Louis Vuitton, митата и провалът на „Made in USA
Всичко, което създават, се разпада още преди да е готово — по този начин наподобява Америка в серия подигравателни AI видеа, които циркулират в китайските обществени мрежи. Работници с наднормено тегло, останки от пица и кола на бюрото и лозунгът Make America Strong Again допълват гротеската. Докато видеото се подиграва с концепцията за „ Made in USA “, действителността в един първокласен цех в Тексас я прави обезпокоително правдоподобна.
The Chinese internet sphere is now pumping out one mean-spirited anti-American AI video after another
— Visegrád 24 (@visegrad24)
През 2019 година основният изпълнителен шеф на LVMH Бърнард Арно и тогавашният президент Доналд Тръмп откриват нов цех на Louis Vuitton в Тексас. Проектът планува произвеждане на първокласни чанти в Съединени американски щати и основаване на 1000 нови работни места. Шест години по-късно резултатите са надалеч от предстоящите.
Разследване на Reuters, основано на изявленията с 11 някогашни чиновници и вътрешни документи, демонстрира, че заводът в Алварадо е измежду най-слабо представящите се в световната мрежа на Louis Vuitton. Това се удостоверява от вътрешни ранглисти, представени от медията.
Основните проблеми включват липса на квалифицирани кожари, високо текучество и чести неточности при рязане и сглобяване. До 40% от кожите се разхищават — двойно повече от междинното за промишлеността, настояват някогашни чиновници.
Заводът създава най-вече по-опростени модели като Neverfull, Metis, Felice и Carryall. Всички излизат с етикет Made in USA, само че съгласно голям брой източници качеството постоянно не дава отговор на стандартите на марката.
Моделът Carryall
Някои служащи споделят, че са били принуждавани да прикриват недостатъци посредством така наречен „ размразяване “ — техника, при която с нагорещена игла или железен инструмент се заглажда или разтапя кожата или платът, с цел да се прикрият дупки, повреден тегел или неравности. Това е неофициална процедура, която компрометира направата, само че съгласно четирима някогашни чиновници, с които Reuters приказва, е била мълчешком толерирана от някои ръководители.
Ръководството на Louis Vuitton признава, че е имало сходен случай през 2018 година, обвързван с съответен управител, който към този момент не е част от компанията.
Заплащането в завода стартира от $13 на час, като през 2024 година доближава $17. Минималното почасово заплащане в Тексас е $7.25. Въпреки обещанието за 1000 работни места, към февруари 2025 година броят на чиновниците е под 300 — доказано и от сегашни представители на Louis Vuitton пред Reuters.
Компанията продължава да влага. Изградена е втора индустриална база за $23.5 млн. Планира се и закриване на един от заводите в Калифорния до 2028 година, като на чиновниците е препоръчано да се реалокират в Тексас или да изоставен. „ Подценихме дистанцията сред Калифорния и Тексас “, признава индустриалният шеф Лудовик Поушар в изявление за Reuters.
Обучението в завода следва европейския модел – шест седмици базова подготовка, след което – менторство. Но съгласно някои някогашни чиновници времето е незадоволително, а натискът – несъразмерен. Това е довело до овакантяване на част от новоназначените.
LVMH получава обилни данъчни облекчения — в това число 75% понижение на имотния налог за 10 години. Според документи, получени от Reuters посредством публични претенции за достъп до информация, компанията чака да спести към $29 млн. от тези облекчения.
Проектът в Тексас цели да понижи зависимостта от европейското произвеждане и да избегне възможни мита върху стоките от Европейски Съюз. Но следствието на Reuters демонстрира, че преместването на занаятчийска традиция в промишлен подтекст и друга културна среда остава мъчно — даже когато става дума за най-престижните чанти в света.
The Chinese internet sphere is now pumping out one mean-spirited anti-American AI video after another
— Visegrád 24 (@visegrad24)
През 2019 година основният изпълнителен шеф на LVMH Бърнард Арно и тогавашният президент Доналд Тръмп откриват нов цех на Louis Vuitton в Тексас. Проектът планува произвеждане на първокласни чанти в Съединени американски щати и основаване на 1000 нови работни места. Шест години по-късно резултатите са надалеч от предстоящите.
Разследване на Reuters, основано на изявленията с 11 някогашни чиновници и вътрешни документи, демонстрира, че заводът в Алварадо е измежду най-слабо представящите се в световната мрежа на Louis Vuitton. Това се удостоверява от вътрешни ранглисти, представени от медията.
Основните проблеми включват липса на квалифицирани кожари, високо текучество и чести неточности при рязане и сглобяване. До 40% от кожите се разхищават — двойно повече от междинното за промишлеността, настояват някогашни чиновници.
Заводът създава най-вече по-опростени модели като Neverfull, Metis, Felice и Carryall. Всички излизат с етикет Made in USA, само че съгласно голям брой източници качеството постоянно не дава отговор на стандартите на марката.
Моделът Carryall Някои служащи споделят, че са били принуждавани да прикриват недостатъци посредством така наречен „ размразяване “ — техника, при която с нагорещена игла или железен инструмент се заглажда или разтапя кожата или платът, с цел да се прикрият дупки, повреден тегел или неравности. Това е неофициална процедура, която компрометира направата, само че съгласно четирима някогашни чиновници, с които Reuters приказва, е била мълчешком толерирана от някои ръководители.
Ръководството на Louis Vuitton признава, че е имало сходен случай през 2018 година, обвързван с съответен управител, който към този момент не е част от компанията.
Заплащането в завода стартира от $13 на час, като през 2024 година доближава $17. Минималното почасово заплащане в Тексас е $7.25. Въпреки обещанието за 1000 работни места, към февруари 2025 година броят на чиновниците е под 300 — доказано и от сегашни представители на Louis Vuitton пред Reuters.
Компанията продължава да влага. Изградена е втора индустриална база за $23.5 млн. Планира се и закриване на един от заводите в Калифорния до 2028 година, като на чиновниците е препоръчано да се реалокират в Тексас или да изоставен. „ Подценихме дистанцията сред Калифорния и Тексас “, признава индустриалният шеф Лудовик Поушар в изявление за Reuters.
Обучението в завода следва европейския модел – шест седмици базова подготовка, след което – менторство. Но съгласно някои някогашни чиновници времето е незадоволително, а натискът – несъразмерен. Това е довело до овакантяване на част от новоназначените.
LVMH получава обилни данъчни облекчения — в това число 75% понижение на имотния налог за 10 години. Според документи, получени от Reuters посредством публични претенции за достъп до информация, компанията чака да спести към $29 млн. от тези облекчения.
Проектът в Тексас цели да понижи зависимостта от европейското произвеждане и да избегне възможни мита върху стоките от Европейски Съюз. Но следствието на Reuters демонстрира, че преместването на занаятчийска традиция в промишлен подтекст и друга културна среда остава мъчно — даже когато става дума за най-престижните чанти в света.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ