По-важен ли е Вазов от Шекспир? - Булевард България
Всичко българско и родно любя, почитам и жаля - може ли Иван Вазов да е по-голям от Шекспир? Ако съдим по изявление на учител по български език и литература в софийска гимназия - да.
Според него, откакто по стратегия в 8-и клас се обръща внимание на международната литература, в реда на нещата е в час да се акцентира на преподаването по български език. И той надали е изключение за българската просветителната система.
Затварянето на знанието в рамките на родината обаче не способства изключително за развиването на сериозно мислене и приемливост към другите култури в учениците. А и за какво би трябвало да се избира сред двамата, когато и Шекспир, и Вазов могат да допринесат за разбирането на света по друг метод. Да ни научат освен на литературата, само че и на ритъма на езика, историята и театъра.
На казуса обръща внимание Анна-Мария Йоцова, която е създател и педагогичен шеф на първата Монтесори и IB гимназия у нас „ Откривател “.
От 2023 година това става, която ползва като кандидат-училище IB (International Baccalaureate*) стратегиите от предучилищна възраст до 12 клас и чака цялостна оторизация до края на 2024 година. Тук сега учат 140 деца, a през идната образователна година ще могат да се похвалят с първите десетокласници.
*Образователната стратегия IB e основана в Швейцария в края на 60-те години на предишния век. Разработена е по този начин, че избегне разликите сред образователните стратегии в обособените страни, като в същото време приготвя учениците, посредством интердисциплинарен метод, тъй че децата да развиват сериозното си мислене.
Училището работи по държавния учебен стандарт на Министерството на образованието и науката (МОН), само че подхожда по друг метод към преподаването. Целта е да се предизвиква ученето през целия живот и световното мислене у учениците.
Така да вземем за пример, при проучване на международната история, децата проучват събитията от гледната точка на другите наранени страни, което им оказва помощ да схванат сложността на интернационалните връзки и да развият по-нюансирани възгледи. Това на собствен ред развива способността им да преглеждат една и съща тематика от разнообразни вероятности, без предубеждения, като способства за сериозното мислене и вземането на решения с мисъл за световната картина.
" Всяко нещо би трябвало да се преглежда в подтекст. Опитваме се да не затваряме нещата единствено в български подтекст или единствено в интернационален. Даваме разнообразни гледни точки, тъй като това оказва помощ на сериозното мислене на учениците. Те разискват: " Ако тази позиция към обещано събитие е такава, друга позиция може да е друга. " Това им дава умеенето да не са лимитирани само в личната си позиция. Важно е да можеш да чуеш и обсъдиш непознатата позиция, без да е нужно да се съгласяваш с нея, само че да я чуеш. Това е разговорът. Иначе вършим монолог ", изяснява Анна-Мария Йоцова.
Стараят се всеки урок да бъде прекарване, а не просто докладване на заучена информация.
" Стимулираме учениците да задават въпроси и да откриват нещата сами, вместо да им даваме подготвени обстоятелства, фокусирани единствено върху техния личен свят. Това е назад на обичайния развой, в който първо се дава предписание, а след това извършения. Ние базираме ученето на задаване на въпроси, вместо да даваме подготвени отговори. Това е разликата сред по този начин нареченото докладвано познание – " Ти би трябвало да научиш това " – и това, да създадем децата дейни участници в процеса ", споделя още Йоцова като добавя, че това, което хората помнят, са точно страстите и по тази причина се стараят във всеки урок да има " магия ".
" Предлагаме им разнообразни неща за изследване и подредба, за полемика, като използваме размишление и въображение, и по-късно оказваме помощ на учениците да извлекат математическо, граматично или друго предписание. Стараем се всеки урок да има нещо, което да дава на децата чувството, че откриват нещо ново, да има страст ", обобщава тя, като отбелязва, че Монтесори методът е изключително потребен, тъй като в учебна възраст се употребява по този начин нареченият импресионистичен метод, който основава усещания, които остават в съзнанието като прекарване.
" Винаги можеш да се върнеш към тези усещания, да свериш информацията и да направиш връзките. Така поддържаме любознателността жива ", обобщава Анна-Мария Йоцова.
Докато ни споделя за програмата на IB, която е застъпена в Монтесори учебно заведение " Откривател " и един от главните правила в нея е децата да се възпитават с отворен метод на мислене, да одобряват разнообразни хора и гледни точки, тъй като това ги обогатява и ги учи на приемливост, Анна-Мария Йоцова визира и една изключително значима тематика в днешно време.
Хората наподобява имат голяма потребност да си приказват, само че като че ли са не запомнили по какъв начин и никой не е податлив да чуе другия.
" Това се предизвиква и от обществените мрежи, където всеки споделя своето и го разгласява. Анонимността в обществените мрежи разрешава да не се съблюдава етикет, вежливост и други значими неща. Това води до диалози без очакване на отговор. Може би това се предизвиква доста, само че е значимо да разберем, че светът става едно огромно село и умеенето да взаимодействаш с останалите е основно ", споделя педагогическият шеф на " Откривател " и още веднъж напомня какъв брой би трябвало да се внимава с екранното време при дребните и обществените мрежи при по-големите.
" Мария Монтесори до наскоро може би е звучала утопично, когато е предвиждала, че светът ще стане като една нация от хора, които ще взаимодействат и ще работят дружно. Ние към този момент сме по този път. Информацията тече, можем да работим с хора от другата страна на земното кълбо. Въпросът е връзката да има наличие и да не бъде еднопосочна, а да създава нещо значимо за другите ", споделя тя.
Затова тук предизвикват учениците да си разпределят дилемите и да работят в екип, с цел да осъществят общ план.
" Един възпитаник търси информация за едно, различен за друго, трети търси изображения, четвърти написа. Всеки работи съгласно своя гений или капацитет и най-после се основава общ артикул от общите старания. Това взаимоотношение не изисква дълги диалози и срещи, които възрастните вършат. Нужно е учениците просто да си разменят дребни неща като „ Подай ми ножица, “ или „ Ти откри ли това? “ Това ги кара да се усещат дружно и че работят в екип. Това е обвързвано с приемането на другия – да приемеш, че другият поема своята част от работата и носи отговорност, и ти си подготвен да му окажеш помощ, в случай че изиска помощ ", споделя Анна-Мария Йоцова.
Освен работата в екип, подтикват и интернационалното мислене. Така децата стават по-съпричастни към близките и им оказва помощ да правят оценка разнообразни култури, вярвания и практики, което ги прави по-толерантни, а оттова понижава споровете.
Колко рисков е другият метод на мислене и предизвиква ли се той в обичайна просветителна система?
" За страдание, да. Може би звучи революционно, само че не мисля, че Иван Вазов е по-голям от Шекспир, Толстой или Достоевски. Не би трябвало да слагаме един създател над различен. Да, значимо е да се гордеем с достиженията на България, само че без да отхвърляме или омаловажаваме достиженията на други култури ", споделя Анна-Мария Йоцова и добавя, че с цел да могат да развият гения си за писане и да развият езика си, учениците би трябвало да могат да правят оценка литературното завещание без значение от националността.
" Те би трябвало да пробват да пишат в стиловете на разнообразни писатели като Йовков или Яворов, с цел да схванат какво значи да твориш в техния жанр. Това не значи да отхвърляме всичко останало в литературата, а да вършим връзки и съпоставения. В България се предизвиква ученето за оценка и изпити, а не поради самото познание, което меркантилизира ученето ", споделя Йоцова и добавя, че не отхвърля оценките, които са измерител, само че е значимо децата да се любуват на процеса, с цел да намерят себе си.
Това е и ролята на родителите, които би трябвало да разискват с децата си какви са фантазиите им и какво желаят да реализират, а не просто да са загрижени дали ще получат високи оценки в годините на изпити и матури.
" Ако съпоставим израстващия метод на мислене с закрепения, виждаме, че в българското общество постоянно доминира чувството, че " си се родил с избрани качества и подобен оставаш ". За разлика от израстващия метод на мислене, който дава концепцията, че в случай че полагаш старания, можеш да постигнеш всичко. Това е основополагащ принцип в доста западни просветителни системи ", споделя Йоцова.
" Възпитанието идва главно от фамилията, а по-късно се развива в учебното заведение. Ценностите и моралът също идват от фамилията – те се моделират посредством държанието ни и се доразвиват в учебната среда и приятелския кръг ", добавя Анна-Мария Йоцова, като напомня, че е значимо родителите да се отнасят към децата си като към суверенни персони.
" Не можем просто да се разпореждаме с тях. Хубаво е да има въпроси и разговор, тъй че и те да се учат на този разговор и на взаимни договорености. В същото време е значимо да им слагаме граници, тъй като, даже да си върховен, твоят суверенитет е стеснен от суверенитета на другия. За да живеем в естетика, е значимо да почитаме суверенитета на другите. Също по този начин е значимо да възпитаваме съпричастност у децата и приемане – т.е. да можем да приемем, че детето ни не постоянно прави това, което ние желаеме. Това може би не е огромна драма ", добавя още тя.
За да подкрепят световното мислене в децата си, родителите могат се стараят да ги срещат с разнообразни хора, да разискват дружно интернационалните тематики, в това число световна политика.
" Дори новините по малките екрани ни не отразяват международните събития в задоволителна степен, което е доста показателно за това какви стандарти насаждаме в обществото, родителите и учителите. " Децата се раждат със своя капацитет и талант, само че родителите, средата и обществото образуват стандартите, с които те живеят целия си живот. Много е значимо да сме сериозни към себе си и към средата, която сътворяваме, както и към посланията, които даваме на децата ", отбелязва Йоцова.
Сред препоръките ѝ към родителите е да насърчаватдоброто остаряло четене, както и посещаването на разнообразни музеи и изложения.
" Сега е доста елементарно да отидеш в Лувъра или в други огромни галерии по света. Ходете на изложения, спектакъл. Празнувайте разнообразни празници – ние имаме Коледа, само че има и Дивали, лунната Нова година, китайската Нова година, слънцестоенето. Не споделям да не почитаме нашите обичаи, само че да осъзнаваме, че има и други, " обобщава философията зад развиването на интернационалното мислене Анна-Мария Йоцова.
Подходът предизвиква любознанието към света, като въодушевява непрестанно учене и подтиква естественото любознание и ангажираност със света.
И в случай че се върнем на въпроса по-голям ли е Вазов от Шекспир - отговорът е няма потребност от сходен избор. Образованието не би трябвало да се затваря в рамките на една нация, а да отваря порти към разнообразни гледни точки и култури. Това освен уголемява хоризонтите на учениците, само че и ги приготвя за световния свят, където сериозното мислене, съпричастността и отвореността към нови хрумвания ще бъдат съществени умения за триумф.
Да се учим от най-хубавото както в родната, по този начин и в международната просвета, значи да построяваме потомство, което не просто познава предишното, само че и е готово да сътвори по-добро бъдеще.
Според него, откакто по стратегия в 8-и клас се обръща внимание на международната литература, в реда на нещата е в час да се акцентира на преподаването по български език. И той надали е изключение за българската просветителната система.
Затварянето на знанието в рамките на родината обаче не способства изключително за развиването на сериозно мислене и приемливост към другите култури в учениците. А и за какво би трябвало да се избира сред двамата, когато и Шекспир, и Вазов могат да допринесат за разбирането на света по друг метод. Да ни научат освен на литературата, само че и на ритъма на езика, историята и театъра.
На казуса обръща внимание Анна-Мария Йоцова, която е създател и педагогичен шеф на първата Монтесори и IB гимназия у нас „ Откривател “.
От 2023 година това става, която ползва като кандидат-училище IB (International Baccalaureate*) стратегиите от предучилищна възраст до 12 клас и чака цялостна оторизация до края на 2024 година. Тук сега учат 140 деца, a през идната образователна година ще могат да се похвалят с първите десетокласници.
*Образователната стратегия IB e основана в Швейцария в края на 60-те години на предишния век. Разработена е по този начин, че избегне разликите сред образователните стратегии в обособените страни, като в същото време приготвя учениците, посредством интердисциплинарен метод, тъй че децата да развиват сериозното си мислене.
Училището работи по държавния учебен стандарт на Министерството на образованието и науката (МОН), само че подхожда по друг метод към преподаването. Целта е да се предизвиква ученето през целия живот и световното мислене у учениците.
Така да вземем за пример, при проучване на международната история, децата проучват събитията от гледната точка на другите наранени страни, което им оказва помощ да схванат сложността на интернационалните връзки и да развият по-нюансирани възгледи. Това на собствен ред развива способността им да преглеждат една и съща тематика от разнообразни вероятности, без предубеждения, като способства за сериозното мислене и вземането на решения с мисъл за световната картина.
" Всяко нещо би трябвало да се преглежда в подтекст. Опитваме се да не затваряме нещата единствено в български подтекст или единствено в интернационален. Даваме разнообразни гледни точки, тъй като това оказва помощ на сериозното мислене на учениците. Те разискват: " Ако тази позиция към обещано събитие е такава, друга позиция може да е друга. " Това им дава умеенето да не са лимитирани само в личната си позиция. Важно е да можеш да чуеш и обсъдиш непознатата позиция, без да е нужно да се съгласяваш с нея, само че да я чуеш. Това е разговорът. Иначе вършим монолог ", изяснява Анна-Мария Йоцова.
Стараят се всеки урок да бъде прекарване, а не просто докладване на заучена информация.
" Стимулираме учениците да задават въпроси и да откриват нещата сами, вместо да им даваме подготвени обстоятелства, фокусирани единствено върху техния личен свят. Това е назад на обичайния развой, в който първо се дава предписание, а след това извършения. Ние базираме ученето на задаване на въпроси, вместо да даваме подготвени отговори. Това е разликата сред по този начин нареченото докладвано познание – " Ти би трябвало да научиш това " – и това, да създадем децата дейни участници в процеса ", споделя още Йоцова като добавя, че това, което хората помнят, са точно страстите и по тази причина се стараят във всеки урок да има " магия ".
" Предлагаме им разнообразни неща за изследване и подредба, за полемика, като използваме размишление и въображение, и по-късно оказваме помощ на учениците да извлекат математическо, граматично или друго предписание. Стараем се всеки урок да има нещо, което да дава на децата чувството, че откриват нещо ново, да има страст ", обобщава тя, като отбелязва, че Монтесори методът е изключително потребен, тъй като в учебна възраст се употребява по този начин нареченият импресионистичен метод, който основава усещания, които остават в съзнанието като прекарване.
" Винаги можеш да се върнеш към тези усещания, да свериш информацията и да направиш връзките. Така поддържаме любознателността жива ", обобщава Анна-Мария Йоцова.
Докато ни споделя за програмата на IB, която е застъпена в Монтесори учебно заведение " Откривател " и един от главните правила в нея е децата да се възпитават с отворен метод на мислене, да одобряват разнообразни хора и гледни точки, тъй като това ги обогатява и ги учи на приемливост, Анна-Мария Йоцова визира и една изключително значима тематика в днешно време.
Хората наподобява имат голяма потребност да си приказват, само че като че ли са не запомнили по какъв начин и никой не е податлив да чуе другия.
" Това се предизвиква и от обществените мрежи, където всеки споделя своето и го разгласява. Анонимността в обществените мрежи разрешава да не се съблюдава етикет, вежливост и други значими неща. Това води до диалози без очакване на отговор. Може би това се предизвиква доста, само че е значимо да разберем, че светът става едно огромно село и умеенето да взаимодействаш с останалите е основно ", споделя педагогическият шеф на " Откривател " и още веднъж напомня какъв брой би трябвало да се внимава с екранното време при дребните и обществените мрежи при по-големите.
" Мария Монтесори до наскоро може би е звучала утопично, когато е предвиждала, че светът ще стане като една нация от хора, които ще взаимодействат и ще работят дружно. Ние към този момент сме по този път. Информацията тече, можем да работим с хора от другата страна на земното кълбо. Въпросът е връзката да има наличие и да не бъде еднопосочна, а да създава нещо значимо за другите ", споделя тя.
Затова тук предизвикват учениците да си разпределят дилемите и да работят в екип, с цел да осъществят общ план.
" Един възпитаник търси информация за едно, различен за друго, трети търси изображения, четвърти написа. Всеки работи съгласно своя гений или капацитет и най-после се основава общ артикул от общите старания. Това взаимоотношение не изисква дълги диалози и срещи, които възрастните вършат. Нужно е учениците просто да си разменят дребни неща като „ Подай ми ножица, “ или „ Ти откри ли това? “ Това ги кара да се усещат дружно и че работят в екип. Това е обвързвано с приемането на другия – да приемеш, че другият поема своята част от работата и носи отговорност, и ти си подготвен да му окажеш помощ, в случай че изиска помощ ", споделя Анна-Мария Йоцова.
Освен работата в екип, подтикват и интернационалното мислене. Така децата стават по-съпричастни към близките и им оказва помощ да правят оценка разнообразни култури, вярвания и практики, което ги прави по-толерантни, а оттова понижава споровете.
Колко рисков е другият метод на мислене и предизвиква ли се той в обичайна просветителна система?
" За страдание, да. Може би звучи революционно, само че не мисля, че Иван Вазов е по-голям от Шекспир, Толстой или Достоевски. Не би трябвало да слагаме един създател над различен. Да, значимо е да се гордеем с достиженията на България, само че без да отхвърляме или омаловажаваме достиженията на други култури ", споделя Анна-Мария Йоцова и добавя, че с цел да могат да развият гения си за писане и да развият езика си, учениците би трябвало да могат да правят оценка литературното завещание без значение от националността.
" Те би трябвало да пробват да пишат в стиловете на разнообразни писатели като Йовков или Яворов, с цел да схванат какво значи да твориш в техния жанр. Това не значи да отхвърляме всичко останало в литературата, а да вършим връзки и съпоставения. В България се предизвиква ученето за оценка и изпити, а не поради самото познание, което меркантилизира ученето ", споделя Йоцова и добавя, че не отхвърля оценките, които са измерител, само че е значимо децата да се любуват на процеса, с цел да намерят себе си.
Това е и ролята на родителите, които би трябвало да разискват с децата си какви са фантазиите им и какво желаят да реализират, а не просто да са загрижени дали ще получат високи оценки в годините на изпити и матури.
" Ако съпоставим израстващия метод на мислене с закрепения, виждаме, че в българското общество постоянно доминира чувството, че " си се родил с избрани качества и подобен оставаш ". За разлика от израстващия метод на мислене, който дава концепцията, че в случай че полагаш старания, можеш да постигнеш всичко. Това е основополагащ принцип в доста западни просветителни системи ", споделя Йоцова.
" Възпитанието идва главно от фамилията, а по-късно се развива в учебното заведение. Ценностите и моралът също идват от фамилията – те се моделират посредством държанието ни и се доразвиват в учебната среда и приятелския кръг ", добавя Анна-Мария Йоцова, като напомня, че е значимо родителите да се отнасят към децата си като към суверенни персони.
" Не можем просто да се разпореждаме с тях. Хубаво е да има въпроси и разговор, тъй че и те да се учат на този разговор и на взаимни договорености. В същото време е значимо да им слагаме граници, тъй като, даже да си върховен, твоят суверенитет е стеснен от суверенитета на другия. За да живеем в естетика, е значимо да почитаме суверенитета на другите. Също по този начин е значимо да възпитаваме съпричастност у децата и приемане – т.е. да можем да приемем, че детето ни не постоянно прави това, което ние желаеме. Това може би не е огромна драма ", добавя още тя.
За да подкрепят световното мислене в децата си, родителите могат се стараят да ги срещат с разнообразни хора, да разискват дружно интернационалните тематики, в това число световна политика.
" Дори новините по малките екрани ни не отразяват международните събития в задоволителна степен, което е доста показателно за това какви стандарти насаждаме в обществото, родителите и учителите. " Децата се раждат със своя капацитет и талант, само че родителите, средата и обществото образуват стандартите, с които те живеят целия си живот. Много е значимо да сме сериозни към себе си и към средата, която сътворяваме, както и към посланията, които даваме на децата ", отбелязва Йоцова.
Сред препоръките ѝ към родителите е да насърчаватдоброто остаряло четене, както и посещаването на разнообразни музеи и изложения.
" Сега е доста елементарно да отидеш в Лувъра или в други огромни галерии по света. Ходете на изложения, спектакъл. Празнувайте разнообразни празници – ние имаме Коледа, само че има и Дивали, лунната Нова година, китайската Нова година, слънцестоенето. Не споделям да не почитаме нашите обичаи, само че да осъзнаваме, че има и други, " обобщава философията зад развиването на интернационалното мислене Анна-Мария Йоцова.
Подходът предизвиква любознанието към света, като въодушевява непрестанно учене и подтиква естественото любознание и ангажираност със света.
И в случай че се върнем на въпроса по-голям ли е Вазов от Шекспир - отговорът е няма потребност от сходен избор. Образованието не би трябвало да се затваря в рамките на една нация, а да отваря порти към разнообразни гледни точки и култури. Това освен уголемява хоризонтите на учениците, само че и ги приготвя за световния свят, където сериозното мислене, съпричастността и отвореността към нови хрумвания ще бъдат съществени умения за триумф.
Да се учим от най-хубавото както в родната, по този начин и в международната просвета, значи да построяваме потомство, което не просто познава предишното, само че и е готово да сътвори по-добро бъдеще.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ