Татко никога не е виновен
Всички знаем, че постоянно майката е отговорна за житейския неуспех на детето си. Особено в случай че това дете е наследник. Жените гледат мъжете. Те са виновни за злото, което ги спохожда по пътя. А мъжете не са единствено синовете им прочее. Народната традиция повелява дамата да " гледа " не просто детето си, а фамилията си като цяло. Сина, само че и мъжа си.
На мен персонално положителни хора от село са ми пожелавали с усмивка и жизненост в гласа " да си виждам мъжете " и да се грижа за тях. Това е женска работа. Жената е стожерът на дома, знаем. Женски дълг е това. Но дано се върнем към синовете, за чието проваляне съответно майката е постоянно отговорна.
Ако кърмиш сина си съгласно рекомендациите на Световната здравна организация (СЗО), а точно - най-малко две години, подигравките, че отглеждаш Крали Марко стартират още откъм десетия месец, а вицовете за това по какъв начин в първата брачна нощ тъщата предходна да завие отрочето си след потния секс с невестата се трансформират в част от нормалните закачки в всекидневието ти на родител.
По тези земи мъжът остава при майка си до 40. Именно при майка си. Изключително при нея. За татко нищо не се загатва. Той, синът, яде от мамините манджи. Мама му шепне в ухото кое е редно и неправилно, мама дирижира, мама дефинира, мама е въздесъщият мастърмайнд, изконният архитект, мама е Франкещайн, който бърка и влачи виновността за грешките си. Тате работи. Той е на работа. Тате гледа мач. Тате седи на дивана. Тате също е прецакан от мама. Тате няма нищо общо с това. Милият баща. Той не се занимава с женски неща. Оставете го на мира. Той не гледа и не възпитава деца. Той си има други задания, съществени задължения. Оставете го, бе. Гледайте майката. Тя скапе детето. Ако не е, ще го. Има време. Всички гледаме. Всички чакаме това да се случи.
Така де, никой не остава при тате до 40. Къде се е чуло и видяло такова нещо? Татко не готви. Татко не схваща. Татко не може и не знае. Не го занимавайте с такива неща. Татко няма да го питаш къде са ти мръсните чорапи и какво има за вечеря, баща няма да влезе да те завие, до момента в който чукаш жена си. Но въпреки всичко към баща може да се обърнеш по някои мъжки въпроси. Разбира се. Та, нали ти е татко. Как се сменя крушка? Къде се застрахова колата? Дошло ли ѝ е време за ремонт? Къде е на оферта да я закараш да я видят? Как да убиеш жена си?
Може да се спекулира до безспир с това каква е ролята на майката на в живота му досега на закононарушението, само че обстоятелствата са безапелационни – татко му Пламен е помагал за убийството, той е знаел какъв е проектът, той е давал препоръки и насоки, той натоварил тялото на снаха си, напъхано в куфар, в автомобил, който отново той е подкарал, с цел да го изхвърли някъде надалеч от мястото на престъплението.
Може да се спекулира до безспир и с това каква едно време е била ролята на бащата съизвършител в развъждането и възпитанието на сина му. Дали е сменял пелени? Дали го е разхождал късно вечер на открито с количката, в случай че дребният не е могъл да заспи, тъкмо по време на най-интересното в " Панорама "? Дали му е пял приспивни песни? Дали е играл на гоненица с него, когато не е имало деца, с които да се играе на гоненица? Дали му е давал препоръки за девойките в учебно заведение? Водил ли го е на лов на риба, несъмнено. Дали е спестявал пари за уроци по математика? Карал ли му се е, в случай че го види с цигара в ръка? Утешавал ли го е, когато е плакал? Питал ли го е какво има, какво му се случва в душата? Позволявал ли му е да поплаче на рамото му? Прегръщал ли го е по мъжки, по приятелски, по бащински, по този начин, както майката може единствено да се опита? Сипвал ли му е една ракия, една глътка единствено, да близне, да опита, да знае какво е? Удрял ли му е пестник? Удрял ли е пестник на майка му пред него? Тропал ли е по масата? Прибирал ли се е пийнал вкъщи в 5 сутринта? Плашил ли е всички у дома с наличието и държанието си? Крещял ли е като вманиачен? Мълчал ли е като глух с дни? Бил ли е отсреща въобще, знаел ли е какво се случва в учебно заведение? Пукало ли му е, когато околните му страдат? Бършел ли е сълзите на жена си, уважавал ли я е оттатък цветето за осми март? Радвал ли се е на триумфите на сина си? Казвал ли му е „ имам вяра в теб, синко “, „ обичам те, детето ми, обичам те, да знаеш “? Не знаем. Няма и да разберем. Няма и никакво значение. Евгения я няма.
Знаем обаче, че през вчерашния ден татко и наследник получиха една от най-тежките присъди в българското законодателство - пожизнен затвор при първичен специфичен режим на изтърпяване на наказването, по обвиняването за убийството на Евгения Владимирова. Тя бе удушена в дома си в столичния кв. " Лагера " на 13 октомври 2021 година, а тялото ѝ бе намерено в куфар месец по-късно в хвостохранилище край Перник. Решението на съда е на първа инстанция и предстои на обжалване. Присъдата на бащата на Орлин Владимиров - Пламен, е за това, че е оказал помощ на сина си в закононарушението, натоварил е тялото на жертвата в автомобила си, а по-късно го е изхвърлил. Бащата е приет за отговорен.
Бащата е приет за отговорен. Може би за първи път, откогато е татко. Не знаем. Бащата е сбъркал. Може би за първи път в живота си. Не знаем. Знаем обаче, че когато даваш препоръки на детето си, поемаш риска да сгрешиш. Когато взимаш решения за бъдещето му, поемаш риска да го прецакаш окончателно това бъдеще. Когато възпитаваш едно дете, поемаш риска нищо да не излезе от цялата работа. Когато си родител, поемаш отговорността за последствията от решенията си, свързани с процеса на образование. Когато обичаш детето си, поемаш виновността за грешките си. Когато си си приключил добре работата в това отношение, детето ти взима независимо решения като възрастен човек и отново независимо носи отговорността си за тях. Това знаем сигурно. Майките. Майките знаем това. Бащите? Оставете ги тия татковци, тoва не е тяхна работа. И хайде стига към този момент, да не ги ядосаме.
·
На мен персонално положителни хора от село са ми пожелавали с усмивка и жизненост в гласа " да си виждам мъжете " и да се грижа за тях. Това е женска работа. Жената е стожерът на дома, знаем. Женски дълг е това. Но дано се върнем към синовете, за чието проваляне съответно майката е постоянно отговорна.
Ако кърмиш сина си съгласно рекомендациите на Световната здравна организация (СЗО), а точно - най-малко две години, подигравките, че отглеждаш Крали Марко стартират още откъм десетия месец, а вицовете за това по какъв начин в първата брачна нощ тъщата предходна да завие отрочето си след потния секс с невестата се трансформират в част от нормалните закачки в всекидневието ти на родител.
По тези земи мъжът остава при майка си до 40. Именно при майка си. Изключително при нея. За татко нищо не се загатва. Той, синът, яде от мамините манджи. Мама му шепне в ухото кое е редно и неправилно, мама дирижира, мама дефинира, мама е въздесъщият мастърмайнд, изконният архитект, мама е Франкещайн, който бърка и влачи виновността за грешките си. Тате работи. Той е на работа. Тате гледа мач. Тате седи на дивана. Тате също е прецакан от мама. Тате няма нищо общо с това. Милият баща. Той не се занимава с женски неща. Оставете го на мира. Той не гледа и не възпитава деца. Той си има други задания, съществени задължения. Оставете го, бе. Гледайте майката. Тя скапе детето. Ако не е, ще го. Има време. Всички гледаме. Всички чакаме това да се случи.
Така де, никой не остава при тате до 40. Къде се е чуло и видяло такова нещо? Татко не готви. Татко не схваща. Татко не може и не знае. Не го занимавайте с такива неща. Татко няма да го питаш къде са ти мръсните чорапи и какво има за вечеря, баща няма да влезе да те завие, до момента в който чукаш жена си. Но въпреки всичко към баща може да се обърнеш по някои мъжки въпроси. Разбира се. Та, нали ти е татко. Как се сменя крушка? Къде се застрахова колата? Дошло ли ѝ е време за ремонт? Къде е на оферта да я закараш да я видят? Как да убиеш жена си?
Може да се спекулира до безспир с това каква е ролята на майката на в живота му досега на закононарушението, само че обстоятелствата са безапелационни – татко му Пламен е помагал за убийството, той е знаел какъв е проектът, той е давал препоръки и насоки, той натоварил тялото на снаха си, напъхано в куфар, в автомобил, който отново той е подкарал, с цел да го изхвърли някъде надалеч от мястото на престъплението.
Може да се спекулира до безспир и с това каква едно време е била ролята на бащата съизвършител в развъждането и възпитанието на сина му. Дали е сменял пелени? Дали го е разхождал късно вечер на открито с количката, в случай че дребният не е могъл да заспи, тъкмо по време на най-интересното в " Панорама "? Дали му е пял приспивни песни? Дали е играл на гоненица с него, когато не е имало деца, с които да се играе на гоненица? Дали му е давал препоръки за девойките в учебно заведение? Водил ли го е на лов на риба, несъмнено. Дали е спестявал пари за уроци по математика? Карал ли му се е, в случай че го види с цигара в ръка? Утешавал ли го е, когато е плакал? Питал ли го е какво има, какво му се случва в душата? Позволявал ли му е да поплаче на рамото му? Прегръщал ли го е по мъжки, по приятелски, по бащински, по този начин, както майката може единствено да се опита? Сипвал ли му е една ракия, една глътка единствено, да близне, да опита, да знае какво е? Удрял ли му е пестник? Удрял ли е пестник на майка му пред него? Тропал ли е по масата? Прибирал ли се е пийнал вкъщи в 5 сутринта? Плашил ли е всички у дома с наличието и държанието си? Крещял ли е като вманиачен? Мълчал ли е като глух с дни? Бил ли е отсреща въобще, знаел ли е какво се случва в учебно заведение? Пукало ли му е, когато околните му страдат? Бършел ли е сълзите на жена си, уважавал ли я е оттатък цветето за осми март? Радвал ли се е на триумфите на сина си? Казвал ли му е „ имам вяра в теб, синко “, „ обичам те, детето ми, обичам те, да знаеш “? Не знаем. Няма и да разберем. Няма и никакво значение. Евгения я няма.
Знаем обаче, че през вчерашния ден татко и наследник получиха една от най-тежките присъди в българското законодателство - пожизнен затвор при първичен специфичен режим на изтърпяване на наказването, по обвиняването за убийството на Евгения Владимирова. Тя бе удушена в дома си в столичния кв. " Лагера " на 13 октомври 2021 година, а тялото ѝ бе намерено в куфар месец по-късно в хвостохранилище край Перник. Решението на съда е на първа инстанция и предстои на обжалване. Присъдата на бащата на Орлин Владимиров - Пламен, е за това, че е оказал помощ на сина си в закононарушението, натоварил е тялото на жертвата в автомобила си, а по-късно го е изхвърлил. Бащата е приет за отговорен.
Бащата е приет за отговорен. Може би за първи път, откогато е татко. Не знаем. Бащата е сбъркал. Може би за първи път в живота си. Не знаем. Знаем обаче, че когато даваш препоръки на детето си, поемаш риска да сгрешиш. Когато взимаш решения за бъдещето му, поемаш риска да го прецакаш окончателно това бъдеще. Когато възпитаваш едно дете, поемаш риска нищо да не излезе от цялата работа. Когато си родител, поемаш отговорността за последствията от решенията си, свързани с процеса на образование. Когато обичаш детето си, поемаш виновността за грешките си. Когато си си приключил добре работата в това отношение, детето ти взима независимо решения като възрастен човек и отново независимо носи отговорността си за тях. Това знаем сигурно. Майките. Майките знаем това. Бащите? Оставете ги тия татковци, тoва не е тяхна работа. И хайде стига към този момент, да не ги ядосаме.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ