„Всичко е език“ и „Основни етапи от детството“ от Франсоаз Долто
„ Всичко е език “ (преводач: Кремена Сиракова, 168 стр., цена 18 лева.) съдържа една лекция, изнесена от Франсоаз Долто в Гренобъл пред психолози, лекари и обществени служащи, и отговорите ѝ на заложените от присъстващите въпроси от рода на: Как да се държим с децата при бракоразвод? И по какъв начин да се държим, в случай че не се разбираме, само че не се развеждаме? Да съобщим ли на детето, че е осиновено, и по кое време? Как да съобщим на детето, че сестричката му е умряла? Какво да кажем на детето за татко му, който е в пандиза? Как да кажем на детето, че е болно от неизлечима болест?
За разлика от някои от трудовете на Франсоаз Долто, написани на професионален диалект, значително недосегаем за любознателния четец, „ Всичко е език “ е четиво и за изкушените в региона на психоанализата, и за необятната аудитория. Както демонстрира заглавието, при цялото многообразие от тематики, наранени в книгата, се откроява изключителното значение на езика за построяването и развиването на детската персона. Ето какво споделя по този въпрос Франсоаз Долто:
Детето не знае, че е дете. Възрастният го учи, че това, което вижда, когато се гледа в огледалото, е неговият облик. Този облик обаче е друг от облика, който самото то си е построило въз основа на отношението на другите. За да израсне душевен, детето има потребност от освен това от ехтене на думите си и от отражение на облика си. То има потребност от среща с различен човек, който го почита, само че и показва разликата си. Затова е толкоз значимо да споделяме тъкмо какво усещаме, когато приказваме и с бебето, и с по-голямото дете. Чутите даже при раждането думи, изречени от авторитетни за детето хора, могат да повлияят върху бъдещето му държание.
„ Основни стадии от детството “ (преводач: Николина Жекова, 300 стр., цена 22 лева.) обгръща неиздадени публикации и изявленията на известната психоаналитичка – първата, „ която приказва с бебетата “. Основните стадии на детството са тези сериозни моменти в развиването на детето, през които то би трябвало да премине, преди да стане младеж и по-късно възрастен човек. Човешкото дете не е като новороденото на другите „ скотски типове “. То има потребности, надхвърлящи обикновената грижа за тялото му. Отношението на неговото обграждане оставя отпечатък върху целия му живот. Трябва да се отнасяме към детето като към „ почетен посетител “ в фамилията, споделя Долто, и пред него да не вършим нищо, което не бихме създали пред подобен посетител. Нито една дума, казана или премълчана, не е безобидна за неговото развиване. Езикът безусловно изтъкава неговата душeвност. Думите имат силата да градят, да разрушават, да потискат или лекуват човешкото създание. Такива са главните открития на психоанализата, приложени по незабравим метод в педиатрията, педагогиката и изкуството да общуваш с деца.
Франсоаз Долто (1908–1988) е измежду най-ярките имена на международната психоанализа – известна е като почитател на Фройд и съидейник на Лакан, само че се откроява с автентичен метод и ползи в региона на детската психиатрия. Уникално е възприятието ѝ за комизъм, както и умеенето ѝ да свежда психоаналитичната доктрина до наличие, налично за всеки родител. В България е известна със заглавията „ Основни стадии на детството ”, „ Когато се появи детето “, „ Всичко е език ”, „ Да приказваме за гибелта ”. През 2018 година „ Колибри “ издаде „ Каузата на децата ” – вероятно най-революционната от всички книги на френската визионерка. След огромния триумф на „ Каузата на децата “ Долто написва „ Каузата на юношите “, където продължава разбора си на съзряването на човешкото създание. „ Колибри “ издаде и „ Когато родителите се разделят “ – изчерпателен разбор на компликациите, изживявани от децата на разведени родители, а наскоро преиздаде „ Женската половост “, може би най-приносното произведение на Франсоаз Долто, в което тя обосновава построяването на така наречен несъзнателен облик на тялото и осмисля мястото му в езика.
За разлика от някои от трудовете на Франсоаз Долто, написани на професионален диалект, значително недосегаем за любознателния четец, „ Всичко е език “ е четиво и за изкушените в региона на психоанализата, и за необятната аудитория. Както демонстрира заглавието, при цялото многообразие от тематики, наранени в книгата, се откроява изключителното значение на езика за построяването и развиването на детската персона. Ето какво споделя по този въпрос Франсоаз Долто:
Детето не знае, че е дете. Възрастният го учи, че това, което вижда, когато се гледа в огледалото, е неговият облик. Този облик обаче е друг от облика, който самото то си е построило въз основа на отношението на другите. За да израсне душевен, детето има потребност от освен това от ехтене на думите си и от отражение на облика си. То има потребност от среща с различен човек, който го почита, само че и показва разликата си. Затова е толкоз значимо да споделяме тъкмо какво усещаме, когато приказваме и с бебето, и с по-голямото дете. Чутите даже при раждането думи, изречени от авторитетни за детето хора, могат да повлияят върху бъдещето му държание.
„ Основни стадии от детството “ (преводач: Николина Жекова, 300 стр., цена 22 лева.) обгръща неиздадени публикации и изявленията на известната психоаналитичка – първата, „ която приказва с бебетата “. Основните стадии на детството са тези сериозни моменти в развиването на детето, през които то би трябвало да премине, преди да стане младеж и по-късно възрастен човек. Човешкото дете не е като новороденото на другите „ скотски типове “. То има потребности, надхвърлящи обикновената грижа за тялото му. Отношението на неговото обграждане оставя отпечатък върху целия му живот. Трябва да се отнасяме към детето като към „ почетен посетител “ в фамилията, споделя Долто, и пред него да не вършим нищо, което не бихме създали пред подобен посетител. Нито една дума, казана или премълчана, не е безобидна за неговото развиване. Езикът безусловно изтъкава неговата душeвност. Думите имат силата да градят, да разрушават, да потискат или лекуват човешкото създание. Такива са главните открития на психоанализата, приложени по незабравим метод в педиатрията, педагогиката и изкуството да общуваш с деца.
Франсоаз Долто (1908–1988) е измежду най-ярките имена на международната психоанализа – известна е като почитател на Фройд и съидейник на Лакан, само че се откроява с автентичен метод и ползи в региона на детската психиатрия. Уникално е възприятието ѝ за комизъм, както и умеенето ѝ да свежда психоаналитичната доктрина до наличие, налично за всеки родител. В България е известна със заглавията „ Основни стадии на детството ”, „ Когато се появи детето “, „ Всичко е език ”, „ Да приказваме за гибелта ”. През 2018 година „ Колибри “ издаде „ Каузата на децата ” – вероятно най-революционната от всички книги на френската визионерка. След огромния триумф на „ Каузата на децата “ Долто написва „ Каузата на юношите “, където продължава разбора си на съзряването на човешкото създание. „ Колибри “ издаде и „ Когато родителите се разделят “ – изчерпателен разбор на компликациите, изживявани от децата на разведени родители, а наскоро преиздаде „ Женската половост “, може би най-приносното произведение на Франсоаз Долто, в което тя обосновава построяването на така наречен несъзнателен облик на тялото и осмисля мястото му в езика.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ