5 мита за войната
Всички знаем, че войната е пъкъл. Тя е низ от смут, нещастия и лишава живота на доста хора. Винаги е било по този начин, още от зората на човечеството. Без войната нямаше да имаме дуели с мечове, въздушни боеве или гневни екшън герои. Време е да се разсъните и да кацнете на земята, тъй като ще си поговорим за същинското лице на войната, а то въобще не е като по филмите. Оказва се, че същинската война в общи линии съставлява група хора, които стоят безшумно и се концентрират крепко, до момента в който не пристигна време да натиснат бутона.
5. Да стреляш със снайпер не е толкоз просто
Снайперистът е военна роля, за която видео игрите в действителност може би са ни подготвили сносно. През множеството време седиш лежащ някъде надалеч от бойните дейности, прицелваш се в главите на неприятните през оптиката и дърпаш спусъка. Дори супер реалистичните филми като „ Войната е опият “ не демонстрират нещо по-различно от това, което виждаме в някои игри.
Истинският снайперист обаче не разчита единствено на оптиката, а би трябвало да има и много положително схващане за физиката. Едно е да гръмнеш някой на 50 метра от теб, само че друго е да се целиш от 2430м като канадския снайперист Роб Фърлонг.
От такова разстояние би трябвало да вземеш поради вятъра, тъй като той ще забави скоростта на патрона. Също по този начин би трябвало да знаеш, че патронът ще стартира да се спуска по-ниско. При Фърлонг патронът удря целта след 4 секунди и се снишава с 80м. Това значи, че той е трябвало да се цели десетки метри над задачата си, с цел да бъде прецизен. Вятърът и снижаването обаче не са единственото нещо. Барутът гори по-бързо в студено време и по-бавно – в топло. Това кара патроните да целят високо в топлото и ниско в студеното. Докато проверявате вятъра и времето, би трябвало да знаете и на каква височина сте – разреденият въздух разрешава на патроните да летят по-бързо и тъкмо.
Звучи ли ви към този момент комплицирано? А още не сме загатнали за това по какъв начин дължината и релефа на цевта повлияват на стрелянето. Или пък по какъв начин въртенето на Земята може да обърка всичко. Снайперистите не са смъртоносни, тъй като носят най-големите пушки, а тъй като са се научили по какъв начин да впрегнат математиката във война.
4. Всеки пердах с мечове по холивудски би приключил със счупени мечове
Какво толкоз може да се обърка при дуела с мечове? Няма доста разновидности за размахването им към врага. Сигурно си спомняте сцените от Небесно царство или Убий Бил. Изглеждат добре, нали?
Ето обаче какво е ситуацията с мечовете и всяко друго острие: Когато ударят прекалено много твърди неща, те към този момент стопират да бъдат остри. В същинския живот сходни борби бързо трансформират наточените остриета в изтъпени ножове. Подобни удари оказват доста напрежение върху метала, а това елементарно би го счупило. Това изяснява за какво в Средновековието уроците по фехтовка нормално не отделяли никакво внимание на блокирането на офанзивите.
3. Въздушният пердах не е толкоз впечатляващ
След като Леденият е уцелен, Маверик идва на помощ, с цел да избави деня. Резултатът е ненормално въздушно гонене със самолети, които летят един към различен и взривяват всякакви неща на фона на Кени Логинс, който пее за заплахата и автомагистралите, тъй като очевидно никой не му е споделил, че Топ гън е филм за самолети.
В модерния въздушен пердах обаче даже най-близките срещи са на по няколко километра разстояние. Ракетите, които носят множеството американски изтребители имат потребност от най-малко 1км. Повечето боеве се водят на доста по-голямо разстояние от това. През 1989г два F-14 смъкнаха два либийски MiG от разстояние близо 3км и то единствено, тъй като първите ракети пропуснали от 26км.
2. Картечниците имат къс живот
Професор Джон Рамбо най-добре може да ни изясни физиката на автоматизираните оръжия в Първа кръв. Според тази доктрина натискаш спусъка на картечницата, до момента в който целият свят пред теб не потъне в кръв и гилзи.
В реалност обаче след първата минута, в случай че приемем, че има задоволително боеприпаси, доктор Джон Рамбо ще би трябвало да стартира да замеря неприятните с оръжията, с цел да им навреди. Автоматичните оръжия са проектирани за къси откоси и бърза гибел. Картечницата М60 на Рамбо може да издържи непрестанен огън със 100 изстрела в минута, което е ужасно. След това обаче ще би трябвало да разглоби оръжието и да смени цевта му. Правилно прочетохте – картечарите могат да се вършат на здравеняци цяла минута, само че по-късно би трябвало да спрат, да разглобят картечницата, да подравнят и вкарат нова цев, преди да стартират да стрелят на пакост още веднъж. Те вършат това непрекъснато по време на война, до момента в който са обстрелвани от врага и посред най-горещите военни точки.
И преди да сте споделили нещо – модерните оръжия имат същите ограничавания. Никоя сума пари не може да охлади 55-сантиметрово парче стомана задоволително бързо, с цел да компенсира стотиците дребни детонации, които се случват в него.
1. Подводните борби са най-скучното нещо на света
На мостика е безшумно. Дузина моряци с напрежение, само че безшумно си правят работата. Внезапно на радара се появява нещо. Вражеска подводница ви е забелязала! Започнете маневри незабавно! Така най-малко прави Шон Конъри.
Повечето хора знаят, че подводниците употребяват сонари, с цел да „ виждат ” под водата. Но същинският сонар няма безусловно нищо общо с този, който сте виждали вие. Може би смятате, че е доста просто – вие сте в средата, а неприятните са ярки розови точки на екрана. Момчетата насочват торпедо към точката и стрелят, а след секунди точката изчезва.
Истинският сонар обаче е като от 1989г и въобще не е елементарно понятен. Има два типа сонари – дейни и пасивни. Активните наподобяват повече на обичайния сонар – подводницата изпраща сигнал и по-късно мери какъв брой време му е нужно, с цел да се върне. Той може да даде доста потребна информация, като координати, разстояние, скорост… и издава позицията ви на всеки, който слуша в радиус от няколко километра.
В 99% от случаите подводниците употребяват въздържан сонар, който се свежда до доста мощно чувствителни микрофони, спуснати във водата и хора, които слушат доста деликатно. Този сонар може да помогне при определянето на типа и класа на подводницата и даже да разграничи избрани самостоятелни кораби в някои случаи. Понеже пасивният сонар разчита на непознат сигнал, вместо на отразен, дистанцията се пресмята много комплицирано. Дори благодарение на компютри, може да отнеме 15 минути, с цел да се пресметна къде да се изстреля торпедо и то единствено, в случай че вражеската подводница е по този начин общителна да не трансформира посоката и скоростта си.
