Всичко е подготвено за старта на първата пилотирана мисия до

Всичко е квалифицирано за старта на първата пилотирана задача до Луната от половин век насам – планувана за 1 април, както оповестиха от НАСА при започване на март. За очевидците на първите стъпки в завладяването на земния сателит паралелът сред историческата Apollo 8 от 1968 година и идната Artemis II е неминуем. Шест десетилетия по-късно светът още веднъж е в очакване на лунно съревнование, само че при радикално изменена геополитика. Днес съветското присъединяване в конкуренцията на практика отсъства (за разлика от китайското), а характерният за епохата на Apollo пионерски дух е отстъпил място на друг вид стратегическо обмисляне.

Концепцията за тази лунна експедиция се ражда през лятото на 1968 година по самодейност на Джордж Лоу, началник на програмата Apollo. Първоначалният проект планува изпитателен полет на командния модул в земна орбита през октомври, последван от втори – с присъединяване на лунния модул. Когато излиза наяве, че лунният модул няма да бъде подготвен преди пролетта, графикът се оказва заплашен, а с него и амбициозната цел на Джон Ф. Кенеди за кацане на Луната до края на десетилетието, написа El País.

Междувременно американското разузнаване засича руската суперракета Н-1 на космодрума Байконур. Макар тя към момента да не е подготвена за полет, рискът е огромен: Съюз на съветските социалистически републики би могъл да изстреля капсула „ Союз “ към Луната с по-леките ракети „ Протон “. Това не би било кацане, само че пропагандният резултат от първото циркулиране на Луната би бил пагубен за Съединени американски щати.

Лоу предлага самоуверен ход на управлението на НАСА: в случай че първият пилотиран тест на Apollo премине сполучливо, идната задача да се насочи непосредствено към Луната – без лунен модул. Само обиколка и завръщане.

Макар и белязана от компликации, първата пилотирана задача Apollo 7 приключва сполучливо. Екипажът страда от остри настинки, което, съчетано с напрежението в връзката с наземния надзор, води до първия „ протест “ на борда на галактически транспортен съд. Това обаче е тематика на друга история.

През ноември 1968 година НАСА публично удостоверява радикалната смяна в графика: Apollo 8, с екипаж Франк Борман, Джим Ловел и Уилям Андерс, ще потегли към Луната още през декември. Планът е те да прекарат Коледа там, където човешки крайник не е стъпвал. Спешността е подбудена от дейностите на Съюз на съветските социалистически републики, които към този момент са изпратили две безпилотни задачи по същата траектория. На борда им са костенурки, мухи и растения – първите земни организми, достигнали лунната орбита.

От днешна позиция задачата наподобява извънредно рискована. Без лунен модул, който да послужи като „ избавителна лодка “, командният модул зависи напълно от главния си мотор както за нахлуване в орбита, по този начин и за завръщане към Земята. Резервен вид просто не съществува, а всяка техническа щета би била съдбовна.

Мисията Artemis II е изправена пред сходно предизвикателство, защото също не разполага с лунен модул. Разработването му е поверено на SpaceX, само че апаратът към момента не е подготвен за употреба. Преди да бъде сертифициран за полети с екипаж, модулът би трябвало да показва сполучливо безпилотно кацане и политане от Луната – стадий, който се чака най-рано през 2028 година

От НАСА обаче не са склонни да поемат крайните опасности от 1968 година Поради тази причина Artemis II няма да навлиза в лунна орбита, а ще следва траектория вид „ свободно завръщане “ под формата на осмица. Този проект планува прехвръкване над далечната страна на Луната и автоматизирано ориентиране към Земята, което подсигурява приземяването даже при възможен отвод на двигателните системи.

Основният приоритет на астронавтите ще бъде обстойната инспекция на всички системи – от камерите и навигационния компютър до новата тоалетна в кабината. Предвидени са и подготвителни маневри за доближаване и съединяване с последната степен на ракетата, които са основна част от подготовката за бъдещото кацане с Artemis III.

В НАСА към момента помнят сериозните усложнения с кораба Starliner на Boeing през 2024 година Тогава, при първия опит за съединяване, пет от моторите отхвърлиха заради течове и разяждане – случай, който прави прецизните проби на Artemis II сериозно значими.

Самите астронавти ще бъдат обект на огромни научни проучвания. В продължение на шест месеца те ще дават биологични проби за разбор на имунната система в галактическа среда, а по време на самия полет ще се наблюдават индикатори като качество на съня, равнища на стрес и промени в настроението.

Особено внимание се отделя на психическото им положение. Все отново малко на брой са хората, имали привилегията да пътуват в дълбокия космос и да следят със личните си очи – въпреки и за малко – далечната, невидима от Земята страна на Луната.