Разгромът на английската „Непобедима армада“
Всички знаят за трагичната орис на испанската „ Непобедима армада “. През 1588 година крал Филип ІІ изпратил голяма военна флотилия със задачата да завладее Англия. Тя била изцяло разгромена в морска стихия и от дългобойните оръдия на бързоходните, пъргави британски кораби – до момента в който испанците разчитали основно на огромни и тежки галеони с незадоволително артилерия.
Но не толкоз е известна една друга армада, която имала също претенцията да бъде „ непобедима “ – и била сполетяна от същата нежелана орис. При това тя била командвана не от пълководец със подозрителен боен гений като испанския херцог Медина Сидония – а от един от най-великите британски флотоводци, самия Франсис Дрейк.
Когато испанската „ Непобедима армада “ била разгромена, англичаните изначало не разбрали тъкмо какво се е случило. Испанските кораби били разпилени около северните шотландски крайбрежия, никой от британските капитани не можел да се ориентира къде тъкмо се намират те, какъв брой са потопени, какъв брой просто развалени и т. н.
Щом станало ясно, че успеха е цялостна и безусловна и испанската флота просто е избягала, след първото тържествуване незабавно пристигнала и разумната концепция триумфът да бъде развъртян. Било добре желязото да се кове, до момента в който е горещо. Така англичаните решили на собствен ред да нападат. Естествено, със своя армада, която те очаквали да бъде в действителност „ непобедима “, за разлика от злополучната вражеска флотилия. Логиката била елементарна, ясна и обикновена: до момента в който в Испания се опомнят от удара, с мощна офанзива да бъдат унищожени оживелите испански кораби в пристанищата Сантандер, Сан-Себастиан и Ла Коруня. Това било належащо, тъй като край крайбрежията на Англия били потопени най-много въоръжени търговски кораби – само че ядрото на испанския боен флот било непокътнато.
Но на Франсис Дрейк, който е фамозен до ден-днешен най-много като корсар с рискован дух, този проект се сторил извънредно отегчителен и първичен. Затова британската армада получила по-амбициозна задача: да направи десант в Португалия и да прогони испанците оттова. Те я били завладели 7 години по-рано, откакто португалската войска била унищожена от арабите в Африка при селището Алкасер-Кибир.
Но даже и това се сторило на Дрейк незадоволително. По това време всеки корсар в света имал една огромна фантазия: „ Сребърната флотилия “. Това бил добре охраняван и въоръжен ескорт, който един път годишно прекарвал от Южна Америка в Испания големи количества скъпи метали, най-много сребро. Но, несъмнено, освен сребро – златото също не било малко. Защо трябвало да се пропуща този късмет?
Плановете на англичаните ставали все по-амбициозни. Отначало изглеждали дори действителни и изпълними. На доктрина всичко било тъкмо. Оказало се: за разлика от практиката.
Най-напред зародили компликации със основаването на военноморска флотилия и търсенето на корабни екипажи за нея. Кралица Елизабет І „ инцидентно не запомнила “ да изплати заплащане на моряците, които се сражавали против испанската „ Непобедима армада “. Освен това, зараза от петнист тиф отнесла живота на голям брой опитни моряци от кралския флот.
Обаче, нали англичаните трябвало да оказват помощ на родината и на своята обичана кралица? Елизабет оповестила, че набира доброволци. Но тук блъснала на камък. Верните й жители не се оказали задоволително глупави, с цел да рискуват живота си в едно премеждие, където шансът да останат живи не бил огромен.
Било решено да се открият връзки с холандските лихвари, като ги помолят да отделят пари за акцията. Секретарят на Елизабет I – Уолсингем, персонално се свързал с тях. Холандците, които се конкурирали в морето с испанците, се отзовали с подготвеност, като дали пари и кораби с екипажи. Но сложили изискване: след завладяването на Португалия англичаните да им предадат Азорските острови, които били португалско притежание. Юридически взаимоотношението сред холандските лихвари и британската кралица било завършено като акционерно сдружение.
Английската „ непобедима армада “ вдигнала платна на път към Испания и Португалия. Но вместо да се отправи към Сантандер, където се намирали основните сили на испанците, Дрейк се насочил към Ла Коруня. Тук англичаните унищожили 13 търговски кораба, създали десант, разграбили винарските мазета на пристанището и обсадили града. Но тогава времето се трансформирало, появил се несъответствуващ вятър, испанските войски получили подкрепления. След няколко битки станало ясно, че „ непобедимите “ англичани изгубили над 3 хиляди бойци, а „ победените “ испанци – единствено 500.
Испанската армада и британските кораби през август 1588 година (Неизвестен създател, 16-ти век). Снимка: Уикипедия
Франсис Дрейк снел обсадата на Ла Коруня. Виждайки, че обстановката не е в интерес на англичаните, холандците се отказали от съмнителната интервенция, вдигнали платна и си отпътували.
Самите англичани непрекъснато губели кораби – от испанските оръдия, от неприятното време и неумело ръководство. Оцелелите съдове последователно почнали да подвигат платна за Англия. Освен това, до момента в който се биели в Ла Коруня, испанците укрепили позициите си в Португалия. Главната цел ставала невъзможна за осъществяване.
На всичко от горната страна, жителите на Португалия изобщо не мислели да подвигат протест срещу испанците – а предпочели интензивно да пият виното си, до момента в който не е попаднало в ръцете на англичаните.
Когато се доближили към португалските крайбрежия, на моряците на Дрейк им трябвало известно време, с цел да осъзнаят, че оживелите им кораби не могат да завладяват португалската столица Лисабон.Можело към този момент да не помнят за „ Сребърната флотилия “ и Азорските острови. Времето се влошавало, като че ли с цел да отмъсти за испанците. Дрейк повел оживелите кораби във Англия.
В този поход британската „ Непобедима армада “ претърпяла големи загуби, които по никакъв начин не можели да се сравнят с противниковите – към 15 000 моряци и 40 кораба. Испанците изгубили 6 военни кораба и 900 души.
Азорските острови и през днешния ден са един от бисерите на Португалия.
