ТикТок кутията на Пандора
Всичко тече, всичко се променя, в случай че някой си е мислил, че това няма да се случи и със обществените мрежи, не се е замислял много-много. Първо беше благият фейсбук с кротки анимирани картинки, тихи ферми, които сплотяват народонаселението с братска взаимопомощ, възторжени или гневни статуси, музики всевъзможни и листопад от шедьоври на персоналното творчество.
Плавно се мина към туитър и чуруликането там беше яростно, думите бяха като остри шпаги. После се наложи ограничаващият думите за сметка на илюстративния материал инстаграм. За да пристигна тиктокът. И обикновено, колкото по-млад си, толкоз повече се зарибяваш в най-новите мрежи.
В така наречен лицева книга остават старите консуматори, а прилив на чисто нови по години не се вижда. ТикТок е бляскав, пъстър и най-важното - съвсем безгласен (с изключение на междуметийно изложение на чувства). И е елементарно за другарство.
А общуването с изключение на елементарно, се оказва и рисково. Това с провокациите го има във филми отпреди години, от зората на обществените мрежи. Поне би следвало да сме готови. Само че индивидът така е организиран - да си мисли по какъв начин неприятното ще го отмине, хайде холан баш на мен ли? И постоянно е баш.
И да обвиняваш обществените мрежи е тъкмо толкоз неуместно, едвам обвиняваш кибрита за възникването на пожар.
Кибритът е средство, дали ще драснеш съчка посред суха трева, е избор, подчинен от мисловния ти уред.
Децата не разполагат по рождение с размер познания и знания, те ги натрупат последователно със съзряването си. Тоест - от по-възрастните, от учебниците, от книгите, ах, да - и от обществените мрежи. И щом има предизвикателство, което могат да разиграят - йес, йес, йес! Ама за какво пък да не се опитвам за “Летящият Супермен ”? ТокТок ври и кипи все с летящи и все супермени, аз да не съм помалко супер?
Преди време правеха селфи от покриви и кулокранове, стърчаха ха по покривите на влаковите вагони, протегнали ръка към жиците, в този момент летят... но по този начин летят, че си чупят главите. Не единствено в преносния, и в директния смисъл.
В началото на седмицата изпищяха родители и учители по какъв начин един шестокласник се размина на косъм, изпълнявайки предизвикването. Нито е първият, нито последният (за страдание!) в международен проект. Това обаче даде мотив на шефа на 119 СУ в София Диян Стаматов да изиска възбрана на ТикТок платформата. Няма три-пет - цялостна възбрана на територията на страната.
Не е смешно. Особено като се има поради, че неразрешеният плод е най-сладък и възбраните са по тази причина, с цел да бъдат нарушавани. На мен татко ми ми беше забранил да мия плочките в банята и да чета книгите от неговата библиотека. Нали се сещате по какъв начин блестеше санитарията и това Дюма, Юго, Зола, Толстой, Достоевски влязоха вечно в съзнанието ми.
Разбира се, умишлена беше тази възбрана, с цел да ме насочи. Но моят татко беше интелигентен. Не желая да кажа нищо друго с този образец с изключение на, че всяка възбрана е провокация.
Много обичам лозунга на Майските събития във Франция от 1968 година “Забранено е да се не разрешава! ” Той може да се разчита двустранно, само че в който и смисъл да го приемеш - има аргумент. Да не приказваме, че да забраниш цяла международна обществена мрежа е тъкмо толкоз невъобразимо като до момента в който заседава училищен съвет, възпитаник да си счупи ръката в двора на учебното заведение, а ти да вдигнеш плещи, че сега това не ти е проблем, звънецът е бил..
И двете случки са еднообразно несъвместими с морала и правото. Звънецът за завършек на възпитателния развой в учебно заведение в никакъв случай не бие, тъй като завършек на този развой няма. Или най-малко не би трябвало да има. Точно на това залага шефът на 51-о столично учебно заведение “Елисавета Багряна ” Асен Александров.
Той счита, че неприятните образци на децата не могат да бъдат спрени, само че методът за ограничението им би трябвало да е посредством образование, а не посредством забрани. Това, към което персонално аз се старая да обърна вниманието на всички - подпомагане сред семейство, учебно заведение и общество. Иначе не става, нито ще стане. Прогресът, даже когато е отрицателен, не може да бъде спрян. Ясно е на всички. Нито със забрани, нито с вердикти, нито с празни приказки, едвам отбиеш номера.
Подходът към казуса е съгласно опциите, а опциите са съгласно това сред ушите.
Кутията на Пандора е отворена и няма по какъв начин да натикаш проблемите на актуалния свят назад. Остава вярата, че на младите ще им писне от обществени опити и провокации в платформите, Синият кит взе жертви и отшумя, “Летящият Супермен ” ще го последва, ще пристигна нещо ново.
Единственото, което можем и е редно да създадем, са превантивните ограничения: Предизвикайте децата да мислят! Ето това е същинско предизвикателство и найважното - зависи от нас, в действително време и на точното място.
Плавно се мина към туитър и чуруликането там беше яростно, думите бяха като остри шпаги. После се наложи ограничаващият думите за сметка на илюстративния материал инстаграм. За да пристигна тиктокът. И обикновено, колкото по-млад си, толкоз повече се зарибяваш в най-новите мрежи.
В така наречен лицева книга остават старите консуматори, а прилив на чисто нови по години не се вижда. ТикТок е бляскав, пъстър и най-важното - съвсем безгласен (с изключение на междуметийно изложение на чувства). И е елементарно за другарство.
А общуването с изключение на елементарно, се оказва и рисково. Това с провокациите го има във филми отпреди години, от зората на обществените мрежи. Поне би следвало да сме готови. Само че индивидът така е организиран - да си мисли по какъв начин неприятното ще го отмине, хайде холан баш на мен ли? И постоянно е баш.
И да обвиняваш обществените мрежи е тъкмо толкоз неуместно, едвам обвиняваш кибрита за възникването на пожар.
Кибритът е средство, дали ще драснеш съчка посред суха трева, е избор, подчинен от мисловния ти уред.
Децата не разполагат по рождение с размер познания и знания, те ги натрупат последователно със съзряването си. Тоест - от по-възрастните, от учебниците, от книгите, ах, да - и от обществените мрежи. И щом има предизвикателство, което могат да разиграят - йес, йес, йес! Ама за какво пък да не се опитвам за “Летящият Супермен ”? ТокТок ври и кипи все с летящи и все супермени, аз да не съм помалко супер?
Преди време правеха селфи от покриви и кулокранове, стърчаха ха по покривите на влаковите вагони, протегнали ръка към жиците, в този момент летят... но по този начин летят, че си чупят главите. Не единствено в преносния, и в директния смисъл.
В началото на седмицата изпищяха родители и учители по какъв начин един шестокласник се размина на косъм, изпълнявайки предизвикването. Нито е първият, нито последният (за страдание!) в международен проект. Това обаче даде мотив на шефа на 119 СУ в София Диян Стаматов да изиска възбрана на ТикТок платформата. Няма три-пет - цялостна възбрана на територията на страната.
Не е смешно. Особено като се има поради, че неразрешеният плод е най-сладък и възбраните са по тази причина, с цел да бъдат нарушавани. На мен татко ми ми беше забранил да мия плочките в банята и да чета книгите от неговата библиотека. Нали се сещате по какъв начин блестеше санитарията и това Дюма, Юго, Зола, Толстой, Достоевски влязоха вечно в съзнанието ми.
Разбира се, умишлена беше тази възбрана, с цел да ме насочи. Но моят татко беше интелигентен. Не желая да кажа нищо друго с този образец с изключение на, че всяка възбрана е провокация.
Много обичам лозунга на Майските събития във Франция от 1968 година “Забранено е да се не разрешава! ” Той може да се разчита двустранно, само че в който и смисъл да го приемеш - има аргумент. Да не приказваме, че да забраниш цяла международна обществена мрежа е тъкмо толкоз невъобразимо като до момента в който заседава училищен съвет, възпитаник да си счупи ръката в двора на учебното заведение, а ти да вдигнеш плещи, че сега това не ти е проблем, звънецът е бил..
И двете случки са еднообразно несъвместими с морала и правото. Звънецът за завършек на възпитателния развой в учебно заведение в никакъв случай не бие, тъй като завършек на този развой няма. Или най-малко не би трябвало да има. Точно на това залага шефът на 51-о столично учебно заведение “Елисавета Багряна ” Асен Александров.
Той счита, че неприятните образци на децата не могат да бъдат спрени, само че методът за ограничението им би трябвало да е посредством образование, а не посредством забрани. Това, към което персонално аз се старая да обърна вниманието на всички - подпомагане сред семейство, учебно заведение и общество. Иначе не става, нито ще стане. Прогресът, даже когато е отрицателен, не може да бъде спрян. Ясно е на всички. Нито със забрани, нито с вердикти, нито с празни приказки, едвам отбиеш номера.
Подходът към казуса е съгласно опциите, а опциите са съгласно това сред ушите.
Кутията на Пандора е отворена и няма по какъв начин да натикаш проблемите на актуалния свят назад. Остава вярата, че на младите ще им писне от обществени опити и провокации в платформите, Синият кит взе жертви и отшумя, “Летящият Супермен ” ще го последва, ще пристигна нещо ново.
Единственото, което можем и е редно да създадем, са превантивните ограничения: Предизвикайте децата да мислят! Ето това е същинско предизвикателство и найважното - зависи от нас, в действително време и на точното място.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ