
„ [В главата си] към този момент нямам същински и явен спомен на близнаците ми “, споделя тя в отворено писмо, което изпраща от пандиза през 2017 година

Зад решетките тя не губи вяра, а стартира да разказва и разгласява разкази за случаите на принуждение и методите на иранските управляващи, включващи мъчения над пандизчиите. През 2022 година Мохамади издава книгата „ Бяло изтезание: изявленията с иранските дами затворнички “.

Много от тези дами попадат в пандиза след всеобщите митинги в Иран, пристигнали след. От килията си Мохамади също поддържа митингите и апелите за смяна, провежда демонстрации и произнася речи.

Последното ѝ тежко наказване поради активността ѝ е възбраната да контактува със брачна половинка и децата си даже по телефон в продължение на 18 месеца .

Един от последните ѝ митинги пък беше против задържането на артиста Мехди Ярахи . Той беше лишен от независимост, откакто издаде ария, в която приканва дамите да смъкват наложителните си забрадки.

Освен Нобеловата премия от 2023 година, Мохамади е удостоявана с награта „ Пер Ангер “ през 2011 година и премията „ Сахаров “ за независимост на мисълта на Европейски Съюз през 2018 година
Никога няма да спра да се боря за постигането на демокрацията, свободата и равенството
„ Никога няма да спра да се боря за постигането на демокрацията, свободата и равенството. Ще заставам до смелите майки на Иран “, написа Мохамади в послание след приемането на Нобеловата премия. И прибавя:

„ Ще не преставам да се боря против неспирната дискриминация, тиранията и учредените на пола репресии от репресивното религиозно държавно управление до освобождението на дамите. “