Защо са ни комисии, проверки, дрънканици на кило, щом цените на храните не помръдват
Всичките инспекции до през днешния ден за голямото и несъразмерно по отношение на приходите на множеството българи повишаване на храните у нас, са ялови. Нямат никакъв смисъл и значение, тъй като цените не стоките, а и на услугите от първа нужда, не помръдват надолу. Без оглед на обстоятелството, че доста от вносните първични материали на интернационалните пазари падат. Само че у нас е знамение невиждано да падне цената на нещо, което преди този момент е поскъпнало.
Днес министърът на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов
Никола Стоянов е роден през 1976 година в София. Завършва „ Право “ в Софийския университет и министърът на земеделието Явор Гечев
Явор Гечев е роден на 10 юни 1978 година в Пловдив. По обучение е инженер-агроном. През 2001 година показаха електронната платформа за наблюдаване на цените на част от главните хранителни артикули. Дали от нея ще има някаква изгода, занапред ще забележим. По тематиката за скъпите цени и резултата от инспекциите и шумотевицата в медиите, потърсих експертното мнение на двама експерти.
Богомил Николов, ръководител на Асоциация „ Активни консуматори ”:
Целите на шума и диалозите по тематиката в общественото пространство, не са реалистични. Създаде се убеждението, че повишаването е изключително и ненормално, а то е част от една обща наклонност – инфлация. Проблемът е в това, че при някои храни се вижда малко по-високо повишаване в сравнение с в други страни. Илюзия е обаче, че може процесът да спре и стоките да поевтинеят. Трябва да сме реалисти.
Дългосрочната политика в бранша на храните – селскостопанския, от равнищата до рафтовете, е сбъркана, по никакъв начин не е добра. Това е значимият диалог, които би трябвало да се води. Знаем, че дотациите не са съответни и обективни, цялостният метод в земеделието не е верен. Политиките в тази тенденция би трябвало да бъдат поправени, с цел да може да се създава повече и чак тогава цените ще стартират да падат. Не бива да си обясняваме повишаването единствено като нечиста сделка и дело на едни неприятни хора. Примерно, като нямаш произвеждане на краставици, домати и така нататък няма по какъв начин да ти е на ниска цена на сергията, където се предлага единствено импорт.
Огромният ни проблем е: за какво България от главен експортьор на храни, стана вносител.
Защо полякът създава домати и ги пласира у нас, вместо да е противоположното. Смятам, че няма краткосрочна политика за цените, която да е сполучлива. Има дълготрайна политика, която да предизвиква производството. Всичките сегашни диалози за оскъпяване, са безполезни. Сайтът, който през днешния ден се показва, е доста значимо по какъв начин ще бъде изработен, с цел да е сполучлив. Ако е потребен за хората, те ще го употребяват, в случай че ли не, тъпо. Но в случай че единствено съпоставя цените на 1 яйце в България и на същия артикул в Германия, ще бъде изцяло ненужен и ще насажда единствено негативизъм у хората.
Доц. Мика Зайкова, финансов специалист, лекар на икономическите науки и дълготраен синдикален държавник. Тя бе народен представител в съставите на 45-то и 46-то Народно заседание от квотата на Има Такъв Народ.
Когато политиката нагази в стопанската система с кални обувки, настава безпорядък и немота.
Според шефа на асоциацията на промишлените птицепроизводители, България създава 5 милиона яйца, от които 3 млн.потребява и 2 млн.изнася. Евростат изнесе данни, че нашите яйца са едни от най-евтините на външния пазар. Е, от какво икономическо основание внесохме 2,5 млн. яйца от Украйна! Ние сами си произвеждаме задоволително от този артикул. Но не съм оптимист, че цената на яйцата около този импорт ще падне.
Това, което вършат Комисия за защита на конкуренцията и КЗП, е меко казано учудващо. Те настояват, че търсят картел!
А производителят си е начислил себестойността, Данък добавена стойност и така нататък и по този начин той примерно е създал мляко за 1,03 лева за литър, яйца за 30 ст. и 1 кг кашкавал за 17 лв., съгласно отчета на Комисия за защита на конкуренцията. Обаче аз не разбирам за какво тази комисия отиде да търси картел при производителя? Крайната доставна цена на производителя и това, което стига до потребителя е с разлика от 50 до 150%. Единствената изгода от тази инспекция на Комисия за защита на конкуренцията е, че откриха това, което всички ние знаем.
Търговските вериги обаче натоварват производителите и с всевъзможни спомагателни такси – за оборот, за подбор и впрочем. Тези такси товарят в допълнение стоките с близо 20-30% и Комисия за защита на конкуренцията открива този товар при производителя. Обаче това се случва не заради стопански фактори. Паднаха цените на газта, на тока, на енерго ресурсите въобще.
Вярно е, че установяването на картелни съглашения е извънредно мъчно, тъй като в множеството случаи няма писмени следи за тях, а единствено вербални сделки. Но обстоятелствата са налице. Разликите в цените на комерсиалните вериги е от порядъка на 1,2 до 5 стотинки, откриват инспекциите им. Това на всеки човек с акъла си му приказва, че става нещо неправилно.
Да забележим хората по какъв начин ще оценят основаването на уеб страницата, който ще им указва къде и с какъв брой стотинки по-евтино се търгуват съответните продукти. Смятам, че изгодата няма да е кой знае каква и че търсенето на картел ще продължи, макар, че е очеизвадно, че съществува.
А какво пък да кажем за безобразната цена на водата, която ще оскъпи още повече земеделската продукция.
Законът повелява страната да оказва помощ на обществено слабите и в неравностойно състояние наши съграждани. Омбудсманът няколко пъти към този момент сигнализира, че водни помощи не се обезпечават и пита общественото министерство за какво не се съблюдава законът. При оскъпяване с 40-50 на 100 на този запас, усложнения имат и тези 75 на 100 от българите, които към този момент едвам връзват двата края на своите месечни разноски. От министерството й дали отговор, че „ не било оправдано ”. Аз такова знамение за първи път виждам!
Днес министърът на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов
Никола Стоянов е роден през 1976 година в София. Завършва „ Право “ в Софийския университет и министърът на земеделието Явор Гечев
Явор Гечев е роден на 10 юни 1978 година в Пловдив. По обучение е инженер-агроном. През 2001 година показаха електронната платформа за наблюдаване на цените на част от главните хранителни артикули. Дали от нея ще има някаква изгода, занапред ще забележим. По тематиката за скъпите цени и резултата от инспекциите и шумотевицата в медиите, потърсих експертното мнение на двама експерти.
Богомил Николов, ръководител на Асоциация „ Активни консуматори ”:
Целите на шума и диалозите по тематиката в общественото пространство, не са реалистични. Създаде се убеждението, че повишаването е изключително и ненормално, а то е част от една обща наклонност – инфлация. Проблемът е в това, че при някои храни се вижда малко по-високо повишаване в сравнение с в други страни. Илюзия е обаче, че може процесът да спре и стоките да поевтинеят. Трябва да сме реалисти.
Дългосрочната политика в бранша на храните – селскостопанския, от равнищата до рафтовете, е сбъркана, по никакъв начин не е добра. Това е значимият диалог, които би трябвало да се води. Знаем, че дотациите не са съответни и обективни, цялостният метод в земеделието не е верен. Политиките в тази тенденция би трябвало да бъдат поправени, с цел да може да се създава повече и чак тогава цените ще стартират да падат. Не бива да си обясняваме повишаването единствено като нечиста сделка и дело на едни неприятни хора. Примерно, като нямаш произвеждане на краставици, домати и така нататък няма по какъв начин да ти е на ниска цена на сергията, където се предлага единствено импорт.
Огромният ни проблем е: за какво България от главен експортьор на храни, стана вносител.
Защо полякът създава домати и ги пласира у нас, вместо да е противоположното. Смятам, че няма краткосрочна политика за цените, която да е сполучлива. Има дълготрайна политика, която да предизвиква производството. Всичките сегашни диалози за оскъпяване, са безполезни. Сайтът, който през днешния ден се показва, е доста значимо по какъв начин ще бъде изработен, с цел да е сполучлив. Ако е потребен за хората, те ще го употребяват, в случай че ли не, тъпо. Но в случай че единствено съпоставя цените на 1 яйце в България и на същия артикул в Германия, ще бъде изцяло ненужен и ще насажда единствено негативизъм у хората.
Доц. Мика Зайкова, финансов специалист, лекар на икономическите науки и дълготраен синдикален държавник. Тя бе народен представител в съставите на 45-то и 46-то Народно заседание от квотата на Има Такъв Народ.
Когато политиката нагази в стопанската система с кални обувки, настава безпорядък и немота.
Според шефа на асоциацията на промишлените птицепроизводители, България създава 5 милиона яйца, от които 3 млн.потребява и 2 млн.изнася. Евростат изнесе данни, че нашите яйца са едни от най-евтините на външния пазар. Е, от какво икономическо основание внесохме 2,5 млн. яйца от Украйна! Ние сами си произвеждаме задоволително от този артикул. Но не съм оптимист, че цената на яйцата около този импорт ще падне.
Това, което вършат Комисия за защита на конкуренцията и КЗП, е меко казано учудващо. Те настояват, че търсят картел!
А производителят си е начислил себестойността, Данък добавена стойност и така нататък и по този начин той примерно е създал мляко за 1,03 лева за литър, яйца за 30 ст. и 1 кг кашкавал за 17 лв., съгласно отчета на Комисия за защита на конкуренцията. Обаче аз не разбирам за какво тази комисия отиде да търси картел при производителя? Крайната доставна цена на производителя и това, което стига до потребителя е с разлика от 50 до 150%. Единствената изгода от тази инспекция на Комисия за защита на конкуренцията е, че откриха това, което всички ние знаем.
Търговските вериги обаче натоварват производителите и с всевъзможни спомагателни такси – за оборот, за подбор и впрочем. Тези такси товарят в допълнение стоките с близо 20-30% и Комисия за защита на конкуренцията открива този товар при производителя. Обаче това се случва не заради стопански фактори. Паднаха цените на газта, на тока, на енерго ресурсите въобще.
Вярно е, че установяването на картелни съглашения е извънредно мъчно, тъй като в множеството случаи няма писмени следи за тях, а единствено вербални сделки. Но обстоятелствата са налице. Разликите в цените на комерсиалните вериги е от порядъка на 1,2 до 5 стотинки, откриват инспекциите им. Това на всеки човек с акъла си му приказва, че става нещо неправилно.
Да забележим хората по какъв начин ще оценят основаването на уеб страницата, който ще им указва къде и с какъв брой стотинки по-евтино се търгуват съответните продукти. Смятам, че изгодата няма да е кой знае каква и че търсенето на картел ще продължи, макар, че е очеизвадно, че съществува.
А какво пък да кажем за безобразната цена на водата, която ще оскъпи още повече земеделската продукция.
Законът повелява страната да оказва помощ на обществено слабите и в неравностойно състояние наши съграждани. Омбудсманът няколко пъти към този момент сигнализира, че водни помощи не се обезпечават и пита общественото министерство за какво не се съблюдава законът. При оскъпяване с 40-50 на 100 на този запас, усложнения имат и тези 75 на 100 от българите, които към този момент едвам връзват двата края на своите месечни разноски. От министерството й дали отговор, че „ не било оправдано ”. Аз такова знамение за първи път виждам!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




