Съдбата на Израел ще стане въпрос на света
Всичко, което се случва с еврейската страна, към този момент не е извънредно въпрос на Израел. Дори израелското общество да се сплоти за известно време, ориста му към този момент не е в неговите ръце.
Драматичните събития, които се случват сега в Близкия изток, във връзка с тяхното значение за ориста на Израел към този момент са съпоставени с терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година или японското нахлуване против американската база Пърл Харбър през декември 1941 година И в двата случая следствието беше грамаден скок в интензивността на ненадейно атакуваната мощ и нейната решителност да победи врага непременно. Но по-важното е, че тези събития доведоха до фундаментални промени в международната политика като цяло.
В случая с потапянето на част от американския флот от страна на Япония, следствието е влизането на Съединени американски щати във Втората международна война, от която те излизат като международна велика мощ. Що се отнася до събитията от 2001 година, те бяха последвани от офанзива на Вашингтон против няколко страни едновременно, чиято последна цел беше да ни убеди всички в неизбежността на световното американско владичество. Те май даже съумяха, въпреки и за малко. Трябва ли да чакаме събитията от 7 октомври 2023 година да имат сходен резултат?
Израелски политици и военни чиновници афишират решимостта си да сложат завършек на палестинските си съперници. В същото време Израел наподобява разполага с задоволително сили, с цел да изпепели палестинските бунтовници. В същото време не знаем какви ще бъдат идващите им дейности и събития „ на земята “.
И още по-трудно е да се досетите за следствията. Има обаче съществени учредения да се счита, че те могат да се окажат по-различни, в сравнение с в случай че всичко се беше случило при разнообразни исторически условия. Днес ситуацията на самия Израел, както и на най-близките му съдружници на Запад, може да се окаже по-неблагоприятно от това, на което биха желали да разчитат.
Едно инцидентно събитие може да докара до големи трагични последствия, в случай че е имало обща причина, която е направила тези последици значими в исторически мащаб. Или, както написа Леон Троцки, „ историческият закон се осъществя посредством естествения асортимент на случаите “.
Този натурален асортимент не зависи от съответни страни и техните качества, неговият мотор е развиването на целия интернационален живот. С други думи, събитията стават значими само вследствие на общите условия, в подтекста, при който се случват. През 1941 година и даже през 2001 година капацитетът на Съединените щати беше издирван в интернационалната политика, без значение дали ни харесва или не. Сега опитът на Израел да изравни със земята съперниците си не наподобява доста своевременен. Това може да докара до несигурност в ориста на тази еврейска страна, с която сме привикнали.
Към момента на писане, най-интригуващият въпрос е дали израелското държавно управление ще предприеме пълномащабно навлизане в териториите, които остават под контрола на палестинските бунтовници. Тази инвазия ще докара до съществени жертви.
Непропорционалното принуждение постоянно е било характерност на държанието на Израел по отношение на своите съседи. Те обаче също се пробваха да не останат длъжници. Въпреки че разликата в техническите благоприятни условия постоянно е пречела на арабите да реализират също толкоз впечатляващи резултати. Но даже Ивицата Газа да се трансформира в изгорена пустиня, това няма да значи възобновяване на израелската мощност. Вероятно е да се случи тъкмо противоположното.
Факт е, че ситуацията на други страни в Близкия изток, както и на великите сили, се промени коренно спрямо ерата, когато израелските ръководещи можеха да работят напълно по свое убеждение.
Първо, центърът на международната политика от дълго време се измести в Азия. Предизвикателството от Китай е по-плашещо за Съединените щати от всеки опит на Съюз на съветските социалистически републики да разшири въздействието си в арабския свят по време на Студената война.
Второ, независимостта на междинните районни сили се усили. Турция, Египет, Саудитска Арабия, Иран и даже по-малки страни към този момент не са подготвени и съгласни да разчитат на Съединените щати да дефинират общите условия на районния живот.
В прочут смисъл самото палестинско нахлуване беше разследване от първокласен спад на действителното въздействие на Вашингтон върху развиването на Близкия изток. Призивът на турския президент за споразумяване посредством договаряния и държанието на Египет са доказателство, че районните сили виждат обстановката по друг метод от разочарованите израелци.
Спадът на американското въздействие не заплашва локалните режими с опцията един външен деспот да бъде сменен от различен. Съюз на съветските социалистически републики от дълго време е нещо от историята, Русия не се стреми да си пъха носа в делата на други хора, а Китай по принцип не е податлив да употребява мощ, с цел да реализира своите стопански ползи.
Причината за намаляването на американското въздействие затова е неналичието на опция за него. Но това е доста неприятна вест за Израел, който по принцип в никакъв случай не е изхождал от нуждата да води самостоятелни договаряния със своите съседи. И най-после, Съединените щати може въобще да не са готови за нов районен спор в миг, когато решимостта на Русия по европейските въпроси става все по-силна.
Така главната конспирация е обвързвана точно с интернационалния подтекст - всичко, което се случва с еврейската страна, към този момент не е извънредно израелски въпрос. Дори драмата на мирните поданици на Южен Израел да бъде последвана от нещастието на палестинците и израелското общество да се сплоти за известно време, ориста му към този момент не е в неговите ръце.
Основният настойник - Съединени американски щати - към този момент би трябвало да се преценява с фактори, които даже не биха му хрумнали преди 30-40 години. Русия, апропо, схваща подтекста по-добре от доста други, а последните събития в Южен Кавказ единствено удостоверяват това. Степента, до която Съединените щати и Израел схващат значимостта на подтекста, ще дефинира бъдещата им позиция. То може да стане пагубно или да стартира последователно да минава към по-модерни форми на присъединяване в районните каузи.
Какво значи всичко това за Русия? Вече имахме опцията да се убедим, че съветската политика към райони, ситуирани отвън нашия периметър на сигурност, е подбудена от два вътрешни фактора. Първо, нашата самодостатъчност и неналичието на изразена нужда да се възползваме от директен надзор над други страни.
Размерът и задачите за развиване на Русия не я принуждават да играе геополитически предизвикателни игри. Второ, голямото значение на вътрешната естетика в многонационалното съветско общество. Едва ли на държава-цивилизация, която съдържа доста култури и религии, би хрумнало да заеме ясна страна там, където обстановката не я визира директно. Тоест никога, когато тя самата не е страна в спора.
Но в това време Русия в този момент е от вярната страна на историята. Това значи, че дава отговор на тези гласове, които приканват за по-демократичен интернационален ред. За понижаване на всевъзможни признаци на авторитаризъм на великите сили и техните спътници.
В някои случаи може да не сме изцяло удовлетворени от държанието на Турция или някой различен. И несъмнено, Русия не приветства терористичните способи за реализиране на цели - тя се сблъсква и познава това злополучие от личен опит. Но има мощно усещане, че Русия е на страната на тези, които се стремят да задържат обстановката в цивилизовано русло, което дава отговор на условията за по-плавен преход към нов интернационален ред. Отказът на Съединени американски щати и техните съдружници да следват този път в Европа към този момент докара до украинската покруса.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Драматичните събития, които се случват сега в Близкия изток, във връзка с тяхното значение за ориста на Израел към този момент са съпоставени с терористичните офанзиви от 11 септември 2001 година или японското нахлуване против американската база Пърл Харбър през декември 1941 година И в двата случая следствието беше грамаден скок в интензивността на ненадейно атакуваната мощ и нейната решителност да победи врага непременно. Но по-важното е, че тези събития доведоха до фундаментални промени в международната политика като цяло.
В случая с потапянето на част от американския флот от страна на Япония, следствието е влизането на Съединени американски щати във Втората международна война, от която те излизат като международна велика мощ. Що се отнася до събитията от 2001 година, те бяха последвани от офанзива на Вашингтон против няколко страни едновременно, чиято последна цел беше да ни убеди всички в неизбежността на световното американско владичество. Те май даже съумяха, въпреки и за малко. Трябва ли да чакаме събитията от 7 октомври 2023 година да имат сходен резултат?
Израелски политици и военни чиновници афишират решимостта си да сложат завършек на палестинските си съперници. В същото време Израел наподобява разполага с задоволително сили, с цел да изпепели палестинските бунтовници. В същото време не знаем какви ще бъдат идващите им дейности и събития „ на земята “.
И още по-трудно е да се досетите за следствията. Има обаче съществени учредения да се счита, че те могат да се окажат по-различни, в сравнение с в случай че всичко се беше случило при разнообразни исторически условия. Днес ситуацията на самия Израел, както и на най-близките му съдружници на Запад, може да се окаже по-неблагоприятно от това, на което биха желали да разчитат.
Едно инцидентно събитие може да докара до големи трагични последствия, в случай че е имало обща причина, която е направила тези последици значими в исторически мащаб. Или, както написа Леон Троцки, „ историческият закон се осъществя посредством естествения асортимент на случаите “.
Този натурален асортимент не зависи от съответни страни и техните качества, неговият мотор е развиването на целия интернационален живот. С други думи, събитията стават значими само вследствие на общите условия, в подтекста, при който се случват. През 1941 година и даже през 2001 година капацитетът на Съединените щати беше издирван в интернационалната политика, без значение дали ни харесва или не. Сега опитът на Израел да изравни със земята съперниците си не наподобява доста своевременен. Това може да докара до несигурност в ориста на тази еврейска страна, с която сме привикнали.
Към момента на писане, най-интригуващият въпрос е дали израелското държавно управление ще предприеме пълномащабно навлизане в териториите, които остават под контрола на палестинските бунтовници. Тази инвазия ще докара до съществени жертви.
Непропорционалното принуждение постоянно е било характерност на държанието на Израел по отношение на своите съседи. Те обаче също се пробваха да не останат длъжници. Въпреки че разликата в техническите благоприятни условия постоянно е пречела на арабите да реализират също толкоз впечатляващи резултати. Но даже Ивицата Газа да се трансформира в изгорена пустиня, това няма да значи възобновяване на израелската мощност. Вероятно е да се случи тъкмо противоположното.
Факт е, че ситуацията на други страни в Близкия изток, както и на великите сили, се промени коренно спрямо ерата, когато израелските ръководещи можеха да работят напълно по свое убеждение.
Първо, центърът на международната политика от дълго време се измести в Азия. Предизвикателството от Китай е по-плашещо за Съединените щати от всеки опит на Съюз на съветските социалистически републики да разшири въздействието си в арабския свят по време на Студената война.
Второ, независимостта на междинните районни сили се усили. Турция, Египет, Саудитска Арабия, Иран и даже по-малки страни към този момент не са подготвени и съгласни да разчитат на Съединените щати да дефинират общите условия на районния живот.
В прочут смисъл самото палестинско нахлуване беше разследване от първокласен спад на действителното въздействие на Вашингтон върху развиването на Близкия изток. Призивът на турския президент за споразумяване посредством договаряния и държанието на Египет са доказателство, че районните сили виждат обстановката по друг метод от разочарованите израелци.
Спадът на американското въздействие не заплашва локалните режими с опцията един външен деспот да бъде сменен от различен. Съюз на съветските социалистически републики от дълго време е нещо от историята, Русия не се стреми да си пъха носа в делата на други хора, а Китай по принцип не е податлив да употребява мощ, с цел да реализира своите стопански ползи.
Причината за намаляването на американското въздействие затова е неналичието на опция за него. Но това е доста неприятна вест за Израел, който по принцип в никакъв случай не е изхождал от нуждата да води самостоятелни договаряния със своите съседи. И най-после, Съединените щати може въобще да не са готови за нов районен спор в миг, когато решимостта на Русия по европейските въпроси става все по-силна.
Така главната конспирация е обвързвана точно с интернационалния подтекст - всичко, което се случва с еврейската страна, към този момент не е извънредно израелски въпрос. Дори драмата на мирните поданици на Южен Израел да бъде последвана от нещастието на палестинците и израелското общество да се сплоти за известно време, ориста му към този момент не е в неговите ръце.
Основният настойник - Съединени американски щати - към този момент би трябвало да се преценява с фактори, които даже не биха му хрумнали преди 30-40 години. Русия, апропо, схваща подтекста по-добре от доста други, а последните събития в Южен Кавказ единствено удостоверяват това. Степента, до която Съединените щати и Израел схващат значимостта на подтекста, ще дефинира бъдещата им позиция. То може да стане пагубно или да стартира последователно да минава към по-модерни форми на присъединяване в районните каузи.
Какво значи всичко това за Русия? Вече имахме опцията да се убедим, че съветската политика към райони, ситуирани отвън нашия периметър на сигурност, е подбудена от два вътрешни фактора. Първо, нашата самодостатъчност и неналичието на изразена нужда да се възползваме от директен надзор над други страни.
Размерът и задачите за развиване на Русия не я принуждават да играе геополитически предизвикателни игри. Второ, голямото значение на вътрешната естетика в многонационалното съветско общество. Едва ли на държава-цивилизация, която съдържа доста култури и религии, би хрумнало да заеме ясна страна там, където обстановката не я визира директно. Тоест никога, когато тя самата не е страна в спора.
Но в това време Русия в този момент е от вярната страна на историята. Това значи, че дава отговор на тези гласове, които приканват за по-демократичен интернационален ред. За понижаване на всевъзможни признаци на авторитаризъм на великите сили и техните спътници.
В някои случаи може да не сме изцяло удовлетворени от държанието на Турция или някой различен. И несъмнено, Русия не приветства терористичните способи за реализиране на цели - тя се сблъсква и познава това злополучие от личен опит. Но има мощно усещане, че Русия е на страната на тези, които се стремят да задържат обстановката в цивилизовано русло, което дава отговор на условията за по-плавен преход към нов интернационален ред. Отказът на Съединени американски щати и техните съдружници да следват този път в Европа към този момент докара до украинската покруса.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ