Митът за щъркелите и бебетата
Всички знаем по какъв начин се вършат бебета, огромни хора сме. Щъркелът прелита над покривите на къщите с малко снопче плат, след което каца на прага пред дома на някоя щастлива двойка и тя надлежно получава скъпото си, ухилено новородено – по този начин се вършат бебета. Този мит в миналото постоянно се е разказвал на дребните деца, с цел да не се унищожава младата им душeвност с елементи от действителността.
В няколко други митологии щъркелите също са и знак на вярността и моногамния брак, тъй като се счита, че те се чифтосват с един сътрудник цялостен живот. В реалност те в действителност не са тъкмо с един сътрудник за цялостен живот, само че имат податливост да се връщат в същите гнезда всяка година и нормално (но не винаги) се чифтосват с еднакъв сътрудник дълго време.
Щъркелите също са показани в митологиите на китайската, израелската и другите европейски култури, само че се счита, че асоциацията им с носенето на новородени бебета, е почнала в Германия преди няколкостотин години.
Естественото държание на щъркелите ни дава визия за връзката им с раждането. Като мигрираща птица белите щъркели летят на юг през есента и се връщат в Европа 9 месеца по-късно. Обикновено те могат да се видят да летят на север и да гнездят към март и април. Бебетата, родени през март и април, евентуално са заченати през юни на миналата година. Еньовден, който се организира на 21 юни, е празник на лятното слънцестоене, само че е и празник на брака и плодородието. Тъй като по това време на годината се сключвали доста бракове и надлежно имало доста първи брачни нощи, доста бебета ще се родят по същото време, когато щъркелите летят на север, което основава връзката, че щъркелът носи бебета. Символиката на миграционния им модел, съчетана с историята им в легенди и митове, евентуално способства за известността на историята през днешния ден.
Ханс Кристиан Андерсен също има пръст в историята. Той я разпространява в късия си роман „ Щъркелите “. В нея Андерсен споделя за ято щъркели, които летят над село. Младо момче обаче ги тормози и животните си отмъщават като донасят мъртво бебе на фамилията му. В една от доста версии те взимат бебета от езеро, където бебетата спят, и ги доставят на фамилиите с положителни деца. В друга дребните са взимани от пещери, които се споделят Адеборщайни – това на немски значи безусловно „ щъркелови камъни “, само че името може да се отнася и до камъните, от които бебетата се „ излюпват “. Или камъните, с които децата ги замерят, с цел да им алармират, че желаят братче или сестриче. Или камъните, на които дребните се оставят да изсъхнат, когато ги извадят от водата.
Разбира се, роля изиграва и човешката податливост (и необходимост) да отбягваме неуместните детски въпрос. А няма по-неудобен подобен от „ Откъде идват бебетата? “ Темата е изключително табу по времето на Андерсен.
…
В някои страни се счита, че в случай че сложиш нещо сладко на перваза на прозореца, показваш на щъркелите, че фамилията в дома е готово за бебе.
В антична Гърция имаше закон, който изискваше децата да се грижат за родителите си в преклонна възраст. Този закон беше наименуван „ Pelargonia “, който произлиза от гръцката дума за щъркели – „ pelargos “. Щъркелите наподобява се грижат за своите дребни доста откакто те към този момент са способни да летят и да се грижат сами за себе си, което кара някои да считат, че в действителност младите вместо това се грижат за старите. И това е още един метод, по който се свързват щъркелите и децата.
Има обаче и няколко версии на облика на щъркела, които не са толкоз радостни и позитивни, колкото на животинка, която носи дечица. Например, в Полша белите пера на щъркела са му били дадени от Бог, до момента в който Дяволът му е давал черната багра по върховете на перата, което го по едно и също време добър и злобен. В Англия се смяташе, че птицата е знак на невярност. В Германия бебето с увреждания е „ изпуснато “ от щъркела (а не предадено внимателно), с цел да накаже двойка за минали грехове.
