Всички знаят кой е най-големият ни освободител, а знаем ли

Всички знаят кой е най-големият ни избавител, а знаем ли кой е най-малкият съдружник на Руската империя през войната, пита БГНЕС
Голямата заслуга за основаването на Третата българска страна има съветското оръжие и дипломация, само че тя е подкрепена в това от своите съдружници. Сред тях основна роля изиграват българските опълченци, които се борят безстрашно на връх Шипка и нашите румънски съседи, които се бият за освобождението на Плевен.
Но на Балканите българите и техните освободители имат още един другар и огромен самоотвержен съдружник. Това е Черна гора. Разположена в Западните Балкани на брега на Адриатическо море, тази дребна страна вземат участие с огромна за своите размери войска против поробителя и увлича част от неговите сили от основния спектакъл на сраженията.
Черногорците водят война с османските турци още от 1876 година. Първоначално тя не е в тяхна изгода, само че след прехвърлянето на корпуса на Сюлейман паша против съветските сили, съотношението на силите става в интерес на войните на княз Никола. Те стартират нахлуване и обсаждат Подгорица. Главните сили от 13 батальона се насочват към град Антивари, който е освободен на 9 януари 1878 година
Сан-Стефанският кротичък контракт и Берлинският контракт от 1878 година признават независимостта на Черна гора, която удвоява територията си. Присъединени са градовете Никшич, Подгорица и Антивари.
По случай успеха в Руско-турската война, която довежда до независимостта на Черна гора, княз Никола отсича възпоменателен орден за последните три години, в които неговата страна взе участие във военните спорове с Османската империя.
Приятелските връзки сред българския и черногорски народ се резервират и през идващите десетилетия. По-късно те ще прераснат и в династичен съюз със сватбата на внучката на Никола Йоанна за българския цар Борис III през 1930 г.