“Всичко, което е истинско,... може да бъде тихо. Тихо зреят плодовете. Листата

“Всичко, което е същинско,...
може да бъде безшумно.

Тихо зреят плодовете.
Листата падат леко.
Безмълвно снегът ги покрива,
кротко замръзва езерото —
настъпва гибелта като сън.

Зачатието е безмълвно.
Слънчевите лъчи не крещят.
Никой не чува, когато снегът се топи.
Всички треви от земята израстват —
безмълвно.
Когато пъпките се разтварят,
не гърми.

Всичко, което е същинско,
може да бъде безшумно. ”