Всички знаем кой е Калин Т. и това не е

Всички знаем кой е Калин Т. и това не е някакъв опит за ужким прикриване, просто семейството му е дълга и ми заема доста място на листа, а на мен времето и пространството ми свидят по принцип. Но въпреки това Калин Т. е мним книжовен воин в тази ситуация, леко монотонен и три четвърти спорен, полугениален и ей толкоз не му доближава да е свръхестествен. Така че апелирам нереалност и реалност да не бъдат разбърквани, смесвани и контрапунктирани по никакъв метод, тъй като това няма да е от изгода за спасението на нашите души.
И ето, виждаме го нашия воин Калин Т. един път да прекрачва прага на една книжарница. Това постоянно му се случва, тъй като той обича книгите. Обича да ги гледа, да ги допира. А от време на време и да ги написа. Доста постоянно, в действителност. Някои биха споделили прекомерно, само че аз не съм от тях, ще ме извинявате. Обаче не разполагаме с информация дали този книжовен воин обича самичък да чете литература и в случай че го прави, в какви количества. Защото има разлика дали четеш по една книга на пет години или на месец. Добър ден, поздравява общително той, тъй като е общителен и филантроп по дифолт и окончателно. Не може да си разреши да се държи жестоко и пренебрежително, не дава отговор на вътрешните му настройки сходно некрасиво държание. А у индивида всичко би трябвало да бъде красиво, както е споделил неговият обичан публицист Антон П. Ч. Оглежда се Калин Т. леко втренчено, тъй като скрито в себе си се надява всички да са го познали и да отвърнат на поздрава му с отговарящ почит. Писателите, тези върхове на хранителната пирамида, би трябвало да бъдат уважавани в една естествена страна и в един естествен свят. А ние се борим с всички сили за нормалност.
- Добър ден – повтаря нашият воин.
- Добър да бъде – дава отговор му усмихната книжарка, само че Калин Т. не може да реши дали усмивката ѝ е сърдечна или напълно служебна. Започва да разсъждава по този въпрос изначало напълно ненатрапливо, само че последователно подозренията му се усилват, недоумението му пораства и той застива в ступор пред щанда с нови любовни романи. Не, не доближават до мозъка му жестоките заглавия пред него: „ Когато съм с теб “, „ В градините на любовта “ и т. н. Той мисли. Тежко, съществено.
- Да ви предложа нещо? - Пита го със същата усмивка книжарката. Преди Деня на влюбените мнозина клиенти се стопират тъкмо пред този раздел и дълго се двоумят и триумят.
Не и Калин Т. Той не понася медийните трикове и комерсиалните акции. Той е влюбен всеки ден и няма потребност от сходен фарс. Влюбен е в човечеството и го ненавижда в същото време. И с цел да бъдем почтени до дъно, неговите разкази и романи могат да бъдат избрани с една обща дума – любовни. Раздава този човек своята обич безплатно, не търси нищо в компенсация. Само в случай че може да не го класифицират в всякакви пропаднали жанрове.
- Пф – реагира, когато най-сетне вижда заглавията пред себе си. - Аз в действителност диря нещо по-задълбочено.
И тук ще ви замолим да не се подвеждате по никакъв метод по това, което ви наподобява на клевета. Ние единствено ви описваме какво се случва с нашия съчинен книжовен персонаж в една изцяло хипотетична обстановка. Калин Т. може и да е пустославен, може и от време на време да обикаля щандовете на книжарниците в търсене на някое свое заглавие, само че през днешния ден той търсеше нещо напълно съответно, от различен създател, не от себе си, нещо, което да му даде сили да продължи битката с демоните на всеобщата безнравственост.
- Имате ли „ Записки от подземието “? Чел съм я на млади години, мисля, че ми повлия тази книга. - Спира дотук, не желае да бъде отегчителен. Не желае да се разнежва и да изяснява по какъв начин отдолу под шинела на Гогол е излязъл даже и той самият. Косвено, един тип, има последователност в писателството. Фьодор М. Д. излиза отдолу под Гоголевия, а Калин Т. излиза отдолу под Фьодоровия. Сигурно и Федя е носил такава дреха? Ще взема и аз да си ушия един шинел – взема решение Калин Т., до момента в който разлиства подадената му книга. Търси тъкмо избран откъс. Намира го и пръстите му потреперват сладостно:
„ Аз да вземем за пример съм извънредно самомнителен. Мнителен съм и обидчив като някой гърбушко или джудже, само че, почтена дума, изживявал съм такива минути, че в случай че се случеше да ми ударят плесница, щях може би дори и на това да се развеселявам.
...
И най-важното е, че както и да го въртиш, все излиза, че постоянно аз съм най-виновен за всичко и което е най-обидно, че без виновност съм си отговорен и, така да се каже, по законите на природата. Първо, за това съм отговорен, че съм по-умен от всички, които ме заобикалят. (Аз постоянно съм се считал за по-умен от всички, които ме заобикалят, и, ще ми повярвате ли, от време на време даже съм се тормозил от това. Поне цялостен живот съм гледал някак настрани и в никакъв случай не съм могъл да виждам хората право в очите.)
...
Тогава бих трансформирал всичко на света в прелестно и възвишено; в най-гадния, неоспорим отпадък бих разкрил прелестното и възвишеното. Бих станал насълзен като влажен сюнгер. “
Автор: Николай Фенерски