Иван Матанов: Обичам Пловдив, защото има страхотни поети
„ Всичко което помня “ се побира в една сълза, съобщи редакторът на стихосбирката Стойо Вартоломеев
Десетки фенове на поезията се събраха на представянето на новата стихосбирка на Иван Матанов –„ Всичко, което помня “ в книжарница „ Хермес “ в Пловдив. Сред тях да чуят стиховете му и да получат подпис пристигнаха изтъкнатата поетеса и издател Божана Апостолова, писателят Недялко Славов и основният редактор на „ Марица “ Руси Чернев.
„ Иван Матанов е извънреден стилист. Така са изпипани стихотворенията, че думата не можеш да я преместиш. Той има доста мощна креативна самодисциплина. Идилична, мъдра и носталгична книга. „ Всичко, което помня “ се побира в една сълза “, съобщи на представянето издателят Стойо Вартоломеев, който е и редактор на книгата.
По думите му се е получила една доста забавна и добра книга. „ Защо 33 стихотворения? Те бяха малко повече. Книгата има антологичен темперамент – подборка на остарели стихове и нови неща. Затова взех решение да заложим на концепцията за 33 – знакова цифра на зрелостта. Освен това и двамата с Матанов се оказахме на по 33 еврогодини “, акцентира той.
Вартоломеев напомни, че той е бил редактор и на първата стихосбирка на поета - „ Аванс за трубадура “, издадена през 1982 година, и от този момент датира литературното му другарство с Матанов.
„ По това време време имаше подредба за другите видове лирика – априлска, патриотична, имаше и така наречен „ тихи поети “. Това е второто потомство след априлските поети, които бяха доста гръмки в писанията си. Към „ тихите “ се причисляваха поети като Борис Христов, Иван Цанев, Владимир Попов, Катя Йосифова и Иван Матанов. За тях се знаеше, че пишат приглушено, вгледани в себе си и в своята орис, и не обръщат задоволително внимание на обществените аспекти на живота. Наскоро прочетох в интернет едно мнение което ме разсмя: „ Какво време настана: гръмките поети ги няма, оцеляха тихите “, уточни редакторът.
Според него не са доста създателите, които са оцеляха от това време. „ Времето е най-хубавият другар на създателя и негов максимален зложелател. Времето погреба доста писатели през последните 30 години, само че запази други. След дългогодишната си процедура на публицист, пред нас стои един от тихите поети, който продължава да написа “, заключи Стойо Вартоломеев.
„ Доста се вълнувам, тъй като ние публицистите не сме привикнали да ни се оказва внимание и когато се случва, се усещаме много необичайно. Искам да благодаря на Стойо за редакторската работа и на издателство „ Хермес “. Сега разбрах за какво толкоз доста обичам Пловдив – тъй като тук има страхотни поети и писатели, които са и мои другари “, сподели разчувствуван Иван Матанов. Той прочете определени стихотворения пред пловдивската аудитория.
Десетки фенове на поезията се събраха на представянето на новата стихосбирка на Иван Матанов –„ Всичко, което помня “ в книжарница „ Хермес “ в Пловдив. Сред тях да чуят стиховете му и да получат подпис пристигнаха изтъкнатата поетеса и издател Божана Апостолова, писателят Недялко Славов и основният редактор на „ Марица “ Руси Чернев.
„ Иван Матанов е извънреден стилист. Така са изпипани стихотворенията, че думата не можеш да я преместиш. Той има доста мощна креативна самодисциплина. Идилична, мъдра и носталгична книга. „ Всичко, което помня “ се побира в една сълза “, съобщи на представянето издателят Стойо Вартоломеев, който е и редактор на книгата.
По думите му се е получила една доста забавна и добра книга. „ Защо 33 стихотворения? Те бяха малко повече. Книгата има антологичен темперамент – подборка на остарели стихове и нови неща. Затова взех решение да заложим на концепцията за 33 – знакова цифра на зрелостта. Освен това и двамата с Матанов се оказахме на по 33 еврогодини “, акцентира той.
Вартоломеев напомни, че той е бил редактор и на първата стихосбирка на поета - „ Аванс за трубадура “, издадена през 1982 година, и от този момент датира литературното му другарство с Матанов.
„ По това време време имаше подредба за другите видове лирика – априлска, патриотична, имаше и така наречен „ тихи поети “. Това е второто потомство след априлските поети, които бяха доста гръмки в писанията си. Към „ тихите “ се причисляваха поети като Борис Христов, Иван Цанев, Владимир Попов, Катя Йосифова и Иван Матанов. За тях се знаеше, че пишат приглушено, вгледани в себе си и в своята орис, и не обръщат задоволително внимание на обществените аспекти на живота. Наскоро прочетох в интернет едно мнение което ме разсмя: „ Какво време настана: гръмките поети ги няма, оцеляха тихите “, уточни редакторът.
Според него не са доста създателите, които са оцеляха от това време. „ Времето е най-хубавият другар на създателя и негов максимален зложелател. Времето погреба доста писатели през последните 30 години, само че запази други. След дългогодишната си процедура на публицист, пред нас стои един от тихите поети, който продължава да написа “, заключи Стойо Вартоломеев.
„ Доста се вълнувам, тъй като ние публицистите не сме привикнали да ни се оказва внимание и когато се случва, се усещаме много необичайно. Искам да благодаря на Стойо за редакторската работа и на издателство „ Хермес “. Сега разбрах за какво толкоз доста обичам Пловдив – тъй като тук има страхотни поети и писатели, които са и мои другари “, сподели разчувствуван Иван Матанов. Той прочете определени стихотворения пред пловдивската аудитория.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ