Спомен: Юлиан Вучков и Диана се обичаха като за последно!
Всичко си е извоювал самичък – и името си и премиите си. Ако на някого наподобява прекомерно изразителен, то е тъй като сме привикнали непрестанно да се свиваме, позор ни от възприятията в целия им диапазон. Не сме излезли още от кошарата на недомлъвките.
С първото си есеистично проучване „ Магнетофонната младеж”, което бе разгласил на 24 години, той си извоюва ориста на приет и харесван създател.
Последваха „ Животът с огромна и дребна буква”, „ Човешки нрави”, „ Срещи с бележити хора” „ Кратка история на международната драматургия” „ Върхове в историята на българската литература “, „ Теория на художествената просвета “, „ Човешкият свят, или храна за душата “, „ България преди, през днешния ден и на следващия ден: Мемоарна история на страната” са доказателства за мощната му социална позиция.
Когато в малкия екран в 70 -те години ми дадоха да повеждам предаване онлайн със обществена тема в редакция „ Съвременник”, най-често канех за събеседници Юлиан Вучков и Надежда Кабакчиева.
Щом влезнеха в студиото, знаех че предаването ще стане и няма защо да се трежова. Юлиан идваше постоянно по рано, разпростираше нормалните си изписани бели листа, където усърдно си бе отделил значимото с цветни фулмастери. Този му прийом като създател си остана до края. Почти нямаше потребност да му задавам въпроси, речта му се лееше интелигентна, гладка, неизбежно прочувствена.
Не обичаше да го преустановявам с въпроси, само че когато пред очите ми тикташе часовника неизбежно се постановяваше. Често след края на предаването ми се сърдеше, че не е съумял да каже нещо, което било доста значимо по тематиката...И несъмнено не можех да го разубедя, че това се постанова поради лимитираното време на предаването.
В последното десетилетие той най-сетне се почувства същински свободен да прави СВОЕТО предаване, което имаше голяма публика. Защо ли?
Казваше истината, говореше напряко, без непотребна тактичност. Защото неговата почтеност постоянно бе с една октава по-високо от елементарната почтеност. Защото не лъжеше. Никога не беше неуверен, тъй като бе с ясна гражданска позиция. Защото неговата журналистика съдържа заряда на публичния апел.
Ставаше като разгневен лъв когато защитаваше изконните права на елементарните жители, а на непрекъснатите си зложелатели отговаряше в ефир с дебела подигравка и преживяваше всичко протичащо се в ефир посредством сърцето си. Един път показа, че по време на предаване кръвното му се вдигало рисково. Което в последна сметка излезе правилно – умря от солиден инфаркт.
Обичаше да е грациозен, съвременен. Красивото оценяваше мигновено – дали в театъра, киното, книгите, публицистиката. Често се влюбваше, постоянно в красиви дами, само че бързо се разочароваше. Единствено към този момент на възраст се влюби трайно в Диана Душкова. Направи и невъзможното, с цел да се издаде в памет на татко й писателят Атанас Душков, негова книга с детските му произведения.
Когато Диана бе жива, говорихме веднъж дълго за това по какъв начин тя го чака нетърпеливо вечер, с цел да му каже какъв брой положително е било предаването му, какъв брой чудесно се е справил. Още от балкона му маха и му вика на всеослушание:
„ Прекрасно беше предаването ти, и ти беше прелестен!” – Никак не я беше грижа дали цялата улица я слуша. Той летеше от думите й, а тя не пестеше възторга си от него. Те просто се обичаха като за последно. Тя постоянно приготвяше вечеря, с цел да му е уютно и домашно. Искаше за него единствено наслада. Беше по-устата и от Юлиан, само че той с усмивка я оставаше да го надговаря.
На различен не би разрешил. Радостният смях придружаваше всичките им разговори, когато си разказваха случки от младостта.
В компания звучеше основно неговия глас. Чудех се по какъв начин човек може да приказва по този начин леко, без отмалялост.
Познаваше и цветето и бурена в публичния живот безпогрешно. Той целият беше в това, което е написал и изговорил. Не инцидентно постоянно канеше доктори в предаването си – смяташе че светът е болен и с цел да се лекува би трябвало да получи вярна диагноза.
„ На социална диагноза се изучавам от лекарите” – по този начин споделяше и по време на соца и по време на прехода, и по време на „ болната демокрация”.
Остана си човек, който опознава своята мощ за истина посредством конфликта с нейното отричане .
Лицемерието и грозното отношение към елементарния човек го изкарваха от кожата.
И по тази причина думите му от екрана звучаха наказателно към ръководещите. Доколкото думите могат да санкционират... Светъл образец е Юлиан Вучков! Само двама, трима от актуалните коментатори по всички малките екрани могат да се наредят до Юлиян Вучков като неотстъпчив бранител на бедните и онеправданите.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
С първото си есеистично проучване „ Магнетофонната младеж”, което бе разгласил на 24 години, той си извоюва ориста на приет и харесван създател.
Последваха „ Животът с огромна и дребна буква”, „ Човешки нрави”, „ Срещи с бележити хора” „ Кратка история на международната драматургия” „ Върхове в историята на българската литература “, „ Теория на художествената просвета “, „ Човешкият свят, или храна за душата “, „ България преди, през днешния ден и на следващия ден: Мемоарна история на страната” са доказателства за мощната му социална позиция.
Когато в малкия екран в 70 -те години ми дадоха да повеждам предаване онлайн със обществена тема в редакция „ Съвременник”, най-често канех за събеседници Юлиан Вучков и Надежда Кабакчиева.
Щом влезнеха в студиото, знаех че предаването ще стане и няма защо да се трежова. Юлиан идваше постоянно по рано, разпростираше нормалните си изписани бели листа, където усърдно си бе отделил значимото с цветни фулмастери. Този му прийом като създател си остана до края. Почти нямаше потребност да му задавам въпроси, речта му се лееше интелигентна, гладка, неизбежно прочувствена.
Не обичаше да го преустановявам с въпроси, само че когато пред очите ми тикташе часовника неизбежно се постановяваше. Често след края на предаването ми се сърдеше, че не е съумял да каже нещо, което било доста значимо по тематиката...И несъмнено не можех да го разубедя, че това се постанова поради лимитираното време на предаването.
В последното десетилетие той най-сетне се почувства същински свободен да прави СВОЕТО предаване, което имаше голяма публика. Защо ли?
Казваше истината, говореше напряко, без непотребна тактичност. Защото неговата почтеност постоянно бе с една октава по-високо от елементарната почтеност. Защото не лъжеше. Никога не беше неуверен, тъй като бе с ясна гражданска позиция. Защото неговата журналистика съдържа заряда на публичния апел.
Ставаше като разгневен лъв когато защитаваше изконните права на елементарните жители, а на непрекъснатите си зложелатели отговаряше в ефир с дебела подигравка и преживяваше всичко протичащо се в ефир посредством сърцето си. Един път показа, че по време на предаване кръвното му се вдигало рисково. Което в последна сметка излезе правилно – умря от солиден инфаркт.
Обичаше да е грациозен, съвременен. Красивото оценяваше мигновено – дали в театъра, киното, книгите, публицистиката. Често се влюбваше, постоянно в красиви дами, само че бързо се разочароваше. Единствено към този момент на възраст се влюби трайно в Диана Душкова. Направи и невъзможното, с цел да се издаде в памет на татко й писателят Атанас Душков, негова книга с детските му произведения.
Когато Диана бе жива, говорихме веднъж дълго за това по какъв начин тя го чака нетърпеливо вечер, с цел да му каже какъв брой положително е било предаването му, какъв брой чудесно се е справил. Още от балкона му маха и му вика на всеослушание:
„ Прекрасно беше предаването ти, и ти беше прелестен!” – Никак не я беше грижа дали цялата улица я слуша. Той летеше от думите й, а тя не пестеше възторга си от него. Те просто се обичаха като за последно. Тя постоянно приготвяше вечеря, с цел да му е уютно и домашно. Искаше за него единствено наслада. Беше по-устата и от Юлиан, само че той с усмивка я оставаше да го надговаря.
На различен не би разрешил. Радостният смях придружаваше всичките им разговори, когато си разказваха случки от младостта.
В компания звучеше основно неговия глас. Чудех се по какъв начин човек може да приказва по този начин леко, без отмалялост.
Познаваше и цветето и бурена в публичния живот безпогрешно. Той целият беше в това, което е написал и изговорил. Не инцидентно постоянно канеше доктори в предаването си – смяташе че светът е болен и с цел да се лекува би трябвало да получи вярна диагноза.
„ На социална диагноза се изучавам от лекарите” – по този начин споделяше и по време на соца и по време на прехода, и по време на „ болната демокрация”.
Остана си човек, който опознава своята мощ за истина посредством конфликта с нейното отричане .
Лицемерието и грозното отношение към елементарния човек го изкарваха от кожата.
И по тази причина думите му от екрана звучаха наказателно към ръководещите. Доколкото думите могат да санкционират... Светъл образец е Юлиан Вучков! Само двама, трима от актуалните коментатори по всички малките екрани могат да се наредят до Юлиян Вучков като неотстъпчив бранител на бедните и онеправданите.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ