Режисьорът Милко Лазаров за ФрогНюз: Изгубили сме базисна човещин...
“Всичко минава под знака на това, че те са орки, което е правилно. Голяма част от тях в действителност са такива, само че тъкмо в това е смисълът на държавната политика, да отсее кои хора в действителност имат потребност от помощ и да им се оказва помощ. Ние сме по-богати, по-спокойни. Знаете за един случай от предишния месец. 20 дечица без майки и татковци, които ние нямаше къде да настаним. Това е реалност, който мен ме тормози ".
" Това се повтаря в историята. Богатите се опасяват бедните да не им вземат благосъстоянието. Това са естествени страхове, несъмнено. Но приказваме за хора в действителност в потребност, без дом, бягащи от война и покруса. Все отново би трябвало да сме преди всичко индивиди, по-късно всичко останало ”.
Това сподели за ФрогНюз режисьорът Милко Лазаров. С него се срещаме по време на 38-ото издание " Киномания " в зала 1 на НДК. Неговият филм " Стадото " откри фестивала.
Това е филм за другия човек и отношението на обществото към него. И въпреки и филм метафора, който ни придвижва в едно мета пространство, в него се загатва и тематиката за мигрантите, тъй като тя вълнува режисьора, както към този момент разбрахме.
“Стадото ” е филм приказка за едно момиче с крила, което обществото се пробва да притисне и убие. Това по-скоро е метафора на отношението към другите. Различните хора, които носят на плещите си развиването на цялото човечество. Стадото, което се усеща уютно в своята тъждественост и се държи с тях малко по-агресивно, ксенофобски.
Това е роман за Али и щерка му Тарика, които живеят спокойно, само че изолирано от общността си в българско село. Тарика е почнала да развива „ крила на пеперуда “ – костно заболяване, което е наследила от майка си и което дълго време е будило суеверия в селото. Али е подготвен да направи всичко за щерка си, с цел да я отбрани, когато нетърпимостта на дребното им обитаемо място се трансформира в опасност.
Конкретен миг, в който се ражда тази история няма, споделя режисьорът на кино лентата.
“Имах визия за едно дете с същински крила, които крие под облеклата си. Историята е доста сходна, оттова някак си потегли всичко. В един миг ми се стори доста комплицирано, не съумях да го оправдая и лека бавно се трансформира в слух, че има криле това дете. Такива са ми спомените за напълно първоначално, когато още и жанрово не го виждах този филм. Драматургично знаех почти по какъв начин ще протекат нещата, само че нито жанрово, нито образно имах визия. Това беше преди 5-6 години. Бяхме в една пустиня в Израел, там прожектираха кино лентата “Ага ” навън. ”
Лазаров изясни, че не просто тематиката за другите го вълнува, интересува го тематиката за индивидуалистите като цяло.
“Интересуват ме и хора, които имат потребност да са разнообразни - чешити, хора, които даже и и да желаят, а те желаят множеството от тях, мъчно се вписват в обществените, битовите, даже духовните общи дейности на по-голям кръг хора ”.
Мястото и времето, в което се развива действието във филмът “Стадото ” не стават напълно ясни. Това е присъщ прийом за Милко Лазаров. Той твърди, че по този метод се освобождава от обвързаности с тематики, които би трябвало или да преодоляваш или да обясняваш.
“Аз не предрешвам доста персонажите, стоят като идентични във кино лентата. Това основава едно чувство за погазване. Снимам с по-дълги фрагменти, с по-художествени композиции, с по-малко разговор. Така се натрупва един различен тип роман, това ми идва най-отръки да го върша - простичко, тихичко, ясничко. Такъв е и целият ни екип, ние и в живота сме си такива ”.
Въпреки, че във кино лентата не се схваща ясно тъкмо в кое време и на кое място се развива действието, се вижда отпратка към съвремието. Виждаме я в лицето на знамето на Европейския съюз в една от сцените. През цялото време също по този начин се носи чувството, че се преплитат няколко тематики. Тези с мигрантите, военните, чумата и умъртвяването на животните.
“Аз даже и драматургията си я представям като интуитивно придвижване, нищо не е съответно, а е на правилото на интуицията. Тук интуитивното е, че аз си представях, че има мета болест измежду животните, в душите, това е един тип метафора. Зараза, която най-после стига до апокалиптична развръзка, която може да се огледа и позитивно. В един от диалозите й с татко й, Тарика му споделя, че един ден, тя на един мирис ще поеме хората и ще ги отнесе някъде на по-хубаво място, ще ги избави. Те може и да не умират най-после, а тя да ги избавя по някакъв метод. Някаои споделят, че ги трансформира в пеперуди, има най-различни трактовки. Реално хората най-после изчезват, отиват в някаква дупка и това е развръзката на тази болест. Дотук се стига, спуска се завесата ”.
“Във кино лентата съм се опитал да избягам от съответна вяра, по тази причина разбърквам черква с джамия. Щеше ми се да приказваме за мета Бог - природата, нещо, което е невидимо, съдбовното, не е съответен Бог. Това ми беше желанието, само че мъчно се жонглира с такива неща и може би не е доста добре изведено, само че това е желанието.
Световната премиера на лентата се състоя през октомври в Лондон, където филмът е признат повече политически, в сравнение с като приказка. Милков споделя, че към момента няма визия по какъв начин се възприема той в България и по-скоро би трябвало да мине някакво време.
“Прави усещане обаче, че на хората тук филмът им работи по-емоционално ”, споделя той.
Във връзка с това, което се случва с културата ни и събитията с постановката на Малкович в Народния спектакъл Милко Лазаров сподели.
“Беше доста грозно. Не съм сигурен дали хора от разнообразни културни траектории безусловно би трябвало да се сплотяват и да живеят дружно. Нямам срещу определението другите, в противен случай, дори се веселя, че хората сме разнообразни, тъй като по този начин можем да се обогатим. Ние малоценно гледаме на нас като на един народ, който има някакъв номинал. Ние сме невъзпитани примерно, или ние сме умни. Ние сме всеки един от нас и сме разнообразни. Тези хора ги употребяват за политически цели против дребни възвръщания на завяхналата им политическа стойност. Те не могат да си дадат сметка за това, въпреки че съм сигурен, че измежду тях има и готини хора. Тях постоянно ги употребяват по същия метод, по този начин беше и в този момент. Не сме длъжни да се харесваме, би трябвало да има някаква приемливост и линии, които не трябва да пресичаме. В този случай те бяха пресечени. Това дава сигнали, че се къса някаква тъкан, нещо не е наред ”, споделя режисьорът.
Продуцент на “Стадото ” е Веселка Кирякова, която работи от години с Милко Лазаров и взе участие във всяка една стъпка от основаването на кино лентата.
“Милко Лазаров е режисьор, при който естествения темп на правене на филми лишава най-малко 5 години. Този го финансирахме много бързо, само че Коронавирус ни попречва и по този начин основаването му ни лиши 6 години.
“Филмът стана много настоящ, звънят ми хора и споделят " Вие да не сте си платили на хората пред Народния спектакъл, че да ви гледат кино лентата ”, споделя с лека усмивка продуцентката.
В ролята на Тарика ще забележим Весела Вълчева. В ролята на нейния татко Али влиза Захари Бахаров. Редом с тях на екран са Иван Савов, Иван Бърнев, Валерия Върбанова.
“Това са страхотни експерти, едни от най-хубавите артисти, които имаме. Весела Вълчева, макар, че е дете, в никакъв случай не е взела участие във филм. Това е може би нейната първа и последна изява във филм. Тя не отстъпваше по нито един метод на екранните си сътрудници. Учи оперно пеене и не има намерение да се занимава с кино като цяло ”, показа Кирякова.
Филмът е сниман за 30 снимачни дни край Луковид, Карлуково.
“Основната локация, двете къщи, които виждате, ги построихме до Карлуково, доста покрай пещера Проходна. Момчетата от сценографския екип в лицето на Ивайло Петров се оправиха в границите на три седмици. Имахме огромна поддръжка и от локалните хора, за което им благодарим. Андриан Иванов - Ачо, ни поддържаше от самото начало като локален човек, без тях също нямаше по какъв начин да се оправим. ”, споделя продуцентът.
“Всичко мина доста леко като цяло, целият снимачен развой, екипът беше страховит. ”, добави Кирякова.
“Стадото " ще бъде публикуван и в Люксембург и по този начин ще се трансформира в първия български филм, който ще влезе в стратегиите на люксембургските кина.
Премиерата на кино лентата в българските кина ще се състои на 21 февруари другата година.
Констанца Илиева
" Това се повтаря в историята. Богатите се опасяват бедните да не им вземат благосъстоянието. Това са естествени страхове, несъмнено. Но приказваме за хора в действителност в потребност, без дом, бягащи от война и покруса. Все отново би трябвало да сме преди всичко индивиди, по-късно всичко останало ”.
Това сподели за ФрогНюз режисьорът Милко Лазаров. С него се срещаме по време на 38-ото издание " Киномания " в зала 1 на НДК. Неговият филм " Стадото " откри фестивала.
Това е филм за другия човек и отношението на обществото към него. И въпреки и филм метафора, който ни придвижва в едно мета пространство, в него се загатва и тематиката за мигрантите, тъй като тя вълнува режисьора, както към този момент разбрахме.
“Стадото ” е филм приказка за едно момиче с крила, което обществото се пробва да притисне и убие. Това по-скоро е метафора на отношението към другите. Различните хора, които носят на плещите си развиването на цялото човечество. Стадото, което се усеща уютно в своята тъждественост и се държи с тях малко по-агресивно, ксенофобски.
Това е роман за Али и щерка му Тарика, които живеят спокойно, само че изолирано от общността си в българско село. Тарика е почнала да развива „ крила на пеперуда “ – костно заболяване, което е наследила от майка си и което дълго време е будило суеверия в селото. Али е подготвен да направи всичко за щерка си, с цел да я отбрани, когато нетърпимостта на дребното им обитаемо място се трансформира в опасност.
Конкретен миг, в който се ражда тази история няма, споделя режисьорът на кино лентата.
“Имах визия за едно дете с същински крила, които крие под облеклата си. Историята е доста сходна, оттова някак си потегли всичко. В един миг ми се стори доста комплицирано, не съумях да го оправдая и лека бавно се трансформира в слух, че има криле това дете. Такива са ми спомените за напълно първоначално, когато още и жанрово не го виждах този филм. Драматургично знаех почти по какъв начин ще протекат нещата, само че нито жанрово, нито образно имах визия. Това беше преди 5-6 години. Бяхме в една пустиня в Израел, там прожектираха кино лентата “Ага ” навън. ”
Лазаров изясни, че не просто тематиката за другите го вълнува, интересува го тематиката за индивидуалистите като цяло.
“Интересуват ме и хора, които имат потребност да са разнообразни - чешити, хора, които даже и и да желаят, а те желаят множеството от тях, мъчно се вписват в обществените, битовите, даже духовните общи дейности на по-голям кръг хора ”.
Мястото и времето, в което се развива действието във филмът “Стадото ” не стават напълно ясни. Това е присъщ прийом за Милко Лазаров. Той твърди, че по този метод се освобождава от обвързаности с тематики, които би трябвало или да преодоляваш или да обясняваш.
“Аз не предрешвам доста персонажите, стоят като идентични във кино лентата. Това основава едно чувство за погазване. Снимам с по-дълги фрагменти, с по-художествени композиции, с по-малко разговор. Така се натрупва един различен тип роман, това ми идва най-отръки да го върша - простичко, тихичко, ясничко. Такъв е и целият ни екип, ние и в живота сме си такива ”.
Въпреки, че във кино лентата не се схваща ясно тъкмо в кое време и на кое място се развива действието, се вижда отпратка към съвремието. Виждаме я в лицето на знамето на Европейския съюз в една от сцените. През цялото време също по този начин се носи чувството, че се преплитат няколко тематики. Тези с мигрантите, военните, чумата и умъртвяването на животните.
“Аз даже и драматургията си я представям като интуитивно придвижване, нищо не е съответно, а е на правилото на интуицията. Тук интуитивното е, че аз си представях, че има мета болест измежду животните, в душите, това е един тип метафора. Зараза, която най-после стига до апокалиптична развръзка, която може да се огледа и позитивно. В един от диалозите й с татко й, Тарика му споделя, че един ден, тя на един мирис ще поеме хората и ще ги отнесе някъде на по-хубаво място, ще ги избави. Те може и да не умират най-после, а тя да ги избавя по някакъв метод. Някаои споделят, че ги трансформира в пеперуди, има най-различни трактовки. Реално хората най-после изчезват, отиват в някаква дупка и това е развръзката на тази болест. Дотук се стига, спуска се завесата ”.
“Във кино лентата съм се опитал да избягам от съответна вяра, по тази причина разбърквам черква с джамия. Щеше ми се да приказваме за мета Бог - природата, нещо, което е невидимо, съдбовното, не е съответен Бог. Това ми беше желанието, само че мъчно се жонглира с такива неща и може би не е доста добре изведено, само че това е желанието.
Световната премиера на лентата се състоя през октомври в Лондон, където филмът е признат повече политически, в сравнение с като приказка. Милков споделя, че към момента няма визия по какъв начин се възприема той в България и по-скоро би трябвало да мине някакво време.
“Прави усещане обаче, че на хората тук филмът им работи по-емоционално ”, споделя той.
Във връзка с това, което се случва с културата ни и събитията с постановката на Малкович в Народния спектакъл Милко Лазаров сподели.
“Беше доста грозно. Не съм сигурен дали хора от разнообразни културни траектории безусловно би трябвало да се сплотяват и да живеят дружно. Нямам срещу определението другите, в противен случай, дори се веселя, че хората сме разнообразни, тъй като по този начин можем да се обогатим. Ние малоценно гледаме на нас като на един народ, който има някакъв номинал. Ние сме невъзпитани примерно, или ние сме умни. Ние сме всеки един от нас и сме разнообразни. Тези хора ги употребяват за политически цели против дребни възвръщания на завяхналата им политическа стойност. Те не могат да си дадат сметка за това, въпреки че съм сигурен, че измежду тях има и готини хора. Тях постоянно ги употребяват по същия метод, по този начин беше и в този момент. Не сме длъжни да се харесваме, би трябвало да има някаква приемливост и линии, които не трябва да пресичаме. В този случай те бяха пресечени. Това дава сигнали, че се къса някаква тъкан, нещо не е наред ”, споделя режисьорът.
Продуцент на “Стадото ” е Веселка Кирякова, която работи от години с Милко Лазаров и взе участие във всяка една стъпка от основаването на кино лентата.
“Милко Лазаров е режисьор, при който естествения темп на правене на филми лишава най-малко 5 години. Този го финансирахме много бързо, само че Коронавирус ни попречва и по този начин основаването му ни лиши 6 години.
“Филмът стана много настоящ, звънят ми хора и споделят " Вие да не сте си платили на хората пред Народния спектакъл, че да ви гледат кино лентата ”, споделя с лека усмивка продуцентката.
В ролята на Тарика ще забележим Весела Вълчева. В ролята на нейния татко Али влиза Захари Бахаров. Редом с тях на екран са Иван Савов, Иван Бърнев, Валерия Върбанова.
“Това са страхотни експерти, едни от най-хубавите артисти, които имаме. Весела Вълчева, макар, че е дете, в никакъв случай не е взела участие във филм. Това е може би нейната първа и последна изява във филм. Тя не отстъпваше по нито един метод на екранните си сътрудници. Учи оперно пеене и не има намерение да се занимава с кино като цяло ”, показа Кирякова.
Филмът е сниман за 30 снимачни дни край Луковид, Карлуково.
“Основната локация, двете къщи, които виждате, ги построихме до Карлуково, доста покрай пещера Проходна. Момчетата от сценографския екип в лицето на Ивайло Петров се оправиха в границите на три седмици. Имахме огромна поддръжка и от локалните хора, за което им благодарим. Андриан Иванов - Ачо, ни поддържаше от самото начало като локален човек, без тях също нямаше по какъв начин да се оправим. ”, споделя продуцентът.
“Всичко мина доста леко като цяло, целият снимачен развой, екипът беше страховит. ”, добави Кирякова.
“Стадото " ще бъде публикуван и в Люксембург и по този начин ще се трансформира в първия български филм, който ще влезе в стратегиите на люксембургските кина.
Премиерата на кино лентата в българските кина ще се състои на 21 февруари другата година.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ