“Всичко, което ни ужасява, се нуждае от любовта ни. –

“Всичко, което ни ужасява, се нуждае от любовта ни. ” – Р.М.Рилке

Неизменно се сблъскваме с тях. Повтарящите се модели са толкоз ясни и отчетливи, че когато най-накрая им обърнем внимание, ни идва да се плеснем по челото и да си кажем “Ама по какъв начин не го виждах до момента, това нещо обезверено се пробва да ми притегли вниманието!!! ”

Винаги има външен дразнител. Партньорът, сътрудника, шефът, или някой другар. Или пък непознатият, който те засича на кръстовището. Провокират те по един и същи метод – с деяние, жест, насмешка, с остра имитация, със забележка – и на мига провокират ответната реакция в теб. Настоятелно и поредно попадаш в обстановки където наблюдаваш живот, метод на мислене и дейности в хора към теб, които ги тласкат към безспорна бедност, последна прозорливост и съревнование които притеглят силата на мизерия. И се противиш, риташ, възмущаваш, искаш да се отръскаш от тези хора като от кал полепнала по облеклата ти. Друг пък те подиграва, пробва да ти вмени възприятие за виновност, въвлича те в словесни борби.
И гневът напира, раздразнителността избухва, задушаващото огнено кълбо стяга слънчевия сплит, пълзи към гърлото и стиска с всички сили. Избухваш, връзваш се, отговаряш, влизаш в играта на пинг-понг. Една и съща провокация – една и съща реакция. И по този начин до безспир.

Докато.. единствено до момента в който стигнеш до оня миг на осъзнаване, когато нещо ти проблясва и си казваш:

“Чакай малко, ТУК ИМА НЕЩО ЗА МЕН ”

Банално в действителност, всичко го знаем, само че не постоянно го виждаме! Но щом тези хора ме нервират и предизвикат реакция в мен, значи в тази обстановка има нещо за мен! УРА! ВЪЗМОЖНОСТ! Възможност да погледна с нов взор. Да огледам обстановката. Да схвана какви спусъци дърпа в мен държанието на този човек насреща, каква скрита и потайна рана и несъзнателен модел имам, че ме визира по този начин мощно? Може пък тъкмо тук се крие решението на други мои (уж) огромни проблеми и персонални драми в които буксувам? Само в случай че се вгледам в повтарящата се преживелица и в реакцията която провокира тя в мен!

И тук имам благоприятни условия доста! Да се вмъкна в обувките на другия и да видя света през неговите очи, да го схвана и по този начин да го приема. Да се смиря, да намеря дребното положително в него и в обстановката и да ги обикна! Да проследя зараждащата реакция, мисли и страхове и да видя къде ме водят. Да стартира да разнищвам кълбото.

Досегашните ми реакции са построили такива мощни синаптични връзки, та нервната система работи като часовник. Дразнението Х провокира реакцията Y. Неизменно! За елементи от секундата! И тези/този (!*@!()§№ човек още веднъж ме провокира, и още веднъж ме вкарва в нежелани от мен обстановки и шаблони! И това ме влудява! Бесен съм! Искам да се боря, да се пазя, да диспутирам, да го разоблича,  да го оборя, да го спра!

СТОЙ! ОГЛЕДАЙ съдебна експертиза! ТОВА Е ПОВТАРЯЩ съдебна експертиза МОДЕЛ ! И той се повтаря, и ще се повтаря до момента в който най-накрая му обърна внимание и потърся урока си в него. Докато се пресегна и взема лекарството си.

Разбери, че всяка една обстановка с която се бориш, на която се противопоставяш, която осъждаш, критикуваш, възмущаваш се, или от която бягаш – ще се връща към теб, още веднъж и още веднъж, с неизменност и възходяща мощ.

Днес още веднъж имам опция – обстановката поражда, а аз мога да избера да отвръщам по друг метод. Да огледам дразнителя, надигащата се в мен реакция… и опцията да отвръщам друго. Да приема това което ме възмущава, да му дам опция да съществува без да ме допира, без да го подлагам на критика и съдя, да се усмихна на индивида насреща и да не давам отговор на провокацията, да не влизам в спречкване. Какво значи да приема – мнозина си задават този въпрос и не знаят какво значи да приемеш. Това значи да дадеш разрешение на обстановката да съществува. Да зачетеш правото й на битие, да й позволиш да я има в пространството, без да я категоризираш и опитваш да се биеш с нея. Приемам. И колкото и да ми е мъчно – да опитам да намеря хубавото, положителното нещо, да го обикна, да го осветля с вътрешната си светлина, внеса там обич. Просто защото АЗ СЪМ ЛЮБОВ.

И малко по малко отрицателният модел се видоизменя, избледнява, или просто към този момент не го виждаме – тъй като сме взели от него каквото би трябвало. И незабелязано продължаваме нататък, до момента в който един ден се огледаме и осъзнаем, че той към този момент не участва в живота ни. Онази остаряла болежка е изцелена, още една част от ненужния товар е изхвърлен, а погледът ни – доста по-ясен.

Можем го