Всичко е възможно, когато наистина го искашТимът на Нефтохимик 2010

Всичко е допустимо, когато в действителност го искаш

Тимът на Нефтохимик 2010 (Бургас) вдигна шеста купа в елита при мъжете. 

Воденият от Атанас Петров отбор надви над Хебър (Пазарджик) след тежка крайна серия с 3:2 триумфа.

Голямата звезда на първенците Аксел Трухчев, който се представяше повече от чудесно през целия сезон, заслужи две оценки - за Играч на мача и MVP на финалите.

Френският ас с български корени даде искрено изявление за BGvolleyball.com, в което приказва за страстите към финала, жертвите, които е правил през сезона, премиите, както и въпросът, който вълнува доста от почитателите в последно време - би ли играл за България. Тези и още любопитни разкрития - прочетете в идващите редове:

Стана първенец с Нефтохимик 2010. Какви са страстите?

Усещането е необикновено, в действителност още не мога да допускам, че успяхме. Може би ще са ми нужни още няколко дни, с цел да осъзная изцяло нещата, по този начин да се каже.

Не съумя да триумфираш на рождения си ден, само че се случи малко по-късно. Получавал ли си по-хубав подарък в миналото?

Това беше моята тъжна история. Вярвах, че откакто водим с 2:0 победи, ще бъдем първенци в деня на моя рожден ден. Но… Бог имаше други проекти за нас. И той реши това да се случи на 2 май. (смее се) Така че... Не мога да се оплача в този момент.

Преди третия мач, който играхте на рождения ти ден, сподели, че ще дадеш 500 % от себе си, и го направи.

Да, в този мач дадох своите 500% във всеки детайл. Но по-късно, когато загубихме, се усещах доста празен от вътрешната страна за четвърти мач - без сила, без мощ. Бях в действителност отчаян. Но по-късно си дадохме малко отмора и си свършихме работата два дни по-късно.



Оправдаха ли се всички жертви, които със съотборниците ти правихте през сезона?

Да, несъмнено се отплати всичко, което не правихме - не купонясвахме, не ходехме по питейни заведения, бяхме доста съществени. Всеки ден се опитвахме да се възстановим за идващия. Скучно е, тъй като не живееш естествен живот като другите хора, само че това е моят „ естествен живот “ през сезона. Прекарвах своето " свободно време " с Жоро Петров, той е доста сериозен човек. Така че непрекъснато се мотивираме един различен да бъдем по-добри всякога.

Цялата упорита работа във фитнеса през почивните дни също се отплати. Понякога не искаш да вдигаш тежести, а да си останеш у дома. Но нямаш избор. Това е дисциплината. Не можеш да постигнеш нещо, в случай че не си порядъчен. И в действителност тимът ни беше подобен, доста порядъчен.



С какво смяташ, че пречупихте съперника?

Променяхме темпото на нашата офанзива в последния мач, опитвахме се да играем по-отворено. И Иван направи най-хубавия мач, с цел да спечелим, дружно с Балабанов. И двамата се показаха необикновено в петия дуел.

Посвещаваше всички победи на починалия ти дядо, поради който бе в България, в този момент и купата.

Да. Това е за дядо ми. След Суперкупата отидох на гроба му и му споделих: всички ще запомнят името ти тази година, тъй като аз ще стана първенец. Изгубихме мача за Суперкупата предния ден, Хебър ни унищожи, осем месеца по-късно обаче станахме първенци. Така че...трябва да вярваш, в случай че искаш нещо - от време на време би трябвало да насочиш кармата към положителната страна.



Твоят татко бе непроменяемо до теб в решителните дуели, той по какъв начин се усеща след страхотния край?

Той е горделив, доста горделив, че успяхме. Горд, тъй като се опасяваше преди да подпиша в България, мислеше, че ще вървя всяка седмица по клубовете. (смее се) Но аз му споделих, че в никакъв случай няма да дойда в България заради тази причина. И му го потвърдих.

Дойдох в страната му и дружно с моя тим записахме имената си в историята. Така че, да, той е доста горделив.

Не мога да не попитам и за нещо, което значително хора са забелязали - каква е символиката на цифрите, които пишеше на едната си китка?

Това е особено нещо преди всеки мач - статистикът Лазар Лазаров пишеше цифри на китките ми. Но би трябвало да питаш него за какво е правил това. Той може да изясни (смее се).



Най-яркият ти спомен от сезона, с изключение на мача за купата?

Мачът във Варна на 17 декември. За дядо ми. Той трябваше да пристигна на този мач. Но... животът бе решил друго.



След финала получи цели две оценки - за MVP и Играч на публиката. Какво за теб са тези награди?

Щастлив съм, само че същинската ми цел беше шампионската купа. Индивидуалните награди са хубаво нещо, с цел да покажат на хората, които в никакъв случай не имат вяра в теб, че всичко е допустимо, когато в действителност го искаш.

И в този момент тези хора ми изпращат поздравления. Не съм най-талантливият състезател, тъй като всички момчета от моето потомство са в националния тим. Но! Знам, че някой си мисли, че съм работлив. И знам къде отивам. Най-важното е да знаеш каква е твоята цел. И съм 100% сигурен, че един ден ще реализира това, което желая. Може би ще отнеме повече време, само че съм подготвен за това.



Много хора ти се радват откровено и се вълнуват дали би играл за България. Въпрос, който евентуално получаваш за следващ път тези дни.

Не знам дали се интересуват от мен, само че в случай че имам опция да го направя, ще я употребявам. Това са моите корени. Ако ме харесват, в случай че мога да оказа помощ - ще го направя. Ще дам всичко от себе си и ще бъде чест за мен.

Освен любовта на почитателите, завоюва и същински другари измежду съотборниците си. С кой от тях си непосредствен (освен Жоро Петров)?

Да, завоювах доста другари в тима - Иван, Лазар, Балабанов и други, всички те са доста много благи хора. Тази година беше наслаждение да работя с положителни момчета като тях. Никой от тях не беше тук, с цел да основава проблеми. Създаваше се позитивно въодушевление всякога.



Също по този начин завоювах другари отвън тима на Нефтохимик. Георги Братоев, Валентин Братоев също доста ми помогнаха, постоянно ме окуражаваха, когато ми беше мъчно. И няма да не помни за това. Наистина положителни хора.

Освен това с Алексиев (б.р. Тодор Алексиев) си звъняхме постоянно, с цел да приказваме за волейбол и други неща от живота. Също по този начин той в действителност ме стимулира да бъда по-добър и се опита да ме направи по-силен, мислейки за бъдещето. Хора, които не познавах преди да дойда в България, и ми помогнаха доста. Така че в никакъв случай няма да не помни за това.



Впечатленията ти от работата с Атанас Петров?

Атанас ме направи по-спокоен тази година, тъй като съм доста експлозивен човек. Разбира се, мога да се управлявам. Но с треньор със умерено отношение всякога е по този начин. Това оказва помощ. Той ми даде свободата и увереността да се развъртвам като състезател. Когато дойде, той не промени нищо от уменията ми, само че видя някои неща, които да поправя. И това беше доста хубаво, също по този начин може да се приказва доста елементарно с него. Всеки път изслушва играчите. А това е значимо в един тим. Той е доста прелестен човек и спечелихме шампионата, тъй като си прави работата по верния метод.



Ако трябваше да опишеш сезона с Нефтохимик (който ти е първият отвън Франция) накратко, какво би споделил?

Година 1: Шампион.



Докъде стигна с проучването на българския език?

Ако би трябвало да приказвам, ще дам всичко от себе си, тази година работих единствено два месеца с учител. Но казусът за мен беше, че непрекъснато говорехме на британски с момчетата. Така, че нямаше по какъв начин да подобря българския си с тях. Говорех с другари на татко ми на български. Не перфектно, разбирам съвсем всичко, само че ще продължа да изучавам български. Това е език, който желая да знам съвършено.

Какво ти следва в идващите месеци след страхотния сезон?

Сега ще отида да видя фамилията си в Съединени американски щати, да се възстановя малко. И откакто се върна във Франция, три месеца ще упражнявам интензивно във фитнеса с моя треньор по физическа подготовка тук, с цел да се приготвя за  идващия сезон.



Какво искаш да кажеш на бургаските почитатели, пожелай им нещо?

Просто желая да им кажа: благодаря ви доста за невероятната атмосфера за плейофите. Без вас беше невероятно да спечелим против страхотни тимове като ЦСКА и Хебър. Да играеш тук в нашата зала не е елементарно, в случай че не е твоя. Така че ви благодаря доста за всичко и се надявам да продължите да мотивирате тима и през идващия сезон. Ще се забележим скоро.