Всичко започна с една предсезонна контрола срещу Спортинг Лисабон на

Всичко стартира с една предсезонна контрола против Спортинг Лисабон на 6 август 2003 година. Легендата гласи, че още на полувремето играчите на Манчестър Юнайтед са заставили сър Алекс Фъргюсън да купи Кристиано Роналдо, до момента в който се присмиват на Джон О’Шей, който на няколко пъти е развит от португалския младок.

Разбира се, 18-годишният тогава Роналдо към този момент е в полезрението на Юнайтед, само че въпросната контрола форсира процеса по привличането му и единствено седмица по-късно португалецът към този момент е състезател на „ алените дяволи “.

„ От известно време преговаряме за Кристиано, само че ползата към него от други тимове напоследък ни накара да побързаме – споделя Фърги, откакто Юнайтед се съгласи да заплати 18 милиона евро за младия гений. –

Той е извънредно надарен състезател, може да играе с двата крайници и работи по цялата ширина на офанзивата – отдясно, отляво и в центъра. След като предходната седмица играхме против Спортинг, момчетата не стопираха да приказват за него в съблекалнята, а в самолета на назад ме умоляваха да го купим. Толкова съществено усещане им беше направил.

Той е един от най-обещаващите млади футболисти, които в миналото съм виждал. “

И, несъмнено, както в множеството аспекти от кариерата си, и в този случай сър Алекс не сбърка. В Англия конфликтът с физическата Висша лига бе преден за Роналдо, само че португалецът не спираше да работи върху тялото си. Скоро финтовете му ставаха все по-успешни, а с мощните си удари от всяка точка от, към и пред наказателното поле стартира да къса мрежа след мрежа.

На „ Олд Трафорд “ Кристиано стана три пъти първенец на Англия, завоюва Шампионската лига и първата от петте си „ Златни топки “. Трансферът му в Реал Мадрид го трансформира в най-скъпия футболист в историята, а с „ кралете “ Роналдо се откри като един от най-великите играчи въобще в историята на футбола.

Последва не изключително блестящ, само че никога несполучлив интервал в Ювентус, гарниран с две шампионски трофеи, купа на Италия и самостоятелен приз за голмайстор на Серия „ А “.

За да стигнем до огромното завръщане. На 11 септември 2021 година, 18 години по-късно Кристиано Роналдо още веднъж излезе в аленото и бялото на Манчестър Юнайтед на „ Олд Трафорд “. Феновете бяха извадили прашните фланелки от дрешника и с неспокойствие чакаха да видят един от най-големите си любимци още веднъж в цветовете на обичания тим.

И приказката продължи – португалецът вкара два гола, а Юнайтед се поздрави с гръмка победа с 4:1 над Нюкасъл. „ Олд Трафорд “ кънтеше. „ Червените дяволи “ бяха преоткрили своя водач. Клубът беше подготвен да си върне остарялата популярност на гранд в Англия и Европа.

Само че този път развръзката бе друга. За разлика отпреди 18 години приказката не продължи с победи и титли. Роналдо не завоюва нито една купа след завръщането си в Юнайтед. Не единствено че не съумя да помогне на „ алените дяволи “ за нещо запаметяващо се, само че Кристиано съумя да направи и немислимото – да настрои почитателите против себе си.

Кристиано към този момент става единствено за ръгане и боричкане и дава неприятен образец на останалите

За да се стигне досега, в който клубът да го изхвърли като непознато тяло – може би с няколко месеца забавяне. Юнайтед трябваше да подходи с твърда ръка още когато португалецът не се яви в точния момент за лятната подготовка, а по-късно намерено стартира да си търси нов тим.

Остана на „ Олд Трафорд “ единствено тъй като на никое място другаде не бе мечтан. Но това, сякаш, го разгневи още повече. Започна да върти номера на новия управител Ерик загар Хаг. Тръгна си от стадиона още на почивката по време на предсезонна контрола, след което потегли намерено против него в съблекалнята, а най-после отхвърли да влезе като запаса в мач против Тотнъм.

Някогашният воин се трансформира в нежелана тежест за тима. С изявлението си пред Пиърс Морган Роналдо нахули всички в Юнайтед – от най-високото равнище до най-ниското. Не пожали от рецензии и някогашни свои съотборници, не сподели една добра дума за никого, с изключение на с половин уста за „ футболния си татко “ Фъргюсън, който също „ трябвало да знае, че равнището на клуба не е като едно време “.

Да, след ерата на сър Алекс Юнайтед не е същият, само че това не е причина кирливите ризи да бъдат изкарани на показ. Раздялата бе неизбежна, а отлагането ѝ я трансформира в по-грозна, в сравнение с трябваше да бъде.

Мечтаният от почитателите съюз бе жертван и единствено най-романтично настроените имаха вяра, че може да докара до нещо позитивно. За страдание, разказът на една от най-ярките футболни приказки смени внезапно курса и вместо с хепиенд приключи с (не)очакван призрачен сън, трансформирайки се в история на ужасите, оповестява webcafe.bg