Всички знаем за Франкенщайн, Моро, Джекил, Браун и цялата им

Всички знаем за Франкенщайн, Моро, Джекил, Браун и цялата им полуда, която наподобява като че ли е прекомерна, с цел да има каквато и да е връзка с действителността. Както е в тази ситуация с множеството от публикациите ни, става известно, че действителността в действителност е по-странна от измислицата. Историята ни предлага задоволително образци за луди учени, които някак са съумели да проведат опити като тези.

3. Акри кожа

Представете си, че сте пандизчия в тъмен затвор във Филаделфия през 50-те години. Един ден съмнителна фигура с бяла престилка влиза през портите на пандиза. По-късно минава около вас и показва насладата си от това, че ви вижда, единствено че ви назовава „ парче кожа “ и ви гледа като фермер, който зърва за първи път поле. Странно, нали?

20 години по-късно към момента сте в лошотия затвор Холмсбург, оставени на милостта на доктор Албърт М. Клигман.

Ако в миналото сте получавали толкоз неприятно акне, че сте прекарали часове в интернет, четейки по тематиката, за вас Клигман може да е нещо като воин. Той е индивидът измислил Ретин-А – едно от първите в действителност ефикасни медикаменти против акне – както и кремът срещу бръчки Ренова.

Да се върнем към нашата прилика. Все още сте пандизчия в Холмсбург и на вас ви е изцяло ясно за какво името на въпросният лекар се изписва в новините с инициала на презимето му – процедура, непокътната за тези, които са нарушили закона толкоз грубо, че не желаете инцидентно да стане неточност с името. Причината за това е в метода, по който е постигнал резултатите си.

Срещу дребни парични хонорари, Клигман и неговите сътрудници правят опити с „ пасти за зъби, дезодоранти, шампоани, кожни кремове, почистващи препарати, течни диети, очни капки, пудра за крайници и бои за коса “, постоянно придружавани с гадни биопсии и мъчителни процедури.

Обвитите с бинтове пандизчии толерирали процедурите, тъй като парите въпреки всичко са си пари, пък и не е като да са имали изключително огромен избор.

20 години след началото на опитите на Клигман, външен човек най-сетне разкрива протичащото се в пандиза. Алън Хорнблум се натъква на живите мумии на доктора до момента в който преподава британски на необразованите. Разбираемо шокиран, той си слага за цел да покаже на света делата на Клигман. След години събиране на доказателства, той най-сетне издава книгата си „ Акри кожа “ през 1998г.

2. Облъчване на тестисите

Годината е 1963 и сте в пандиза (да… пак). Този път обаче сте готови. Планирали сте смело бягство с присъединяване на 17 цялостни с експлозиви пиняти и дървен кон, тъй като почтено казано не ви пука какво ще последва. Уви, прекомерно късно е. Пазачите са пред килията ви и ви съпровождат до огромна стая, в която се намира гигантска рентгенова машина и някакво вибриращо легло с дупка за чатала.  Под дупката има кутия с вода.

„ За какво е водата? “ Нервно питате близкия помощник, който дава отговор: „ В нея потапяме топките ви, тъкмо преди да ги облъчим с радиация. “

По дяволите!

През 1963г учените на чело на галактическата конкуренция от страната на Съединени американски щати и работещите в атомните централи са изправени пред проблем. И от двете страни работят едни от най-умните мъже в страната. Всеки от тези мъже обаче имал прикрепени за него чифт тестиси и мнозина били обезпокоени от огромните дози радиация, на които били изложени астронавтите и служащите в атомните централи. Било належащо да се дефинират резултатите от радиация върху тестисите. Но по какъв начин може да стане това? Експерименти с животни? С трупове? Може би с доброволци, разбиращи изцяло риска?

Хаха, несъмнено, че не! Това би било прекомерно обикновено. Учените оферират по $25 на 130 пандизчии от Вашингтон и Орегон, споделят им, че ще вземат участие в опит за плодовитост и ще бъдат изложени на минимални дози радиация, еквивалент на елементарна рентгенова фотография. След което ги облъчват с шест пъти повече радиация.

Не е изненадващо, че пандизчиите не се зарадвали, когато тези „ безобидни “ опити им докарват рак на тестисите, стерилитет и други кофти разновидности. За тяхно страдание по пътя им към възмездието срещнали съществени спънки, имайки поради, че през тези години на сходни опити не се гледало като на нещо чак толкоз шокиращо. Да не приказваме пък, че тайфа пандизчии с повредени тестиси нямали никакъв късмет против уважаваните учени и даже НАСА.

1. Експериментът със сифилис

Опитвате се да избегнете всяка обстановка, която може да ви срещне с лудите доктори. За задачата отпътувате до страна, която не сте чували – да вземем за пример Гватемала – палите остарялата машина на времето и бягате до края на Втората международна война, когато всяка страна несъмнено си има задоволително други проблеми. За страдание не успявате да се адаптирате към локалната кухня и ви хваща рядкото благополучие. Отивате при локалния доктор, който кима разбираемо към обстановката ви и ви моли да свалите гащите си, с цел да продължи с прегледа. Подчинявате се, само че забелязвате дребния скалпел в ръката му.

Добре пристигнали в гватемалския сифилис опит. Насладете се на новата си сбирка от какви ли не забавни възпаления.

През 40-те години венерическите заболявания съставляват сериозен проблем за бойците и жителите, а тогава към момента никой не знае по какъв начин да ги лекува с новите антибиотици. Америка се нуждае от метод да открие дали пенисът и пеницилинът ще се схващат добре. И се нуждае да го научи доста бързо, преди народът й да е погинал от рисков секс.

Затова държавното управление изпраща най-лудите си медици от университета Джонс Хопкинс, ръководени от доктор Джон Кътлър, да почовъркат малко заболявания. Между 1946 и 1948г (а евентуално и по-дълго време от това) те систематично заразяват нищо подозиращи гватемалски бойци, проститутки, душевно заболели и други жители от „ долната класа “ с гонорея, сифилис и други венерически заболявания, с цел да ревизират по какъв начин ще се разпространят и какво ще се случи. За задачата употребяват ужасяващи способи, в това число като порязват пенисите на пациентите си и разтриват раните със инфектирани тампони. След това следили и вероятно се опитвали да излекуват инфектираните от тях хора. Ама не е несъмнено. Може би в случай че не забравяли или в случай че нямали нещо по-интересно за извършване.

Всичко на всичко, 1300 души са съзнателно инфектирани със сифилис и други сходни заболявания, а към 5500 гватемалци взели участие в опита непосредствено или индиректно. Само 700 от тези 5500 получили някакво лекуване, а до края на 1953г минимум 83 умряли.

Когато през 2010г лъсва истината за опита, държавното управление мигновено прави сърцераздирателно опрощение към народа. Говорим за държавното управление на Гватемала. Съединени американски щати не демонстрират особена реакция км новините, въпреки че делото за милиард $, заведено от фамилиите на гватемалските жертви против Джонс Хопкинс приказва задоволително.