Еволюцията при хората не е приключила
Всички знаем и сме се убеждавали безчет пъти, че природата и човешкото тяло са неповторими сами по себе си. И може да са минали милиони години откогато еволюцията ни е откъснала от маймуните, само че това не значи, че тя е спряла.
Всъщност се оказва, че може би продължава. Поне това настояват учени от Изследователския център по биомедицински науки " Александър Флеминг " (Biomedical Sciences Research Center) в Гърция и сътрудниците им от Trinity College в Дъблин.
Те са разпознали 155 гена в нашия геном, които произлизат от дребни, некодиращи сектори от ДНК-то. Някои от тях наподобява, че играят значима роля в нашата биология. Оказва се, че изцяло нови гени могат да се развиват бързо и даже да станат съществени.
Обичайно новите гени пораждат посредством механизми като повтаряне, които са добре известни на учените. При тях нашата " генетична машина " на инцидентен принцип създава копия на към този момент съществуващи гени, които с времето да се окажат подобаващи за нови функционалности.
Но дотук с добре извесните неща, тъй като се е оказало, че тези 155 нови микрогена, са се появили от... нищото. Е, не тъкмо от нищото, а от сектори на ДНК-то, които по принцип не съдържат точните указания за създаване на молекули, написа.
Понеже протеините, които тези нови гени кодират, са много дребни, те са сложни за разкриване и проучване. Затова и постоянно биват подценявани в разнообразни проучвания и изследвания.
" Проектът стартира през 2017 година, тъй като се интересувах от еволюцията на нови гени и откриването на произхода им ", казва еволюционният генетик Николаос Вакирлис от Изследователския център по биомедицински науки " Александър Флеминг " в Гърция.
По какво си наподобяват хората и октоподите
Изненадващо ново изобретение на учените
Някои от новите " микрогени ", разпознати в това ново изследване, публикувано в, могат да бъдат проследени чак до най-ранните дни на бозайниците, до момента в който други са по-нови добавки. Два от гените, разпознати от проучването, наподобява са се появили след разделянето на индивида и шимпанзето, откриха откривателите.
Всъщност се оказва, че може би продължава. Поне това настояват учени от Изследователския център по биомедицински науки " Александър Флеминг " (Biomedical Sciences Research Center) в Гърция и сътрудниците им от Trinity College в Дъблин.
Те са разпознали 155 гена в нашия геном, които произлизат от дребни, некодиращи сектори от ДНК-то. Някои от тях наподобява, че играят значима роля в нашата биология. Оказва се, че изцяло нови гени могат да се развиват бързо и даже да станат съществени.
Обичайно новите гени пораждат посредством механизми като повтаряне, които са добре известни на учените. При тях нашата " генетична машина " на инцидентен принцип създава копия на към този момент съществуващи гени, които с времето да се окажат подобаващи за нови функционалности.
Но дотук с добре извесните неща, тъй като се е оказало, че тези 155 нови микрогена, са се появили от... нищото. Е, не тъкмо от нищото, а от сектори на ДНК-то, които по принцип не съдържат точните указания за създаване на молекули, написа.
Понеже протеините, които тези нови гени кодират, са много дребни, те са сложни за разкриване и проучване. Затова и постоянно биват подценявани в разнообразни проучвания и изследвания.
" Проектът стартира през 2017 година, тъй като се интересувах от еволюцията на нови гени и откриването на произхода им ", казва еволюционният генетик Николаос Вакирлис от Изследователския център по биомедицински науки " Александър Флеминг " в Гърция.
По какво си наподобяват хората и октоподите
Изненадващо ново изобретение на учените
Някои от новите " микрогени ", разпознати в това ново изследване, публикувано в, могат да бъдат проследени чак до най-ранните дни на бозайниците, до момента в който други са по-нови добавки. Два от гените, разпознати от проучването, наподобява са се появили след разделянето на индивида и шимпанзето, откриха откривателите.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ