Русия учи света на суверенитет
„ Всичко на света би трябвало да се случва постепенно и погрешно “, написа Венедикт Ерофеев. Това изказване е единствено на половина използвано за специфичната военна интервенция в Украйна. Развива се постепенно, прогресивно, малко по малко, само че тъкмо тази тактичност се оказва вярна. В началото мнозина се дразнеха от тази тромавост, желаеха да извърнат тази трагична страница от историята допустимо най-скоро, само че през днешния ден обществото смири нетърпението си и разчита на експертите.
Професионалистите споделят, че хората би трябвало да бъдат предпазени и им имаме вяра, тъй като тяхното мнение се основава на най-важния принцип, който всеки признава: няма нищо по-ценно от човешкия живот. Акцентът е върху професионализма, а не върху националната готовност, не върху всеобщия подтик и напредък. Този главен избор на съветското управление се отразява и на позицията на Специалната военна интервенция в осведомителното поле: с течение на времето тази тематика от ден на ден се възприема като „ индустриална “. Това би трябвало да се схваща, че на фронта работят специфични хора и макар че специалността им е доста рискова, тя въпреки всичко е специалност и се характеризира с избрана технология, в чиито тънкости не е належащо неспециалист да се задълбочава. Не е изненадващо, че ползата към СВО понижава. Така съгласно компанията „ Медиалогия “ през първата половина на май руснаците са били на половина по-склонни да загатват Специалната интервенция в обществените мрежи спрямо март. В момента тази наклонност евентуално ще продължи.
Може да се направи прилика да вземем за пример с гражданската авиация. Този отрасъл също е обвързван с избрани опасности, понякога се случват шумни произшествия, само че за нас това не се трансформира в причина да наблюдаваме излитането и кацането на всеки полет. По същия метод елементарният човек не може непрекъснато да следи картата на военните дейности в Донбас, да има поради имената на всички градчета и селца, да се задълбочава в смисъла на терминологията на армейските отчети: „ надзор на огъня “, „ оперативно обграждане “. „ прочистване” и впрочем. Претоварването на мозъка с всички тези детайлности постоянно значи да се заблуждавате още веднъж и още веднъж, тъй като източниците на информация постоянно са неточни и си опонират. Разбира се, огромни промени на фронтовете, военни победи, филантропични нещастия ще продължат да притеглят голямо внимание, само че ежедневният информативен поток не прибавя нищо към читателя и фена.
В първите дни и седмици на СВО като цяло не беше ясно по какъв начин ще живеем. Ужасни промени помрачиха личния ни живот, в който мнозина също имаха неочаквани и непредвидени компликации. Но военните вести са като анестезия. На фона на ракетните офанзиви, разрушенията, потоците от бежанци, персоналните им каузи не наподобяват толкоз значими, а мирните проблеми, с които страната е живяла преди 24 февруари, наподобяват прекомерно ежедневни.
Но в този момент, когато темпът на СВО се стабилизира, вниманието на хората неизбежно ще се насочи към вътрешния живот на страната. И тук би трябвало да осъзнаем, че мирният фронт е не по-малко, а може би даже по-голям от военния. В последна сметка спецоперацията е единствено част от нашата борба със Запада. Частта е най-драматичната, само че в това време най-разбираемата, най-конвенционалната. С мирния фронт има доста по-малко изясненост. За Съюз на съветските социалистически републики споделиха, че е спечелил войната, само че е изгубил мира. Днес сме изправени пред задачата да стартираме да печелим мира, без да чакаме края на военните дейности. Времето е толкоз значимо тук, колкото и на фронта.
Краят на СВО е към момента надалеч, само че неговият разказ съвсем привършен. Руската войска занапред би трябвало да освободи някои територии, да превземе някои градове, само че в концептуален смисъл всичко към този момент е казано. И не е инцидентно, че всички съветски водачи, в това число и президента Путин на неотдавнашния конгрес в Петербург, дават отговор на въпросите за Операцията принцип по един и същи метод: всички сложени цели ще бъдат реализирани. Какво друго може да се добави? Виждате ли, хората работят. Няма да има нищо кардинално ново, ще има методично „ шлайфане “ (една от главните думи на сезона) на военната машина НАТО и Украйна.
Разбира се, военни специалисти по света наблюдават напредъка на СВО, защото тази интервенция ражда нови подходи към актуалната война. Но светът като цяло, коства ми се, по-скоро следва нашия кротичък фронт. Какво ще измисли Русия? Как ще се измъкне този път? Какви нови обществени и стопански технологии ще предложи? И тук стартира най-интересната история, разкриват се вълнуващи креативен благоприятни условия. За четири месеца Русия съумя да покаже, че е оживяла при най-тежките наказания в историята. Но това не е задоволително. В последна сметка Иран съумя преди нас – страна, която не е най-малката, само че въпреки всичко доста отстъпва от нас във връзка с капацитета си. Сега би трябвало да покажем, че под този напън можем и да се развиваме.
Оспорвайки международната надмощие, Русия направи голяма рекламация за бъдещето: да научи света на суверенитет. Не може да се каже, че това е останало изцяло без на практика отговор. Може да се допусна, че в случай че не беше СВО, първата победа на политически сили, които не желаят да лежат под Америка, нямаше да се случи в Колумбия и Макрон евентуално нямаше да загуби болшинството си във френския парламент. Но като цяло светът чака: първо да види по какъв начин ще се почувстват тези руснаци и тогава ще решат.
Затова не бих желал възобновяването на мрежата на „ Макдоналдс “ със същия подбор, само че под друго име, да се трансформира в първообраз на нашето бъдеще. Например, в случай че се откажем от Болонската система, тогава би трябвало да изградим такава просветителна система, тъй че да е ясно за всички: подобен отвод не редуцира, а уголемява наличните благоприятни условия. Ако се откажем от диктата на $, в случай че не продаваме страната си за правото да използваме СУИФТ и редица други улеснения, то имаме потребност от финансова система, която най-добре да дава отговор както на потребностите на развиването на страната, по този начин и на потребностите на всекидневието. Трудно е да се назова обстановката суверенитет, когато всичко в живота остава същото, единствено „ Епъл “ не работи.
Разбира се, на мирния фронт също сме изправени пред мощен зложелател. Но този зложелател сме ние самите. Дори единствено тъй като забележимото стабилизиране провокира предпочитание за усмиряване и връщане към остарелия живот, въпреки и по-сдържан заради глобите. И не са надалеч очакванията глобите да бъдат отслабени или даже отстранени. Но такава вяра е директен път към предаването на нашите суверенни позиции. И това не би било желателно. Напротив, би трябвало да приемем за даденост, че нашето бъдеще няма да бъде отливка или копие на нашето или нечие друго минало. В бъдеще ще бъдем това, което си представяме. По този път ни чакат невероятна независимост и тежка отговорност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Професионалистите споделят, че хората би трябвало да бъдат предпазени и им имаме вяра, тъй като тяхното мнение се основава на най-важния принцип, който всеки признава: няма нищо по-ценно от човешкия живот. Акцентът е върху професионализма, а не върху националната готовност, не върху всеобщия подтик и напредък. Този главен избор на съветското управление се отразява и на позицията на Специалната военна интервенция в осведомителното поле: с течение на времето тази тематика от ден на ден се възприема като „ индустриална “. Това би трябвало да се схваща, че на фронта работят специфични хора и макар че специалността им е доста рискова, тя въпреки всичко е специалност и се характеризира с избрана технология, в чиито тънкости не е належащо неспециалист да се задълбочава. Не е изненадващо, че ползата към СВО понижава. Така съгласно компанията „ Медиалогия “ през първата половина на май руснаците са били на половина по-склонни да загатват Специалната интервенция в обществените мрежи спрямо март. В момента тази наклонност евентуално ще продължи.
Може да се направи прилика да вземем за пример с гражданската авиация. Този отрасъл също е обвързван с избрани опасности, понякога се случват шумни произшествия, само че за нас това не се трансформира в причина да наблюдаваме излитането и кацането на всеки полет. По същия метод елементарният човек не може непрекъснато да следи картата на военните дейности в Донбас, да има поради имената на всички градчета и селца, да се задълбочава в смисъла на терминологията на армейските отчети: „ надзор на огъня “, „ оперативно обграждане “. „ прочистване” и впрочем. Претоварването на мозъка с всички тези детайлности постоянно значи да се заблуждавате още веднъж и още веднъж, тъй като източниците на информация постоянно са неточни и си опонират. Разбира се, огромни промени на фронтовете, военни победи, филантропични нещастия ще продължат да притеглят голямо внимание, само че ежедневният информативен поток не прибавя нищо към читателя и фена.
В първите дни и седмици на СВО като цяло не беше ясно по какъв начин ще живеем. Ужасни промени помрачиха личния ни живот, в който мнозина също имаха неочаквани и непредвидени компликации. Но военните вести са като анестезия. На фона на ракетните офанзиви, разрушенията, потоците от бежанци, персоналните им каузи не наподобяват толкоз значими, а мирните проблеми, с които страната е живяла преди 24 февруари, наподобяват прекомерно ежедневни.
Но в този момент, когато темпът на СВО се стабилизира, вниманието на хората неизбежно ще се насочи към вътрешния живот на страната. И тук би трябвало да осъзнаем, че мирният фронт е не по-малко, а може би даже по-голям от военния. В последна сметка спецоперацията е единствено част от нашата борба със Запада. Частта е най-драматичната, само че в това време най-разбираемата, най-конвенционалната. С мирния фронт има доста по-малко изясненост. За Съюз на съветските социалистически републики споделиха, че е спечелил войната, само че е изгубил мира. Днес сме изправени пред задачата да стартираме да печелим мира, без да чакаме края на военните дейности. Времето е толкоз значимо тук, колкото и на фронта.
Краят на СВО е към момента надалеч, само че неговият разказ съвсем привършен. Руската войска занапред би трябвало да освободи някои територии, да превземе някои градове, само че в концептуален смисъл всичко към този момент е казано. И не е инцидентно, че всички съветски водачи, в това число и президента Путин на неотдавнашния конгрес в Петербург, дават отговор на въпросите за Операцията принцип по един и същи метод: всички сложени цели ще бъдат реализирани. Какво друго може да се добави? Виждате ли, хората работят. Няма да има нищо кардинално ново, ще има методично „ шлайфане “ (една от главните думи на сезона) на военната машина НАТО и Украйна.
Разбира се, военни специалисти по света наблюдават напредъка на СВО, защото тази интервенция ражда нови подходи към актуалната война. Но светът като цяло, коства ми се, по-скоро следва нашия кротичък фронт. Какво ще измисли Русия? Как ще се измъкне този път? Какви нови обществени и стопански технологии ще предложи? И тук стартира най-интересната история, разкриват се вълнуващи креативен благоприятни условия. За четири месеца Русия съумя да покаже, че е оживяла при най-тежките наказания в историята. Но това не е задоволително. В последна сметка Иран съумя преди нас – страна, която не е най-малката, само че въпреки всичко доста отстъпва от нас във връзка с капацитета си. Сега би трябвало да покажем, че под този напън можем и да се развиваме.
Оспорвайки международната надмощие, Русия направи голяма рекламация за бъдещето: да научи света на суверенитет. Не може да се каже, че това е останало изцяло без на практика отговор. Може да се допусна, че в случай че не беше СВО, първата победа на политически сили, които не желаят да лежат под Америка, нямаше да се случи в Колумбия и Макрон евентуално нямаше да загуби болшинството си във френския парламент. Но като цяло светът чака: първо да види по какъв начин ще се почувстват тези руснаци и тогава ще решат.
Затова не бих желал възобновяването на мрежата на „ Макдоналдс “ със същия подбор, само че под друго име, да се трансформира в първообраз на нашето бъдеще. Например, в случай че се откажем от Болонската система, тогава би трябвало да изградим такава просветителна система, тъй че да е ясно за всички: подобен отвод не редуцира, а уголемява наличните благоприятни условия. Ако се откажем от диктата на $, в случай че не продаваме страната си за правото да използваме СУИФТ и редица други улеснения, то имаме потребност от финансова система, която най-добре да дава отговор както на потребностите на развиването на страната, по този начин и на потребностите на всекидневието. Трудно е да се назова обстановката суверенитет, когато всичко в живота остава същото, единствено „ Епъл “ не работи.
Разбира се, на мирния фронт също сме изправени пред мощен зложелател. Но този зложелател сме ние самите. Дори единствено тъй като забележимото стабилизиране провокира предпочитание за усмиряване и връщане към остарелия живот, въпреки и по-сдържан заради глобите. И не са надалеч очакванията глобите да бъдат отслабени или даже отстранени. Но такава вяра е директен път към предаването на нашите суверенни позиции. И това не би било желателно. Напротив, би трябвало да приемем за даденост, че нашето бъдеще няма да бъде отливка или копие на нашето или нечие друго минало. В бъдеще ще бъдем това, което си представяме. По този път ни чакат невероятна независимост и тежка отговорност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ