Всичко започна на един мой рожден ден – от село

Всичко стартира на един мой рожден ден – от село съм, нямах доста пари, а в града по витрините имаше какво ли не – от красиво по-красиво. Харесах си едни сандали, напряко се залепих за тях и си представях по какъв начин ги обувам, по какъв начин се разхождам в центъра и никой не може да откъсне очи от мен и…

Един мъж лекичко ме побутна и ме приземи. Заговори ме и предложи да пием кафе, само че аз все поглеждах към витрината.

Той видя това и сякаш на смешка попита, в случай че ми купи сандалите, ще изляза ли с него. Без да се замисля какъв брой смешна и лесна наподобявам в очите му, споделих „ да “.

Какво пък толкоз, рекох си, имах рожден ден и можех да си направя най-малко този подарък – да бъда за малко с един хубав и прелестен мъж. Докато изпих кафето и хапнах парчето торта, към този момент му бях споделила, че родителите ми са умряли.

За татко ми беше истина. Майка си обаче „ погребах “ без капчица разкаяние. Тя и без друго за мен беше мъртва и няма по какъв начин да е другояче, като ме е зарязала още като бебе.

Направих всичко допустимо Явор – по този начин се споделяше странният мъж, да ме съжали, и съумях.

Това беше началото. Когато отивах в града, постоянно се срещахме.

Малко по малко той ме одобри в дома си, а след сандалите ми подари още доста неща.

Не поради тях спях с него, просто го харесвах и наивно имах вяра, че той – по-богат, по-стабилен и по-уравновесен от мен, може би също ме харесва.

Но като цялостна селянка постъпих неуместно и забременях.

Бях подготвена да чуя, че къса с мен, че ще ме остави да се оправям сама, че желае да направя аборт.

Най-изненадващо обаче Явор настоя да се преместя при него и дружно да отгледаме детето си.

Преди да родя, се оженихме.

И тъкмо когато мислех, че най-накрая ориста се е смилила над мен, майка ми „ възкръсна “ и провали всичко.

Някой от село й споделил къде пребивавам. Бях се похвалила на две съседки, и тя цъфна в жилището на зетя с няколко буркана кисело зеле.

Явор разбра за лъжата ми и побесня.

Замина за Испания

Нарече ме алчна провинциалистка. Попита ме дали и татко ми няма да излезе от гроба, в който съм го натикала. Накрая ми сподели да напусна дома му заедно с тъщата и консервите.

Върнах се в къщата на баба и дядо.

Изгоних майка ми и се оказах сама с бебе, за което нямах никаква концепция по какъв начин ще се грижа.

Явор ме съжали и изиска още веднъж да се съберем.

Наивно повярвах, че може да не помни лъжите ми и да стартираме на чисто. Влюбена, помислих, че ориста ми дава втори късмет. Този път не ме заведе в своя комфортен апартамент, а в къща в краен квартал, където живееха родителите му.

Любовта ни още веднъж избухна и не след дълго аз още веднъж забременях. Един ден се сдърпахме и той, несъмнено, ми подсети за лъжите и ме предизвести да не не помня, че съм единствено гостенка в този дом. Това ме извади от равновесие и започнах да го обиждам. За трети път сгреших, когато му повярвах, че е банкрутирал и е изгубил и парите, и парцелите си.

Вече бяхме равни – аз нямах нищо, той – също.

Заживяхме някак умерено, въпреки и много по-бедно отпреди.

Започнах да мисля, че ни е писано да остареем дружно, каквото и да се случва. Приех обикновено третата си бременност, а и Явор сподели, че никое от децата ни не е отговорно за нашите провали.

За да не живеят в ограничения, реши да търси и някаква по-доходна втора работа. Излизаше рано, връщаше се късно, парите не бяха кой знае какви, само че във всеки случай ми даваха сигурност. Моя грижа бяха децата, домът и родителите му – не престарели, само че болнави. Често вечер бях капнала от отмалялост и заспивах, без да го дочакам. Стреснах се едвам когато започнах да се разсънвам и мъжът ми не беше до мен.

В един хубав ден Явор съобщи, че за него в България няма оцеляване, че работи по 15 часа за жълти стотинки, че също така са го надушили старите му кредитори, на които дължи доста пари. С две думи – най-добре е за известно време да се скрие в чужбина. И аз, глупачката, и тогава не се усъмних. Една случайност ми сподели, че билет за Испания има освен той, а и една жена, която от години е негова държанка.

C нищо не можах да го спра. Останах тук с три деца и двама старци на ръце…

Гергана

Снимка: Pixabay.com