Всичко днес е по-различно. Във въздуха витае нещо магично, многогласно,

Всичко през днешния ден е по-различно. Във въздуха витае нещо магично, многогласно, радостно. Първият образователен ден! Всяка година го изживяваме още веднъж и на множеството от нас - децата, техните родители и учители, остава в сърцата им. Децата отново с боязън прекрачват прага на учебното заведение, облечени в нови облекла, с букет в ръка и усмивки, изпълнени с очакване. Училищният звънец отново се чува след отмарящата лятна почивка – знак на ново начало и премеждие в света на знанието.

Пораснали и изменени след летните месеци, децата от Националното учебно заведение за музикално и танцово изкуство „ Добрин Петков “ в Пловдив се събират в двора на учебното заведение, подготвени да се срещнат още веднъж със своите съученици и да споделят летните си прекарвания. Има нещо магическо в този ден – шумът, смехът и оживлението се сливат в едно, до момента в който упованието за новите уроци и приключенията в класните стаи пораства.

Разбира се, най-нетърпеливи са първокласниците - бъдещите балерини, пианисти, цигулари, които ще популяризират учебното заведение и страната си по този начин, както са го правели техните прародители. За първолаците това е момент, изпълнен с доста страсти – наслада, любознание, боязън и, несъмнено, малко терзание.

Вълнението е почнало още от сутринта. Родителите са приготвили новите раници, които блестят с ярки цветове и обичани герои, а облеклата са изгладени и подбрани с доста внимание. Първокласниците оглеждат всичко с любознание и очакване – те знаят, че този ден ще е специфичен.

Малките ръчички към момента крепко стискат родителските, а сърчицата туптят мощно. Какво ли им се върти в главичките: „ Как ще наподобява моята класна стая? “, „ Ще намеря ли другари? “, „ Дали учителката ще е блага? “. Усмивките на учителите и любопитните погледи на другите деца основават чувството за ново и непознато начало. Някои първокласници са смели и нетърпеливи, други са по-срамежливи, само че всички усещат, че този ден е началото на нещо значимо. Но най-важното е, че те осъзнават какъв брой е занимателно да бъдеш възпитаник – да играеш, да учиш и да създаваш нови другарства.

Учителите, посрещнати с любов и почитание, са подготвени да поведат децата по пътя на знанието. Те са тези, които ще разпалят искрата на любознанието, които ще вдъхновят децата да мечтаят и да учат. Цветята, поднесени в символ на благодарност, са дребен жест, който символизира уважението към тяхната безрезервност.

Но най-силният детайл на този ден е жаждата за познания. Тя не угасва с годините – в противен случай, първият образователен ден е единствено началото на едно странствуване, което продължава цялостен живот. Живеем в свят, който непрекъснато се трансформира и развива, и нашата дарба да се учим и приспособяваме е ключът към триумфа. От дребните уроци в учебно заведение до огромните провокации на живота, знанието е скъп сателит, който ни води напред.

Първият образователен ден е празник на младостта, на фантазиите и на вярата. Той ни припомня, че макар годините, в никакъв случай не би трябвало да стопираме да учим и да търсим нови хоризонти.

На събитието участва и министърът на културата Найден Тодоров.