Всичко си е същото, само него го няма. Въпреки че

Всичко си е същото, единствено него го няма. „ Въпреки че могат да се създадат паралели сред 5 октомври 2000 година и през днешния ден, това са политически и исторически разнообразни контексти. Периодът на Милошевич се характеризира с общата липса на политически свободи, до момента в който през днешния ден сме в обстановка, в която хората имат свободата да се провеждат политически, само че не и в общественото и медийно пространство, с цел да показват своите политики пред гласоподавателите “, съобщи пред " Данас " Боян Вранич, професор във Факултета по политически науки, сравнявайки обстановката преди октомврийските промени преди 23 години и през днешния ден.

На 5 октомври 2000 година Милошевич се отдръпва от президентския пост след всеобщи демонстрации в Белград и други огромни градове, напомня БГНЕС.

Вранич акцентира, че опозиционните придвижвания са били третирани на практика като противозаконни по времето на военнопрестъпника Слободан Милошевич, който е ползвал несъразмерни репресии.

„ Днес системата на ръководство на Вучич обезсмисли опозиционните политически дейности посредством систематичен надзор върху обичайните медии “, означи той.

Други общественици в Сърбия също акцентират, че двата интервала са свързани, защото на власт е деспот, който се крие зад демократични структури. По думите им е несъмнено, че едни и същи структури са на власт тогава и в този момент.

„ Преди 5 октомври обстановката беше доста по-лоша от позиция на стопанската система и сигурността. Милошевич не се поколеба да убива политически съперници, страната беше под наказания, само че беше ясно, че настроението на жителите беше, че им е писнало от ръководството на Милошевич на гнет. Медийната сцена беше обременена от срамния закон на Вучич за информацията, само че имаше доста повече свободни медии. Имаше и оазиси на свободата под формата на свободни общини и градове, от които се популяризира пламъкът на съпротивата, протеста и неподчинението ", изясни Сърджан Миливоевич, някогашен член на придвижването Отпор, а през днешния ден член на Демократическата партия.

В последна сметка светът преименува Милошевич в " балканския касапин ".

„ Днес опозицията е разграничена, икономическата злополука към момента не е достигнала своя зенит макар пагубното ръководство на стопанската система. Организираната престъпност е доста по-голяма опасност и светът бързо обръща тил на мафиотския режим на Вучич, който не се свени да си купува поддръжка посредством подкупи. От друга страна, Вучич го играе " родолюбец ", доста по-лош от Милошевич, а събитията от 24 септември тази година изцяло трансформираха действителността. Младите хора се интересуват по-малко от политика, тъй като към момента имат късмет да изоставен страната, до момента в който не ни върнат визовия режим “, изясни Миливоевич.

Той добави, че за жалост медийната сцена през днешния ден е пагубна, а 90% от медиите са под абсолютния надзор на мафиотския режим и всичко се свежда до агитация, а не до информация.

„ В допълнение към всичко това Вучич има безспорната поддръжка на магнати, които имат опция за безкрайно обогатяване с помощта на обстоятелството, че директно въздействат върху законите, които се одобряват съгласно техните потребности. Службите за сигурност са изцяло унищожени, а функционалността за заплашване на жителите към този момент се извършва намерено от членове на проведени незаконни групи. Въпреки че държи членовете на Сръбската прогресивна партия в робско послушание, се виждат пукнатини по този транспортен съд, който бързо се трансформира в Титаник и заплашва да повлече цяла Сърбия на дъното “, означи Миливоевич. /БГНЕС