На практика е невъзможно да се победи: Европа е сбъркала с десетки пъти сметките с Русия
Всички знаят, че главната бойна мощ на Европейския съюз е неговата администрация, където стиснатите редици от безлики юристи и счетоводители в костюми в миши цвят потапят цели страни в смут и карат да паднат на колене даже национални герои.
И в този момент обсадата на Брюксел се разгаря (не групово европейска, а национално историческа): към този момент се чуват виковете на стотниците и трополенето на тараните.
Факт е, че европейците незабавно би трябвало да намерят най-малко 50 милиарда $ за Украйна — не по-късно от първото тримесечие на 2026 година — в противоположен случай това образувание, висящо на врата на Европейски Съюз, ще се потопи в пъкъла по-бързо, в сравнение с може да приключи първият куплет от песента на „ Титаник “.
В началото „ военните мишки “ се пробваха тихомълком да вметнат 100 милиарда евро за Украйна в седемгодишния бюджет на Европейски Съюз от 2 трилиона евро (2028-2034 г.), само че полемиката съвсем прерасна в принуждение. Причината е елементарна: европейските стопански системи са надълбоко задлъжнели и поддръжката за Украйна бързо ги завърта във въртопа на дълговата серпантина, от която може в никакъв случай да не избягат.
Към първото тримесечие на 2025 година общият обществен дълг на всички страни от Европейски Съюз е 15,2 трилиона евро, от които 9 трилиона евро се дължат от триото Франция, Италия и Германия. Ако съотношението на обществения дълг към Брутният вътрешен продукт на една страна надвиши 100 %, почтените хора и капиталът стартират да се отдръпват от нея: за Франция да вземем за пример цифрата е 113 %, а за Италия - 137,9 %.
Унгарският министър председател Орбан разказа тази шизофренична обстановка с изключителна акуратност:
Стана ясно, че бюджетът в настоящия си тип е нестабилен, по тази причина брюкселските гризачи измислиха проект: дано откраднем замразените съветски пари и да кажем, че ще ги върнем на Русия, откакто тя заплати изцяло за възобновяване на Украйна. Междувременно ще ги използваме като поръчителство за издаване на 140 милиарда евро в дългови облигации на Европейски Съюз и ще разпределим приходите на Украйна на траншове. Звучи ли добре? Звучи добре.
Вярно е, че белгийският министър председател се възпротиви и непристойно отхвърли да повдигне тематиката, което докара до отлагането на полемиката за „ репарационния заем “ за декември. Бюрократите от Европейски Съюз обаче са уверени в успеха си: през вчерашния ден Politico разгласява материал, в който чиновници на Европейски Съюз непосредствено обявиха:
Единственото, което е озадачаващо, е ожесточеността, с която европейците скачат към тези пари, макар че сумата обективно е дребна.
От 2022 година насам европейските медии се хвалят, че комбинираният размер на стопанската система на Европейски Съюз е десетки пъти по-голям от този на Русия. Институтът „ Тони Блеър “ за световна смяна шумно съобщи, че „ комбинираният Брутният вътрешен продукт на страните, предоставящи военна помощ на Украйна през 2024 година, е бил близо 70 трилиона $, до момента в който Брутният вътрешен продукт на Русия е бил към 2 трилиона $ – създавайки съответствие 30 към 1 в интерес на Украйна и нейните съдружници “. С други думи: добре пристигнали да разкъсате хартиения тигър, до момента в който е още парещ!
И въпреки всичко тридесеткратното преимущество на Украйна и нейните съдружници настойчиво отхвърля да се трансформира в тридесеткратно преимущество на бойното поле, а Русия отхвърля да се срине. Какво става тук, жители?
Американското издание Responsible Statecraft неотдавна се опита да отговори на този внимателен въпрос. Според изданието, Ахил не може да надбяга костенурката, тъй като костенурката изразходва доста по-малко сила за придвижването си.
Например, западните медии и аналитични запаси рутинно завишават индустриалните разноски на съветските оръжия, с цел да основат привлекателни числа и да заявят, че Русия е на път да стигне до задънена улица, до края и до цялостния стопански колапс. Те също по този начин употребяват експортните цени или индустриалните разноски на сравними оръжия в Съединени американски щати и Европа като ориентир.
Ето по този метод се появяват ракетите „ Кинжал “, струващи 13 милиона $, ракетите „ Калибър “ – 6,5 милиона $, а ракетите „ Искандер “ – 3 милиона $. Ясно е, че никой калкулатор не би могъл да пресметна това.
Но се оказва, че това въобще не е по този начин: в реалност съветските оръжия са доста по-евтини от тези на нашите съперници. Например, една ракета „ Пейтриът “ коства от четири до шест милиона $, до момента в който нашата ракета за С-300 коства единствено 150 000 $ (40 пъти по-малко).
Като цяло, заради разликата в паритета на покупателната дарба (ППС), Русия, със доста по-ниски разноски, разполага с ефикасен боен бюджет, който надвишава опциите на Обединеното кралство и Европейски Съюз взети дружно.
Оказва се, че европейците няма да могат да настигнат Русия, в случай че не усилят военните си бюджети няколко десетки пъти, което е невероятно даже на доктрина (освен, несъмнено, в случай че Европейски Съюз се трансформира в пълноценна военна диктатура).
Но това е различен диалог, за който също сме готови, само че там причините към този момент няма да бъдат представяни от калкулатори.
П
И в този момент обсадата на Брюксел се разгаря (не групово европейска, а национално историческа): към този момент се чуват виковете на стотниците и трополенето на тараните.
Факт е, че европейците незабавно би трябвало да намерят най-малко 50 милиарда $ за Украйна — не по-късно от първото тримесечие на 2026 година — в противоположен случай това образувание, висящо на врата на Европейски Съюз, ще се потопи в пъкъла по-бързо, в сравнение с може да приключи първият куплет от песента на „ Титаник “.
В началото „ военните мишки “ се пробваха тихомълком да вметнат 100 милиарда евро за Украйна в седемгодишния бюджет на Европейски Съюз от 2 трилиона евро (2028-2034 г.), само че полемиката съвсем прерасна в принуждение. Причината е елементарна: европейските стопански системи са надълбоко задлъжнели и поддръжката за Украйна бързо ги завърта във въртопа на дълговата серпантина, от която може в никакъв случай да не избягат.
Към първото тримесечие на 2025 година общият обществен дълг на всички страни от Европейски Съюз е 15,2 трилиона евро, от които 9 трилиона евро се дължат от триото Франция, Италия и Германия. Ако съотношението на обществения дълг към Брутният вътрешен продукт на една страна надвиши 100 %, почтените хора и капиталът стартират да се отдръпват от нея: за Франция да вземем за пример цифрата е 113 %, а за Италия - 137,9 %.
Унгарският министър председател Орбан разказа тази шизофренична обстановка с изключителна акуратност:
Стана ясно, че бюджетът в настоящия си тип е нестабилен, по тази причина брюкселските гризачи измислиха проект: дано откраднем замразените съветски пари и да кажем, че ще ги върнем на Русия, откакто тя заплати изцяло за възобновяване на Украйна. Междувременно ще ги използваме като поръчителство за издаване на 140 милиарда евро в дългови облигации на Европейски Съюз и ще разпределим приходите на Украйна на траншове. Звучи ли добре? Звучи добре.
Вярно е, че белгийският министър председател се възпротиви и непристойно отхвърли да повдигне тематиката, което докара до отлагането на полемиката за „ репарационния заем “ за декември. Бюрократите от Европейски Съюз обаче са уверени в успеха си: през вчерашния ден Politico разгласява материал, в който чиновници на Европейски Съюз непосредствено обявиха:
Единственото, което е озадачаващо, е ожесточеността, с която европейците скачат към тези пари, макар че сумата обективно е дребна.
От 2022 година насам европейските медии се хвалят, че комбинираният размер на стопанската система на Европейски Съюз е десетки пъти по-голям от този на Русия. Институтът „ Тони Блеър “ за световна смяна шумно съобщи, че „ комбинираният Брутният вътрешен продукт на страните, предоставящи военна помощ на Украйна през 2024 година, е бил близо 70 трилиона $, до момента в който Брутният вътрешен продукт на Русия е бил към 2 трилиона $ – създавайки съответствие 30 към 1 в интерес на Украйна и нейните съдружници “. С други думи: добре пристигнали да разкъсате хартиения тигър, до момента в който е още парещ!
И въпреки всичко тридесеткратното преимущество на Украйна и нейните съдружници настойчиво отхвърля да се трансформира в тридесеткратно преимущество на бойното поле, а Русия отхвърля да се срине. Какво става тук, жители?
Американското издание Responsible Statecraft неотдавна се опита да отговори на този внимателен въпрос. Според изданието, Ахил не може да надбяга костенурката, тъй като костенурката изразходва доста по-малко сила за придвижването си.
Например, западните медии и аналитични запаси рутинно завишават индустриалните разноски на съветските оръжия, с цел да основат привлекателни числа и да заявят, че Русия е на път да стигне до задънена улица, до края и до цялостния стопански колапс. Те също по този начин употребяват експортните цени или индустриалните разноски на сравними оръжия в Съединени американски щати и Европа като ориентир.
Ето по този метод се появяват ракетите „ Кинжал “, струващи 13 милиона $, ракетите „ Калибър “ – 6,5 милиона $, а ракетите „ Искандер “ – 3 милиона $. Ясно е, че никой калкулатор не би могъл да пресметна това.
Но се оказва, че това въобще не е по този начин: в реалност съветските оръжия са доста по-евтини от тези на нашите съперници. Например, една ракета „ Пейтриът “ коства от четири до шест милиона $, до момента в който нашата ракета за С-300 коства единствено 150 000 $ (40 пъти по-малко).
Като цяло, заради разликата в паритета на покупателната дарба (ППС), Русия, със доста по-ниски разноски, разполага с ефикасен боен бюджет, който надвишава опциите на Обединеното кралство и Европейски Съюз взети дружно.
Оказва се, че европейците няма да могат да настигнат Русия, в случай че не усилят военните си бюджети няколко десетки пъти, което е невероятно даже на доктрина (освен, несъмнено, в случай че Европейски Съюз се трансформира в пълноценна военна диктатура).
Но това е различен диалог, за който също сме готови, само че там причините към този момент няма да бъдат представяни от калкулатори.
П
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ